Статистиката на БНБ показва, че през 2011 емигрантите са изпратили в България 770.1 млн. евро
Българските емигранти стават най-големите инвеститори в икономиката на страната. Статистиката на БНБ показва, че през 2011 емигрантите са изпратили в България 770.1 млн. евро. За сравнение размерът на преките чуждестранни инвестиции през миналата година възлиза само на 125 млн. евро.
И това не е цялата сума пари, които те изпращат в родината си. Защото статистиката не обхваща най-популярните и предпочитани гастарбайтерски канали - неофициалните. Поток от пари идва също с регулярно пътуващите автобуси, с приятели и познати, пристигащи в България. Данните на БНБ показват, че получените средства от работещите в чужбина българи нарастват с 8,4 % годишно. По официална информация повече от 1,2 млн. българи живеят и работят в чужбина. По неофициална - те са два пъти повече.
Засилващата роля на емигрантските пари в българската икономика показват и данните на европейската статистика. България се нарежда на четвърто място в ЕС според Евростат. Без тази сериозна финансова инжекция дефицитът по текущата сметка за миналата година щеше да скочи със 160 % повече.
От друга страна, България е загубила 5,4 % от брутния си вътрешен продукт (БВП), заради българите в чужбина, които работят за местните икономики. Казано с други думи, от икономическата емиграция страната ни губи близо 1 млрд. евро годишно, това отчита годишният доклад на ЕК за заетостта в ЕС.
Европейската статистика дава и други данни, свързани с България. Оказва се, че 7 на сто от трудоспособното българско население работи в други държави, въпреки че потокът на емигранти към западноевропейските страни е намалял заради рецесията в тези страни.
От Института за икономически изследвания (ИИИ)при БАН дават пример с българските емигранти в Испания, чиито основни разходи отиват в местната икономика, а не в българската. 60 на сто от работещите там имат собствено жилище, а близо три четвърти не желаят да се връщат в България. Същото се отнася и за Италия, където се намира една от най-големите български общности. Половината от българите там нямат намерение да се върнат по родните места.
И понеже става дума за емигрантските пари, се оказва, че с най-много финансови средства подпомагат своите роднини и близки работещите в Италия. Месечно те изпращат средно около 190 евро на семействата си в България. Едновременно с това са намалели емигрантските парични потоци от САЩ и Канада, отчитат експерти, тъй като животът в тези държави става все по-скъп и все по-малко пари се отделят за близките в родината.
Българската статистика отчита връщане на емигранти, отишли на гурбет в страните от ЕС. Свиването на пазара на труда накара много българи, работещи в други държави, да се върнат по родните места и да потърсят работа у нас. Но и тук кризата е обхванала основни сектори на икономиката и трудно се намира добра работа. Отделно от това заплащането е в пъти по-ниско от средностатистическите доходи за ЕС. Това кара много от върналите се емигранти да прекарат зимата у нас и напролет отново да търсят работа „по широкия свят".
"Завърнах се миналата година след 8-годишна трудова емиграция с надеждата да намеря подходяща работа и да остана в България, при семейството си, споделя Надежда Петрова, която е завършила СУ"Климент Охридски". Цяла година изгубих в търсене и не намерих нищо, което да ме удовлетвори, затова „стегнах куфарите" и този месец заминавам за там, където съм ценена, необходима и най-вече ме очакват", засмива се тя при срещата ни на Терминал 2.
Въпреки тежкия труд, българските „гурбетчии" не искат да остават по родните места. Не винаги причина за това е по-ниското заплащане, условията на труд и живот, особено в малките градове и селата също влияят на избора.
Обезпокоителен е фактът, че младите и образовани българи гледат на Запада като място, където могат да се реализират и да направят кариера. Изтичането на мозъци е най-болезненият процес за българската икономика. България продължава да играе ролята на евтин „донор" на високоспециализирани и висококвалифицирани кадри за западноевропейските държави. Потвърждават го и данните на Евростат, според които 70 % от младите хора в България твърдо са решили да се реализират в чужбина.
Не трябва да се забравя, че подготовката за живот на най-обикновен работник в промишлеността, до навършването на неговата „трудова зрялост", надхвърля половин милион лева, докато подготовката на един класен летец-пилот надвишава 10 милиона, което включва преподаватели, сгради, тренажьори, самолети, гориво и пр.. И всички тези хора са "подарени" на развитите икономики от най-бедната държава в Евросъюза. Сметката за изтеклите по този начин средства е толкова колосална, че както се казва в подобни случаи: коментарът е излишен!
„Учи мама, за да не работиш" от времето на социализма се видоизмени по времето на демокрацията в „Учи мама , за да работиш в чужбина!", усмихва се горчиво на раздяла моята събеседничка.
Освен всичко друго от началото на тази година трудовите пазари в повечето страни от ЕС са отворени за българи, като само девет страни запазиха ограниченията. Но дори и тези ограничения, за повечето от тях, са доста смекчени. Всичко това позволява по-лесен достъп на българските работници до европейския пазар на труда, а заедно с това трябва да се очаква и нетният прираст на населението по линия на миграцията да се запази отрицателен, след като повече хора напускат родината си, отколкото се връщат в нея.
