Внушителен ръст от 40% на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас към края на октомври спрямо същия период на м.г. отчете наскоро БНБ в статистиката си
На пръв поглед числото изглежда впечатляващо, но анализът показва, че над 2/3 от тазгодишните инвестиции всъщност представляват финансовите преводи по голям проект на "Лукойл Нефтохим Бургас”, обявен още преди няколко години.
Този пример е показателен, че трябва да подхождаме с голяма доза скептицизъм, когато се говори за статистически данни за инвестициите. Проблемът не е само в България и се дължи на методологията за изчисляване на вложенията, правена в средата на миналия век, когато те са били доста по-прозрачни, например директно от компанията майка към нейното дъщерно дружество в страната приемник. В момента почти всички инвестиции минават през 5-6 нива от фирми, от които половината са офшорки.
Когато се спомене офшорки, хората обикновено си представят мошеници, които се мъчат да крадат пари, но често големи транснационални компании имат регистрация в държави с либерални данъчни и правни режими. Холандия например е много популярна за корпорации, които имат дъщерни дружества в цяла Европа. Ако такава фирма инвестира в България, БНБ автоматично отчита трансакцията като холандска инвестиция, което значително изкривява картината.
Статистиката усложнява анализа и на секторите, в които влизат капитали отвън. За да се отчете дадена инвестиция като ПЧИ, тя трябва да дойде директно от фирмата майка или от свързано с нея дружество. Ако немска фирма в България реши да построи завод, но тегли банков кредит за целта, това изобщо няма да влезе в статистиката на БНБ. Понякога информация за цели сектори не се оповестява, ако има вероятност това да противоречи на Закона за статистиката и да се "отгатнат” фирмите, които стоят зад данните.
С други думи, официалната статистика не дава възможност да се направи коректен анализ на инвестициите в България, за да се разграничи колко от тях са "истински”. Ако под "инвестиции” разбираме тези в производството и експортно-ориентираните услуги, моето мнение е, че те са сравнително постоянни през последните 15 години. Дори в периода 2005-2009 г., когато на хартия имаше много инвестиции, тези в машини и заводи бяха на едно ниво - и то относително ниско като дял от всички вложения. Големият бум преди кризата беше основно в сектор "Финанси", което е нормално при ликвидните излишъци тогава, както и в търговската сфера и в строителството.
По принцип не е добре инвестициите да се делят на добри и лоши, доколкото всички пари, които влизат в държавата, помагат - дори инвестициите в недвижимости преди кризата имаха вторичен ефект и стигнаха до хората в определена степен. Но за мен по-добрите инвестиции са в сфери, които създават дълготрайни работни места като например производство, експортно ориентирани услуги - аутсорсинг, ИТ и др.
Политиците и икономистите често повтарят, че България трябва да се ориентира именно към сфери с висока добавена стойност. Звучи по-атрактивно да се каже, че у нас ще се отвори завод за самолети, отколкото цех за шивачки. Дългосрочно наистина трябва да се привличат инвеститори във високотехнологични отрасли. ИТ сферата е може би единствената, в която заплатите в България са на нивото на световните, но тя е относително малка - между 10 и 30 хил. души. Друга услуга, която България изнася, е аутсорсинг на бизнес процеси (не само кол центрове, но и други дейности, свързани с корпоративно счетоводство, човешки ресурси и т.н.), но тя все още е съсредоточена основно в София. Ще минат години, докато у нас се появят достатъчно квалифицирани специалисти. Така че приказките за инвестициите във високи технологии са с хоризонт 10-20 години.
Дотогава обаче трябва да обърнем внимание на особеностите на работната ръка в България в момента. Дори да искаме да създадем 2 милиона работни места за програмисти, просто у нас няма такива хора. Защо заради това да загърбим 2 милиона работни места за шивачки? За мен е важно да се обръща внимание и на сектори с по-ниска добавена стойност, където има много потенциални работници. Въпреки че заплатите им няма да са толкова високи, колкото бихме искали, за тези хора и за държавата е по-добре да работят, вместо да чакат помощи или обезщетения. За мен голям потенциал има в земеделието, например в обработката на плодове и зеленчуци, които е трудно да се автоматизират.
