Най-новият проект на здравното министерство, който трябва да им помогне в решаването на проблемите пък е пред провал
„Забранено за студенти, специализанти, курсисти и родители”. Тази табелка виси на асаснсьора в единствената детска болница в България – тази в София. На пръв поглед случаят изглежда като частен - продукт на безумието на едно болнично ръковоство. На практика обаче той е изключително показателен за отношението към специализантите по медицина в нашата страна. За държавата и клиниките те са втора ръка хора. Най-новият проект на здравното министерство, който трябва да им помогне в решаването на проблемите пък е пред провал.
За първи път от години държавата реши да даде 16 млн. лв. за обучението на младите лекари. Парите са осигурени по европрограмата „Развитие на човешките ресурси”. Според медиците обаче проектът е поредното недоразумение, което няма да реши проблемите им, а ще послужи само за скъп ПР.
Две са основните забележки на младите спецалисти към проекта. Според тях той няма нито да проработи, нито да реши в дългосрочен план проблемите им. Основната причина е, че условията за раздаване на парите са почти неизпълними. Срокът на проекта пък е до края на следващата година. После финансирането е под въпрос. То ще продължи само, ако държавата спечели нов подобен проект.
Идеята на здравното министерство е да помогне на 1000 специализанти, като им плати таксата за обучение от 180 лв. Също така като им осигури доход от две минимални заплати на месец. Тук идва и проблемът. Тези пари ще се дават само на лекари, които са на трудов договор с някакво лечебно заведение и освен това са в неплатен отпуск. В страната обаче няма 1000 специалзианти, които да са на трудов договор, категорични са младите лекари.
Не знаем колко от нас имат трудови договори, но те са много малко, каза Ивана Милева*.
Проблемът явно е станал ясен и за здравното министерство. Оттам преди няколко дни са организирали среща между директори на болници, специализанти и експерти от ведомството. От здравното министерство са предложили директорите да наемат специализантите на трудов договор и после да ги пуснат в неплатен отпуск. В същото време болницата да продължи да им внася осигуровките.
Според медиците обаче това обърква нещата още повече. Ако някой случайно е наел специализант, значи той му е бил нужен. Защо тогава ще го пуска в неплатен отпуск. Има и законодателни пречки. В общия случай според кодекса за социално осигуряване работодателят не може да внася осигуровки за неплатен отпуск за повече от месец.
Директорите там казаха, че трябва да помогнат, но едно са думите, а друго делата, казва Милева. Нейните колеги пък са още по-скептично настроени.
Крайното впечатление беше, че кашата е пълна, пише във Фейсбук един от присъствалите на срещата – Петър Димитров*. Според него изискването специализантът сам да си осигури трудов договор с лечебно заведение, откъдето да му плащат осигуровките, не е добър ход.
Ако специализантът се сдобие с договор, но не бъде одобрен за финансиране, дали лечебното заведение ще иска да му плаща не само осигуровките, пита медикът.
Прочетете внимателно целите и дейностите по проекта и преценете сами дали това са "нови възможности" или "капан", коментира и Дима Господинова*.
Според Калоян Стойков* пък парите за специализанти ще останат, защото няма да има достатъчно кандидати да специализират при тези условия.
Човек, който се е запознал подробно за какво става дума, не би се хванал на това хоро, казва Калоян Стойков.
Повод за думите на медиците са и останалите изисквания като периодичните изпити, на които ще се явяват пред програмата, за да докажат, че са научили нещо. Ако експертите преценят, че не са усвоили достатъчно знания, те ще трябва да връщат парите, които са получили.
Как и дали ще се разрешат тези проблеми около проекта на здравното министерство ще стане ясно през следващите месеци. Дори да успее обаче, тази прогарма не премахва основните недъзи в системата за специализации.
Най-големият проблем е невъзможността младият лекар у нас да започне работа в болница и едновременно с това да специализра. Тоест да бъде част от екипа на една клиника, както е в Германия например. Това неудобство идва от факта, че у нас специализантите нямат право да работят и да носят пари на болницата, а само да се учат. Така те трябва или да се откажат от специализация или да се превърнат в роби на клиниките. Защото болниците са съгласни да ги вземат на работа само, ако не им плащат. Норнативни вратички за това пък също има.
Според наредбата за специализациите младите лекари могат да учат държавна поръчка, платено или чрез спонсорство. Първата форма е най-добра, при нея лекарите получават поне две минимални заплати и таксата за обучение от 180 лв. Там обаче места почти няма. Държавата твърди, че няма пари и не може да финансира на година повече от стотина места.
Останалите около 2 хиляди се плащат от самите специализанти. Преди две години министерството задължи болниците да дават две минимални заплати на тези медици. Тогава клиниките масово се отказаха да вземат специализанти. И малкото, които са по този параграф на работа пък често имат проблеми със заплатите. На не малко места ги карат да ги даряват отново на болницата. Заради това през миналата година се въведе нова възможност - учене чрез спонсортсво. В този случай не плаща държвата или болницата, а който поиска. Напрактика това са родителите на медиците, казват те.
И докато тук се чудим кой да плати на лекарите, в по-богатите европейски държави ги лапат като топъл хляб.
В Германия специализантите сключват веднага договор за работа, няма изпити, а стартовата заплата е 3000 евро, казва Даниела Петрова, председател на сдружението Български лекари за европейски стандарт на специализация. От нейния випуск 2/3 вече са навън. Езиковите школи пък масово са пълни с млади медици. Освен в Германия, те отиват още в Англия и Франция.
Парите не са единстевния проблем, другият е самото обучение. Тук лекарите не са мотивирани да се занимават с тях. На повечето места в болниците специализантите или нищо не правят, или се претрепват от работа, която не е по силите им. Няма и с кого да се посъветват правилно ли вършат нещата. В тези случаи проблемите са и за пациентите и редовите медици. Първите не знаят какво качество на услугите получават, а вторите се подписват понякога под манипулации направени от специализантите, за да се отчетат пред здравната каса. Така поемат чужда отговорност.
Всички тези проблеми биха се решили, ако младите медици просто получат възможност да работят, както колегите им в Германия – като пълноправна част от екипа на болницата. Там всяка година се дават определени манипулации на специализантите, които биха могли да правят, а срещу тях болницата получава пари от здравната каса.
Не разбирам защо този модел у нас не се въвежда, казва Даниела Петрова.
Няма пречка това да стане, трябва само лекарският съюз и касата да променят алгоритмите на клиничните пътеки и да запишат там какво може да работят специализантите, казва и бившият здравен министър д-р Стефан Константинов.
Не е ясно защо обаче това не се прави. Подобна промяна не изисква допълнителни пари, а в същото време ще задържи младите лекари тук. Освен това ще въведе ясни правила при лечението на пациентите и обучението на специализантите.
