Сещали ли сте се колко силно боли зъб?
В повечето от случаите обаче сме си виновни сами, защото дълго сме отлагали по една или друга причина и най-вече заради безпаричие да отидем по-рано на зъболекар. След такова забавяне лечението и на зъб, и на всяка друга болежка ни излиза скъпо и прескъпо.
Така стоят нещата и с ремонтите по родните пътища. Вярно е, че например в Афганистан пътищата са в много по-лошо състояние, но в Европа сме твърдо на дъното. С траповете и кръпките по пътищата сигурно вече сме свикнали, но защо трябва да свикваме и с опасните мостове. Там точно преди петилетка е била приета програма за ремонт на пътни съоръжения с повреди, но парите в хазната все не стигат. Същото безпаричие или по-точно ниското заплащане на труда у нас са причина в България да има дефицит от специалисти, можещи да кажат какво е състоянието на едно пътно съоръжение (виадукт или мост). Всеки обучил се в този занаят бяга на запад, както и много други специалисти. Най-много пари получават квалифицираните експерти по мостовете в Обединеното кралство.
Това също вече не ни прави особено впечатление. Бива ли обаче да не обръщаме внимание и на идиотизма по улиците и пътищата. В София има шанс най-после да се озаптят бабаитите, спиращи колите си където им падне - на тротоари, върху зелени площи, зебри. В столицата на първо време поне детските площадки ще бъдат предпазени от подобно идиотско паркиране с тежки циментови саксии с цветя. Дано след някоя и друга година за целта не се наложи да се монтират и противотанкови бариери. Или пък да не окрадат саксиите и да си ги отнесат в дворовете.
Като заговорихме за безопасност на движението, не бива да забравяме, че България е "лидер” и по най-малко камери за следене на трафика и нарушенията по пътищата. Дори по най-късата ни цяла магистрала "Люлин” камерите се броят на пръсти. Какво остава за другата, по-дългата - "Тракия”, дето таман я завършихме след 40-годишно протакане и сега я ремонтираме. Задавали ли сте си въпроса защо нашенските мутри не смеят да карат като диваци по пътищата на богатите западни държави. Елементарно, там електронното следене на движението има многолетни традиции и бързо се установява кой е нарушителят. И с глобите много-много не се церемонят, независимо кой е зад волана.
В последните няколко седмици у нас се заговори и дано се реализира на практика в гражданската отговорност на шофьорите да се включат и щетите върху пътната инфраструктура, най-вече повредените мантинели, което ще оскъпи полицата. По този начин обаче ще се постигнат две цели. Първо, всеки ще си помисли дали да кара с несъобразена скорост. Второ - това е може би един от начините да се икономиса някой и друг лев, който да бъде инвестиран в обновяване на пътищата, а не да я караме само с кърпене на асфалта.
