Версии: от опасения за социални вълнения до опит за прехвърляне на отговорността
Заложените в бюджет 2013 г. показатели за ръст, дефицит и лимити за държавен дълг да се актуализират. Това предложи официално вчера финансовото министерство. Министър Петър Чобанов внесе в
Министерския съвет проект за промени в Закона за държавния бюджет. "Нито една от промените не поставя под съмнение финансовата и фискалната стабилност", заяви министър Петър Чобанов.
Първият показател, който ще бъде пренаписан, е прогнозата за ръст на икономиката до края на тази година. Той ще бъде намален от 1,9% на 1%. Причината е стагнацията и на българската икономика и на
тази в еврозоната.
Втората промяна е корекция на очаквания дефицит - разликата между очаквани приходи и разходи. Той ще бъде повишен с 493,4 млн. лева или с 0,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Така дефицитът
ще стигне до 1,9 на сто от прогнозния БВП, но ще остане под 2% от него и така спазваме маастрихтските критерии.
Промените на ръста и дефицита налагат и изменение в записаните лимити за нов държавен дълг, който страната ни може да поеме до края на тази година. Емитираната от бившия финансов министър Симеон
Дянков извънредна емисия 6 - месечни ДЦК за 800 млн. лв. през февруари изчерпа лимита за поемане на нов дълг, който е 1 млрд. лева.
С тях бяха платени предварително европейските субсидии на зърнопроизводителите. През април Европейската комисия преведе парите. Те обаче влизат във фискалния резерв и получаването им не отменя
изчерпването на лимита за задлъжнялост.
Планираното от финансовия министър ново дългово финансиране до 1 млрд. лв. няма да промени записаното в бюджета общо ограничение от 14,6 млрд. лв.
Сега във фискалния резерв няма предвидени буфери за непредвидени разходи, казва Чобанов. А исканията от министерства към финансите стигат вече 500 млн.лв.
Министърът планира да задели за разплащания на държавата към бизнеса и за допълнителни социални плащания 200,4 млн. лв. Със 160,4 млн. лв. от тях ще се погасят стари задължения, натрупани в
министерствата на отбраната, вътрешните работи и правосъдието. Още 40 млн. лв. ще отидат за социални плащания, също толкова се насочват към здравното министерство и за земеделските
производители.
Версии: от опасения за социални вълнения до опит за прехвърляне на отговорността
Въпреки че ревизията и актуализиране на тазгодишния бюджет бяха сред записаните мерки в програмата "Орешарски", изявлението на премиера, че тя наистина ще се случи, предизвика разнопосочни
коментари и роди различни теории. Кои са най-често
споменаваните злонамерени версии.
1. Опит за прехвърляне на отговорността по вероятното неизпълнение на бюджета към предишните управляващи. Така ще се оправдае несъбирането на приходи, което силно се влияе от дългото буксуване на
кабинета и от протестите.
2. Намерения за скрити плащания, вкл. и по предявения, но неизискуем засега иск на "Росатом" от над 800 млн. евро, както и за съживяване на замразени в момента енергийни проекти или участието ни в
нови.
3. Презастраховане на премиер и финансов министър заради опасения от разрастване на социалните вълнения, които да наложат те да бъдат гасени с извънредни социални плащания, извън направените
досега.
4. Получени негативни сигнали от Брюксел за забавяне на плащания по европрограми, които не се съобщават, но се очакват и затова се търсят резерви за бюджетно финансиране, докато се договори новият
програмен период.
Сред обясненията, които защитават нуждата от пренаписване на държавните
финанси, най-често се споменават:
1. Смяна на приоритети от новия кабинет, което е съвсем логично да намери израз в променени цифри на бюджета.
2. Лоши прогнози за развитие на еврозоната, които са подготвени от аналитичните отдели на финансовото министерство и се очаква да задълбочат рецесията у нас.
3. Опасения от колапс на НОИ и НЗОК, които ще наложат бюджетно финансиране и на двете системи. При наличие на резерв в бюджета няма да се прибягва до вдигане на здравни вноски или пенсионни
осигуровки, което би предизвикало нова вълна от недоволство.
Какви аргументи изброи Орешарски, за да поиска актуализирането? Има поети ангажименти за 1 млрд. лв. и срок за плащане края на 2013 г. Плащания през следващи години за 1,62 млрд. лв. Публичните
финанси са се влошили с 8 млрд. лв. - с 4 млрд. лв. е спаднал фискалният резерв и с 4 млрд. лв. е увеличен дългът на правителството. Без да включваме 350 млн. лв. дългове на болниците. Емитиран е
вътрешен дълг 800 млн. лв. с падеж август. Има неразплатен ДДС за 700 млн. лв. Има несигурност за възстановяване на европари. Има надценени очаквания за приходите, при увеличаващи се разходи.
Непредвидените плащания само от началото на годината до момента са 209 млн. лв.
Коментарът на финансовия министър Петър Чобанов беше лаконичен: новият дълг ще е само колкото да се покрие недостигът на приходи и да има ликвиден буфер за началото на 2014 г. Числото, към което се
ориентираме засега е да се поберем в лимита за дълг от 1 млрд. лв.
Мистериите: Колко е дължимият ДДС
Изкуствено създаване на мотив за предстоящата актуализация на бюджета съзряха анализатори след данните за невърнатия ДДС, представени от премиера Пламен Орешарски в парламента миналия петък. Тогава
министър - председателят обяви, че дължимият от държавата данък е 750 млн. лв., а съобщаваната преди това сума бе 310 млн. лева.
Часове след изявлението на премиера в парламента от края на миналата седмица от пресцентъра на финансите обясниха различието с това, че данните, предоставени от предишните кабинети, включвали само
сумите по невъзстановен ДДС, за който срокът да бъде възстановен вече е изтекъл.
Премиерът е обявил пред депутатите общото салдо към 30 юни 2013 г. от 776 млн. лв., в които се включват 319 млн. лв. ДДС, подлежащ на връщане веднага, но и други 457 млн. лв. ДДС за възстановяване,
чийто срок вече тече, но още не е изтекъл.
От финансовото министерство обявиха , че въвеждат ежедневна отчетност по ДДС. И веднага пуснаха справка за дължимите суми по косвения данък към юли. Те са следните: общ размер или начално салдо към
1 юли - 776 млн. лева. В него влизат вече поискани за възстановяване 201 млн. лв., върнати за 10-те дни на юли- 318 млн. лв. Така крайното салдо към 12 юли е 659 млн. лв.
От предоставената за "24 часа" справка се вижда, че само за 12 дни държавата е върнала 117 млн. данъчен кредит на бизнеса.
Румен Гечев, депутат от БСП:
В актуализацията няма нищо страшно, нито лошо. Новото правителство има различно виждане от предишното и трябва да го реализира. Това е политическата причина.
Втората и по-важната причина е, че приходите в бюджета, приет от ГЕРБ, не могат да бъдат реализирани и са много оптимистични. Няма как да се разплатим с бизнеса, без да актуализираме бюджета. Няма
да платим на частните фирми и така още няколко хиляди от тях ще фалират. Затова актуализацията е необходима и неизбежна.
Георги Ангелов, икономист:
Намерението на правителството да актуализира бюджета за тази година бе обявено за първи път в един и същи ден с публикуването на данни от министерството на финансите, според които бюджетът е с
излишък към 30 май, а фискалният резерв е 5,9 млрд. лв. Същевременно завършилата преди дни мисия на МВФ у нас, която не взима предвид намерението за ревизия на бюджета, смята, че целите,
заложени в държавния бюджет, приет от предишния кабинет, са постижими. Затова не виждам никакви сериозни основания за исканите промени.
Владислав Горанов, ГЕРБ:
Зад предложението за актуализиране на бюджета виждам една - единствена цел - желание на новите управляващи да направят сериозни допълнителни харчове, които ще се видят в предложенията им.
Изнесените данни за невърнат ДДС и за наследени от нас задължения се правят, за да бъде внушено, че има сериозни проблеми в публичните финанси, а такива няма.
