Държавната субсидия се разпределя според официалните данни на ГРАО, които сочат 8.4 млн. българи с постоянен адрес
роблемите с регистрите на населението и наличието на "жители на хартия" оказват ефект и върху общинските бюджети. Държавната субсидия към общините за 2015 г. ще бъде изчислена на базата на регистрирани 8 451 350 души с постоянен адрес в различни общини, или с 1 086 780 души повече от официалната статистика на НСИ за броя на населението. От това общините печелят повече субсидии за заплати на чиновниците, но пък наличието на "фантомното население" може да доведе в някои случаи до по-ниска издръжка на училищата.
Това става ясно от одобрените вчера от кабинета стандарти за издръжка на делегираните от държавата на общините дейности за 2015 г. Стандартите за 2015-а са леко завишени, тъй като отчитат ръста в минималната работна заплата. Сред финансираните от държавата делегирани дейности са заплатите на чиновниците, издръжката на училищата, заплатите в детските градини, ясли и кухни. Държавният бюджет финансира и дейности в областта на сигурността като детските педагогически стаи, субсидия се превежда и на социалните домове, музеите, читалищата.
Статистиката за броя на населението с постоянен адрес на територията на различните общини в България за 2015 г. се припокрива с тази за 2014 г., когато парите за общините също бяха изчислявани на база население от 8 451 350. Година по-рано - през 2013-а, населението с постоянен адрес на територията на България по данни на ГРАО е било по-многобройно - 8,5 млн. българи. В същото време през 2011 г. НСИ преброи 7 364 570 българи. Едно от обясненията за голямото разминаване в статистиката са българите в чужбина, които са регистрирани по постоянен адрес. Тези "жители на хартия" обаче оказват влияние върху бюджетите на общините.
От броя на населението с постоянен адрес на територията на дадена община зависи както бюджетът за заплати на чиновниците, така и финансирането на отделни делегирани дейности, при които държавата дава различна субсидия в зависимост от големината на населеното място. При чиновниците по-високият брой на населението е плюс, защото води до по-висока субсидия за издръжка на общинската администрация. В София например за 2014 г. бюджетът за заплати на чиновниците е определен на база 1 411 149 души, регистрирани на постоянен адрес, при 1 291 591 души население при преброяването през 2011 г. Разликата води до 1,4 млн. лв. по-висока субсидия за издръжка на общинската администрация. Субсидията за издръжка на общинската администрация във Варна е смятана на база постоянно население от 371 279 души при регистрирано от НСИ през 2011 г. население от 343 704.
По-големият брой на населението по постоянен адрес може да има и обратен ефект - по-ниска държавна субсидия за дейности, при които бюджетът е решил да стимулира по-малките населени места, като например община Хасково, която по постоянен адрес има 116 246 жители при регистрирани на преброяването 94 156 жители. Хасково е сред общините от втора група, тоест големи общини, при които субсидията за издръжка на 1 ученик е по-ниска. При по-малобройно население общината би взимала малко по-висока субсидия. За сметка на това пък парите за чиновници са повече, защото броят на населението се умножава директно по коефициент.
