Покривът -разход номер 1
7 месеца след началото на проекта за обновяване на българските домове, финансиран от оперативна програма “Регионално развитие”, вече има 18 предварителни бюджета на жилищни блокове, като два от тях
- в столицата, са приети и подписани от собствениците на жилища, научи “Труд”. С това работата по целия проект за саниране на практика е наполовина свършена, тъй като от определянето на бъдещите
разходи, половината от които се поемат от гражданите, зависи много.
От какво зависи цената
Оказва се, че разходите, които хората ще платят, са твърде различни, защото зависят от различни фактори. На първо място е какви мерки за повишаване на енергийната ефективност са предвидени в
съответната сграда. Разходите зависят и от това какви мерки самите собственици на апартаменти са поискали и кои от тях са допустими по програмата.
“Индикативните бюджети са с резерв, т.е. сметките са правени с презумпцията, че това ще е таванът на разходите. Тъй като програмата предвижда изпълнителите на самото саниране да се избират чрез
обществена поръчка, крайната сума може и да бъде намалена впоследствие, но в никакъв случай няма да е по-висока”, обясни шефката на дирекция “Жилищна политика” в Министерството на регионалното
развитие и благоустройството (МРРБ) Десислава Йорданова.
Два от приетите и подписани от хората бюджета са в столицата. Единият е на жилищна кооперация в квартал “Изток” с 13 апартамента. В нея има хора, които ще трябва да платят по 5000, и такива, които
ще платят по 6000 лева за своето жилище, т.е. санирането на техните апартаменти излиза съответно 10 000 и 12 000 лв.
В тази кооперация няма почти никаква топлоизолация и се налага ремонт на покрива.
В друга жилищна кооперация в провинцията хората ще трябва да платят само по 2000 лева за своята част, т.е. стойността за саниране на всяко жилище в сградата излиза само по 4000 лева. Това е
най-ниската сума, постигната досега, и причината е, че в съответните жилища някои подобрения вече са направени.
Бюджетите са раздадени на домоуправителите, които са ги представили на общи събрания на собствениците. На места се е налагало впоследствие финансите да се коригират, защото хората са изявили
желание да им се представи примерно сметка, която да включва и остъкляване на балконите, а това е мярка, която програмата допуска.
Покривът -разход номер 1
Най-неприятната изненада при изготвянето на предварителните бюджети се оказват разходите за потягане на покривите там, където това се налага, каза Десислава Йорданова. Оказва се, че само средствата
по това перо заемат около една трета от общите разходи за санирането, а някъде дори и повече.
Покривите се оказват не само тежка мярка, а и необходима. На много места те задължително трябва да се ремонтират, защото оставянето им в сегашното състояние може да компрометира цялото
саниране.
Някои мерки са задължителни навсякъде. Това са топлоизолацията и смяната на дограмата.
Газифициране
Има няколко сгради, чиито обитатели са поискали газифициране, което също е допустима мярка. Две от сградите са в софийския жк “Обеля”, а една - в град в Югозападна България. Разходите и в трите
случая се оказват около средния от 10 000 лв. на апартамент.
Проектът за саниране ще поеме разходите за свързване на блоковете с газовата мрежа на “Софиягаз” и за тръбите до жилищата. След санирането във всеки апартамент ще има газово котле, но всеки ще си
го купи индивидуално, въпреки че така излиза по-скъпо. Желанието на хората обаче е такова, защото, ако сложат общо газово котле в мазето и обща отоплителна инсталация, след това трябва да намерят
фирма, която да им прави разпределението на сметките за отопление, обясни Цвета Наньова, изпълнителен директор на фирмата програмен мениджър за столицата.
Оттук нататък
Следващата стъпка, след приемането на индикативните бюджети, която трябва да изпълнят кандидатите за финансиране, е да регистрират сдружение на собствениците и да проведат общо събрание, на което
да вземат решение за саниране на блока. Те трябва да съберат помежду си и да внесат по 500 лв., които да са последвани и от подаване на заявление. То ще се оцени и след като дирекция “Жилищна
политика” на регионалното министерство го одобри, собствениците на жилища подписват споразумение и внасят авансово 30% от тяхната част от сумата.
Следващият етап от програмата предвижда на сградите да се направи подробно технически и енергийно обследване. Второто се прави от проектния мениджър за съответния район, а за техническото
обследване има избрана фирма за всеки район. За всяка сграда ще се избира фирма за техническия проект, както и за основен изпълнител.
Според Йорданова е почти невъзможно техническото обследване на сградите да коригира предварителните бюджети за санирането.
Възможно е обаче някъде да се окаже, че се налагат допълнителни ремонти, които не са свързани с енергийната ефективност и разходите за тях собствениците ще трябва да поемат за своя сметка.
Енергийното обследване се прави по същия модел, по който са правени и индикативните бюджети, така че не се очаква промяна и коригиране на тези сметки, каза Йорданова.
Според Цвета Наньова още в рамките на този строителен сезон най-вероятно ще има готови санирани сгради и това ще са първите 5-6, чиито обитатели са кандидатствали.
