Фирмите ни трябва да изработват мостри за 48 часа
За да стане българското текстилно производство атрактивно за европейския пазар, трябва поне 20 български фирми да произвеждат колекции от текстилни облекла, наред с големия брой фирми, работещи на
ишлеме в тази област. Тази препоръка към българските производители на текстил отправи Масимо Барточи, генерален директор на "Миролио Груп" за България, на четвъртата годишна среща на
представителите на сектор "Облекло и текстил". Основният акцент на срещата бе влиянието на Китай в световната търговия с облекла. Проявата традиционно се организира от Induyco Industrias y
Confecciones, със съдействието на "Миролио Груп", която е един от най-големите производители на текстил в Европа.
За да устоят на китайската конкуренция, българските текстилни фирми трябва в изключително кратки срокове до 48 часа, да могат да изработват и предлагат мостри на облекла, както и да преосмислят
изцяло търговската стратегия на производствата си, препоръча още Барточи. По думите му, това включва промяна на търговския вид и стил на стоките, наличие на богат набор от мостри и активно търсене
на дистрибутори и клиенти.
Европейските текстилни производители изпитват днес големи затруднения, опитвайки се да се преборят с конкуренцията на китайските стоки, които се предлагат на по-ниски цени, посочи Масимо Барточи.
Въпреки това, не всички китайски производители могат да отговорят на европейските изисквания за качество на продукцията. Много от европейските дистрибутори на текстилни облекла от Китай остават
разочаровани.
В България има около 6 000 средни и малки текстилни фирми, като 95 на сто от тях са приватизирани, сочат данни, представени на срещата. Според тях текстилният сектор е един от най-конкурентните у
нас /24 на сто от продукцията е изнесена през 2002 г./. Заетите в бранша са около 180 000 души. Основен дял от износа на текстилно облекло се пада на дамската конфекция 50 на сто, като основните
клиенти са Германия, Италия и Франция. Основните суровини за българското текстилно производство се внасят от Централна и Източна Европа /памук и синтетични материали/, от ЕС /вълна/ и от азиатските
страни. От ЕС най-значимите доставчици на суровини са Италия, Гърция и Испания.
На срещата бяха представени данни и за китайския текстилен сектор, в който са заети 45 милиона души.
Китай държи 17 на сто от тази търговия в света, а прогнозите сочат, че към 2010 г. ще достигне 50%, което ще освободи от работа над 1 млн. души в Европа.
Европейските страни масово са залети с дрехи, произведени от Китай. Тяхната себестойност е до 60 на сто по-ниска от тази на изработените в Европа, според данните.
Ден преди срещата за текстилния сектор, на кръгла маса в парламента бе представен доклад на Европейския парламент за предизвикателствата пред производителите и търговците в Европа, произтичащи от
икономическия ръст на Китай и инвазията на европейския пазар на евтини китайски стоки. Наред с текстилната индустрия, като най-застрашени, бяха посочени машиностроенето, металургията, електрониката
и др. възлови за икономиката отрасли.
В момента ЕС има малко лостове за въздействие върху нелоялната конкуренция от вноса на евтини китайски стоки, посочи Лидия Шулева, наблюдател в Европейския парламент. Основният инструмент е
посредством Световната търговска организация. Освен това европейската политика в това отношение не е единна и консолидирана. Очаква се в близко време на Китай да се даде статут на развита пазарна
икономика. Чак тогава може да се очаква, че на страната ще се наложи да спазва всички изисквания, произтичащи от това защита на интелектуалната собственост, спазване принципите за лоялна
конкуренция, процедурите за възлагане на обществени поръчки, контрол върху държавните помощи и т.н.
