Законодателството, което урежда правата на пациентите, трябва да бъде обвързано с реформа на здравната система и с нужното финансиране
Това заключение обедини участниците в дискусия за правата на пациента, която се проведе в парламента вчера. Форумът бе организиран от в. "Труд” под патронажа на председателя на Народното събрание Михаил Миков.
Напразно би било да се създава закон за правата на пациента, ако няма реформа и финансиране, е мнението на Миков. С него се съгласи и омбудсманът Константин Пенчев. Без тези две условия не може да се говори за права, заяви той. Време е парламентът да приеме такъв закон, а неговата цел ще бъде да очертае това, което обществото иска да постигне в здравната реформа според Пенчев. Преди всичко обаче трябва да се постигне политически консенсус за здравната реформа.
Тъкмо липсата на консенсус е главната причина да няма все още закон за правата на пациентите, каза Десислава Атанасова, депутат от ГЕРБ и бивш министър на здравеопазването. Според нея липсва и разбиране в обществото за правата и задълженията на пациентите.
Пациентите искат такъв закон от много години, но парламентът не приема, заяви д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според него не е толкова важно дали правата са описани в отделен закон, или в няколко нормативни акта. Много сериозен проблем в момента е, че не се спазва съществуващата нормативна уредба. Такъв пример било информираното съгласие, което не се прилага.
Пациентите са много чувствителни на тема плащания, каза още д-р Кацаров. Здравните услуги, които пациентът трябва да плаща, са описани в рамковия договор между здравната каса и лекарския съюз.
Нормативната уредба в здравеопазването обаче е изключително обемна и дори юристите се затрудняват да я четат, а това често води и до злоупотреби, обясни д-р Кацаров. Затова и често хората плащат за неща, за които това не се изисква.
Закон категорично трябва да има, смята и председателят на конфедерация "Защита на здравето” Петко Кенанов. Щом здравната комисия в парламента не може да го създаде, нека да се заеме правната комисия, предложи той.
Заради нормативния хаос и масовото непознаване на пациентските права се създават условия за практики на дискриминация, стана ясно още на форума. Такива примери в лечението на муковисцидоза, множествена склероза и алцхаймер даде съдия Лозан Панов от Върховния административен съд.
Министерството на здравеопазването е осъществило пряка дискриминация спрямо пациентите с муковисцидоза, тъй като не е уредило създаването на клинична пътека за лечението на заболяването. Това е записано в решение на Комисията за защита от дискриминация от 9 ноември 2011 г., което се потвърждава и от ВАС през 2013 г., обясни съдия Панов. След това е издадено предписание до здравния министър да предприеме необходимите мерки и да изработи стандарт за въвеждането на самостоятелна клинична пътека за муковисцидоза.
Правото на лечение не може да се поставя в зависимост от финансовото натоварване за държавата, обясни магистратът.
Дискриминация е и решението на здравната каса преди години да плаща лечението с интерферони при множествена склероза, само ако пациентът е с до 65% инвалидност. Хората, при които ТЕЛК установи по-висока инвалидност, бяха оставени извън терапията с тези медикаменти.
Критериите за отпускане на лекарства и разходите, които се поемат от здравната каса, трябва да са медицински и индивидуални, а не формални или предвиждащи еднакво и общо третиране на група лица, без да се отчитат различията, каза съдия Панов.
Болните от алцхаймер също са обект на дискриминация, става ясно от друго решение на ВАС. В техния случай пък заболяването не фигурира в наредбата на МЗ, която казва за кои болести плаща касата.
Проф. Татяна Бенишева от Факултета по обществено здраве на Медицинския университет - София пък повдигна темата за нерегламентираните плащания. Това може да става в държавните болници, а не в частните, защото контролът в първите бил слаб. Защо пациентите не реагират, след като са рекетирани постоянно, попита проф. Бенишева.
