Икономиката печели €400 млн. от евтиния нефт
По-ниските лихви по депозитите и отслабването на дефлационния натиск ще премахнат част от стимулите за спестяване, което ще доведе до по-високи инвестиции на бизнеса и потребителски разходи на домакинствата. В същото време забавянето на кредитирането през 2015 г. ще бъде по-малко, отколкото смятат повечето външни анализатори. Забавянето в предлагането на кредит от сегмента на българските финансови институции ще бъде компенсирано от чуждестранните банки. Това отбелязва в годишния си анализ за икономиката на страната Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, цитиран от БТА.
През настоящата година България е на път да отбележинапредък в някои дълго отлагани структурни меркисмята още Павлов. Той посочва, че управляващата коалиция изглежда решена да предприеме мерки за балансиране на пенсионната система, да реформира системата за спешна медицинска помощ, както и да подобри връзката между резултати и финансиране в сектор образование. С известно забавяне това би трябвало да подкрепи икономическия растеж към края на 2015 г., смята икономистът.
По-доброто усвояване на средства от Европейския съюз и ускоряването на структурните реформи в някои важни сектори в комбинация със спад в цените на горивата и отказ от агресивно затягане на фискалната политика през 2015 г. ще са достатъчни растежът на БВП да запази темповете си на възстановяване от предходната 2014 г., посочва още икономистът.
Спадът в цените на суровия петрол ще има положителен ефект за ръста на БВП и за платежния баланс, прогнозира още Павлов. Като се има предвид, че на енергията се падат около 13% от разходите на домакинствата, а делът на енергоемките производства от произведената брутна продукция в промишлеността е около 30%, спадът в цените на горивата се очаквада има осезаем принос към растежа през 2015 г. Това ще се усети чрез увеличаване на покупателната способност на доходите на българските домакинства, посочва икономистът.
Според Павлов намаляването на цените ще се задържи и през 2015 г., като очакванията му за инфлацията средно за 2015 г. е за минус 0,5%. По-ниските цени на суровия петрол се очаква да намалят търговския дефицит с около 400 млн. евро. Това ще спомогне в края на 2015 г. текущата сметка да излезе на плюс от порядъка на 2,8% от БВП. Въпреки прогнозите за по-слабо евро и през 2015 г. не можем да очакваме високи темповете на възстановяване на експорта, защото икономиките на основните ни търговски партньори от ЕС продължават да се възстановяват твърде бавно. Нарастването на геополитическите рискове също ще продължи да тежи на темповете на възстановяване на глобалната търговия, а с това и на положителния принос на експорта към процеса на възстановяване на българското стопанство, смята Павлов.
Според него възстановяването на пазара на труда, започнало в средата на 2013 г. и набрало инерция през 2014 г., ще продължи и през 2015 г. , но с по-бавни темпове.
