Баничката над лев, хлябът можел да поевтинее с 40%
Скъпи или евтини са храните в България? На този въпрос няма еднозначен отговор. Усещането на потребителите е, че цените са твърде високи, докато всички сравнения на Евростат твърдят, че са
най-ниските в Европа.
Каква е истината? Извън субективните оценки "24 часа" се опита да изчисли колко е реалната себестойност на някои от основните храни. Разбира се, и тук има много условности, защото разходите за
производството на малка фирма са различни от тези на голяма, от значение е и дали има затворен цикъл на производство, или се налага да се снабдява със суровини.
Себестойността на килограм сирене е около 7,50 лв., показват сметките на "24 часа" по данни на млекопреработватели. За приготвянето му по стандарт трябват около 6,5 литра краве мляко. При цена от
80 ст./л на отговарящото на европейските хигиенни изисквания това прави 5,20 лв. за суровината. Още около левче отива за мая, закваска, калциев дихлорид, сол, ток, тенекии и памучни кърпи. Така
минималната заводска цена става 6,20 лв.
Ако се сложи и 20 на сто ДДС, производствената себестойност излиза 7,45 лв. за килограм.
В същото време на пазара има сирене от около 3 лв./кг до 15 лв/кг. Излиза, че някои го продават 2 пъти под себестойността, а други със 100% надценка.
Всъщност и в двата случая производителите печелят въпреки твърденията, че пазарът е свит и едва ли не продават на загуба. Как става?
Първо, не всички плащат по 80 ст./л за суровината - някои вземат нискокачествено мляко от неотговарящи на стандартите ферми по 40-45 ст./л.
Второ, използват се вносни млечни концентрати или сухо мляко. Въпреки че е забранено използването на палма и други растителни мазнини в млечните продукти, със сигурност има и мандри, които още го
правят, разчитайки, че няма да ги хванат. Освен това вместо от 6,5 л мляко сирене, макар и с по-високо водно съдържание, може да стане и от 5 литра.
Ако накрая производителят успее да спести и ДДС или не плаща осигуровките на работниците, себестойността може да излезе и 3 лв./кг. Така дори при крайна цена в магазина от 6 лв./кг пак се получава
една добра надценка от почти 100% за разпределение на печалбата между мандра, търговец на едро и магазин.
В същото време, ако производителят спазва стандартите и иска да произведе наистина качествено сирене, като плаща всички разходи, крайна цена от 11 или 12 лв. за килограм се оказва напълно нормална.
Дори мандрата да заложи само 10-15% печалба, хубавото сирене излиза с цена 8,50 лв. от предприятието. Като се прибавят транспортните разходи и печалбата за търговеца на едро - минимум 20 на сто, се
получава доставна цена за търговските обекти от около 10,50 лв./кг. Така вече, ако магазинът сложи 40% търговска надценка, каквато имат немалко продукти, крайната цена за потребителя става 15
лв./кг, а ако заложената печалба на дребно е по-ниска - например само 10 на сто, същият продукт е по 11,50-12 лв. на щанда. По неофициална информация маржът между цените на едро и дребно при
кравето сирене е поне 1,20 лв. за кг.
Така се получава парадоксът един и същ продукт като сиренето, при който суровините са малко на брой, да има разлика между най-ниската и най-високата цена на пазара от над 5 пъти. Това е и
обяснението защо в бюлетините на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата кравето сирене е със средна цена на едро от едва 5,20 лв./кг при изчислена себестойност на качествения продукт от
над 7 лева.
Повечето от наложилите се на пазара млекопреработватели, които са инвестирали и в самата марка на продуктите си, рядко продават стоката си на стоковите тържища, а се договарят директно с веригите.
На борсите обикновено се предлагат по-нискокачествени и евтини продукти, често и от внос, затова и официалната цена на едро, давана от държавната комисия, не може да се смята за реална за целия
пазар у нас.
При кашкавала калкулацията на себестойността е идентична, само количеството на използваното краве мляко е по-голямо - 9-10 литра за 1 кг продукт. Другите разходи са същите и се получава цена от
предприятието около 9,50 лв. В магазините пък кашкавал има от около 11 до 19 лв. за кг.
"При 80 ст. за литър мляко себестойността на 1 кг кашкавал е 11 лева. След това имаме 20% ДДС, надценките и логистиката на търговските вериги", обясниха мандраджии. Според тях 16 лв. за кило
кашкавал е реална цена, когато производството е изцяло в светлия сектор.
По принцип при млечните продукти около 60% от себестойността се дължи на основната суровина, 20-25% отиват за енергоносители.
"Търговците работят с минимум 35% рентабилност, а често и с над 40 на сто при млечните продукти", твърди Симеон Присадашки, член на УС на асоциацията на млекопреработвателите. Според него именно в
тази част от веригата се правят големите печалби, а не от производителите.
"Ако имам на края на годината 3 процента рентабилност, се радвам много", обясни Присадашки. След като в закона за храните беше вкарана забрана търговците да връщат непродадената стока на
производителя, веригите започнали да начисляват и 5% такса брак Това е и обяснението защо често някои продукти, особено по-скъпите, липсват от щандовете. Търговците предпочитат да ги зареждат в
по-малки количества.
И при олиото цената се определя преди всичко от стойността на основната суровина. Много зависи обаче кога е купуван слънчогледът. В началото на реколтата цената може да е около 700 лв. за тон, но
през декември вече е над 1000 лв. за тон.
Калкулацията при олиото е следната - за литър са необходими между 2,6 и 3 кг слънчоглед. После в цената влизат разходите за рафиниране, бутилиране и транспорт. Така средно литър олио излиза от
производителя на цена около 3 лева.
Според търговците обаче търговските надценки у нас не са големи. В американските учебници дори пишело, че трябва да са поне 25-28%, докато у нас били по-ниски.
Баничката над лев, хлябът можел да поевтинее с 40%
Баничката поскъпна до над 1 лв. Само в някои столични квартали се продава все още по 90 ст. Според баничарите причината за скока са високите цени на брашното и сиренето, които са с 16 и 8,6 на сто
по-високи цени за 1 г.
Себестойността на хляба е 1,03 лв. за кг, показва пък анализ на министерството на земеделието. Суровините, най-вече брашното, формират около 53% от нея. Еленергията, газът и нафтата са 8% от цената
на насъщния. Останалата част са други разходи като за заплати, осигуровки и пр. В момента най-често срещаната цена е 1-1,10 лв. за самун от 750 грама.
Това прави продажба на 1,40-1,50 лв./кг, или около 40 на сто над себестойността.
Не е тайна, че хлябът у нас се продава с между 35 и 45 на сто над доставната цена, коментира Мариана Кукушева, шеф на федерацията на хлебопроизводителите. Според нея, ако се намалят надценките и
търговските отстъпки, а ДДС-то падне на 10%, хлябът може да поевтинее с 40 процента.
Картофите поскъпнали най-много за 1 година
Картофите са най-поскъпналия хранителен продукт през последната година, показват данните на Държавната комисия по сткоковите борси и тържищата. Цените на едро са скочили с цели 59 на сто. По
тържищата картофите се продават за средно 69 ст./кг, а на пазарите по над левче, като има и по 1,20-1,40 лв.
Месото и месните продукти също са сред най-поскъпналите храни. Пилешкото и свинското са с 18 на сто увеличение за 1 година. Сред причините за това безспорно са новите регулации за тях. За свинете
влязоха в сила евроизисквания за хуманно отношение, които включват повече място за животните, а оттам и инвестиции за това. Пилешкото пък поскъпна заради забраната да се вкарва допълнително вода в
продуктите. Така евтините "шприцовани" бройлери от миналата година вече са по-скъпи, което се отрази и на средната цена на месото. Заради свитото потребителско търсене пък много вериги започнаха да
зареждат по-малко от скъпите пилета, затова те често недостигат.
Портокалите са поскъпнали най-много през последната седмица, показват пък най-новите данни на комисията по стоковите борси и тържищата. Цената им на едро вече е 1,09 лв. за кг. Въпреки това в някои
търговски вериги портокалите се продават на промоция по-евтино - по 99 ст.
Продължава и зимното поскъпване на доматите. На едро те вече са по средно 2,54 лв./кг, а на пазарите се предлагат от 3 лв. нагоре. Като цяло през последната седмица е отчетено леко увеличение на
индекса на тържищните цени.
