В него се предвижда премахването на финансовите резерви по бюджетите на парламента и съдебната власт
Публикуваният работен вариант на новия законопроект за публичните финанси, от който се очаква да повиши прозрачността и да гарантира целесъобразното изразходване на парите на данъкоплатците, е пълен с пропуски и спорни разпоредби. Проектът е представен за обсъждане с отсъстваща ключова глава - административните наказания за нарушения на финансовата дисциплина. Освен това ще се обсъжда насред отпуските и според законодателната програма на МС трябва да влезе за гласуване в кабинета до края на този месец.
В мотивите авторите на проекта изтъкват, че се опитват да отговорят на изказвани от Сметната палата през годините препоръки в областта на управлението на бюджетния процес. Конкретни препоръки на одиторите не се цитират. На фона на това уверение Сметната палата е изпаднала от списъка с институции, които изготвят самостоятелен бюджет. Според действащия в момента закон органът има същия статут като съдебната власт и изготвя сам бюджета си, по който Министерският съвет изразява становище. В новия вариант на закона палатата - регламентирана на ниво конституция, се споменава само по линия на контролните й правомощия.
Отпаднал е и категоричният текст, че МС няма право да извършва промени в бюджета на съдебната власт, а само изразява становище по него. От законопроекта липсва и предвидената сега възможност за уреждане на спорове при несъгласие на финансовия министър с бюджета на парламента с посредничеството на премиера.
С незнайно какви аргументи независимата съдебна власт и Народното събрание вече няма да имат право и на финансов резерв, а с такъв ще разполага само централният бюджет. В момента изискването за заделяне на резерви за непредвидени нужди е императивно, като размерът им се определя със закона за държавния бюджет. НС и съдебната власт имат право сами да решават как да изразходват тези резерви.
На фона на редовни критики за огромния брой корекции в бюджетите на институциите, извършвани с разрешение на МС и финансовия министър, тези текстове са по-подробни, но възможностите за промени така и не са ограничени като дял отвъд изискването за запазване на общите разходи. Така МС и министърът на финансите ще запазят правото си да местят пари и подменят отделни елементи от гласувания от парламента бюджет, стига с това да не надхвърлят първоначалните разходи. Формално са отразени и критиките към прилагането на програмните бюджети. Една от малкото нови мерки в тази посока е изискването за отчет на програмите на полугодието, който да се обявява на сайтовете на съответните институции.
Разширени са и текстовете, уреждащи отпускането на временни безлихвени заеми при недостиг на един или друг бюджет. Възможност за временни безлихвени заеми е предвидена за авансово финансиране на европроекти, при временно покриване на недостиг в средствата от ЕС, за покриване на временен недостиг на общините, при временни затруднения на социалноосигурителните фондове. Контролът върху отпускането на тези заеми не е подробно регламентиран в закона и затова ще трябва да се чакат съответните разпоредби на финансовия министър или на правителството. Запазена е и възможността за промени в други закони с преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет, което също бе критикувано от Сметната палата заради нуждата от трайна уредба на подобни въпроси. Не е ясно дали законопроектът няма да сблъска финансовото министерство с министъра по еврофондовете Томислав Дончев, който на свой ред трябва да готви нов закон за управлението на средствата от ЕС.
