Интересът към храните по стандарт се стопи за четири години
Само 20 месопреработвателни фирми са заплатили лицензионна вноска за тази година и ще маркират продуктите си по стандарт "Стара планина” със специалното лого, научи "Монитор”. При въвеждането на
стандарта през 2010 година техният брой е бил 112. В момента в списъка на одобрените от агенцията по храните фирми са включени 96 предприятия, но явно едва 1/3 ще поставят върху етикетите си
зеления кръг с трицветната планина. От списъка на хранителната агенция става ясно, че 14 компании са преустановили временно работата по стандарт и досега не са възобновили интереса си.
12 хиляди тона са произведени по "Стара планина” през миналата година
Производителите правят това, което се търси, за съжаление има слаб интерес от купувачите, коментира изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите в България д-р Светла Чамова.
Ниската покупателна възможност на българите е основна причина да намалее производството на храните по стандарт, които бяха въведени преди четири години. Освен това скандалът с наличието на "следи”
от соя, който се разрази веднага след въвеждането на доброволната норма, също си каза думата. По "Стара планина” се произвеждат девет групи месни храни, сред които са кайма, наденица, карначета и
колбаси.
Кюфтетата и кебапчетата са фаворити на купувачите
Според Чамова модата да се ядат храни от фермата не е отклонила интереса на потребителите от тези по стандарт, защото нашето законодателството не позволява червено месо да се продава направо от
стопанството. Абсолютно задължително е да има официален контрол при клането на свине, говеда и овце. У нас има 90 кланици, в които работят държавни ветеринарни лекари. Именно те слагат здравна
маркировка на мръвките, ако отговарят на изискванията.
Свитото потребление е проблем на всички производители на храни в страната, затова част от тях разчитат на
износ към българските диаспори в странство. Там интересът е предимно към луканките и всички трайни колбаси. Най-голямо търсене има около празниците, но и през останалото време търговията е успешна,
споделиха производители. Особено добър прием имат продуктите без свинско месо, защото с тях се зареждат и турските дюкяни в Германия, Белгия и други страни, където комшиите са се настанили трайно.
Внасят прасенца за субсидии
За да получават държавни субсидии, някои стопани са се изхитрили и внасят малки прасенца около 20 кг от Холандия и Германия. По този начин се стимулират чуждите производители, а от страната изтичат
парите на всички данъкоплатци, тъй като става дума за национални доплащания, които се правят от бюджета, а не са европейски средства, съобщи за "Монитор” д-р Румен Караманов, член на Асоциацията на
свиневъдите в България.
В момента, за да получи субсидията, стопанинът трябва да има предадено угоено прасе, без да се уточнява къде е произведено. Само нашата страна и съседна Румъния имат право да дават такава помощ, но
съседите са сложили изискване животните да са произведени в страната им.
Това е голям проблем и държавата трябва да уточни в правилника за усвояване на тези средства, че става дума само за прасета, произведени в страната, а не в чужбина, категоричен е ветеринарният
експерт. Системата за проследяемост на агенцията по храните е добра и няма как да се скрие произходът.
