За 20 г. сривът в производството е 12-13 пъти, притеснен е най-големият сред производителите на биологични плодове
Ако след 2 г. някой реши да засади вкусна българска круша, за да заменим чуждите пластмасови, няма да има земя.
Такава е прогнозата на Цветан Цеков, член на УС на Асоциацията на земеделските производители.
За 20 г. сривът в производството е 12-13 пъти, притеснен е най-големият сред производителите на биологични плодове.
"Днес куцо и сакато купува земи, защото субсидията за една ливада, е по-голяма от субсидията за декар овошки", казва Цеков. Разпокъсаните овощни и зеленчукови градини правят зеленчуците и плодовете
по-скъпи, непродаваеми. Мутрите пък се намесват между дребния производител и пазара и вдигат цените.
От една голяма търговска верига споделят, че искали да продават български череши миналата година, но цената била три пъти по- висока от чуждите. Предпочели по-евтините, които не били
по-вкусни.
От 1,5 млн. дка с трайни насаждения - череши, вишни, ябълки, круши, праскови, кайсии, сливи и пр., преди 20 г., в момента имало не повече от 140-150 хил. дка. Според статистиката на земеделското
министерство площите са доста повече, но от бранша твърдят, че това не е вярно. Имало регистрирани насаждения, които обаче не плододават, но си стоят в информационните масиви като градини.
Само за ябълките сривът е от 400-450 хил. дка преди 1989 г. на 20-25 хил. дка сега.
Програма САПАРД и мярка 121 на програмата за развитие на селските райони довели до леко оживяване, но истинско съживяване нямало. Големият проблем бил схемата за субсидиране у нас, която давала
предимство на зърнопроизводителите и така отказвала инвеститорите в градини.
Липсата на диалог с истинските производители също е проблем при субсидирането у нас, твърдят от бранша. Самите условия, които били наложени, не отговаряли на нашите възможности. Още при приемането
на правилата управляващите тогава били предупредени, че много от схемите за подпомагане - например за организации на производителите, няма да се реализират заради неизпълними критерии.
От миналата година за първи път има и програма за подпомагане на качествените плодове и зеленчуци с 15 млн. лева. До момента обаче не са платени, твърди Цветан Цеков. Първо субсидите трябвало да се
преведат в края на 2012 г., даже били заложени в бюджета. След това изплащането било отложено за януари, после за 15 март. От фонд "Земеделие" прехвърляляли топката към агенцията по храните, че
бавела сертификатите за продуктите.
В същото време се плащат 73 млн. лв. за тютюн, дори се търсят още 11 млн., защото не стигали, коментира Цеков. Те не искали да се противопоставят с други браншове, но положението било тежко и с
всяка година делът на българските плодове и зеленчуци падал със 7-8 на сто. Така се стигнало до сегашната ситуация, че 90 на сто от
зеленчуците са вносни.
Н
ай-лошото е, че ще дойде време след 2-3 г. и ще има желание да се възстанови секторът, но няма да има възможност за това, коментира Цеков.
За една градина, която да е конкурентоспособна трябват няколкостотин декара, които няма да има откъде да се намерят, опасява се Цеков. С разпокъсани насаждения нямало как да се оцелее на пазара. А
и самата сума от 15 млн. лв. за субсидии сега била смешна за един цял сектор.
Едно кръстовище струвало 10-12 млн. лв.
"Това са пари, които е по-добре да не се вкарват - ще потънат в ямата. Те, първо няма да отидат по предназначение, и второ, не са достатъчни", е становището на асоциацията на земеделските
производители. Според браншовиците подпомагането в сектора
трябва да е поне 350-400 лв. на декар.
Това правело обща сума за плодове и зеленчуци от поне 100 млн. лв. Но земеделците твърдят, че тези пари много лесно ще се върнат под формата на ДДС, социални осигуровки, заплати и спиране на износа
на капитал заради покупката на вносни продукти.
Салдото в земеделието е на плюс само от зърнопроизводството, всички останали сектори са на минус. 90-95% от оперативните програми отивали към отглеждане на зърнени култури. А едно трайно насаждение
освен, че трябва да се създаде, трябва и да се изведе до плододаване, което отнема 5-6 г., обясняват браншовиците. През това време се инвестират много пари и когато няма адекватно подпомагане,
нямало как да се случат нещата. В момента най-конвертируе мият български плод са черешите,
изнасят се за Германия и Италия, показват данните. Когато има добри реколти от кайсии и праскови, малки партиди също отиват за експорт. В последните години имало и пробиви с износ на ябълки, но
най-вече на сертифицираните като биологични.
При зеленчуците ситуацията била идентична. Там развитие имало само при оранжерийното отглеждане, докато полското производство тотално замирало. Данните на агростатистиката показват, че площите в
последните години намаляват. През 2011 г. с пресни зеленчуци са били заети 27 227 дка, а през 2010 г. - 29 420 дка. Намалява и реколтата - от домати с 10%, от пипер - с 4 на сто, и от патладжани -
с 36,5%. (Виж таблицата)
Голям проблем било и че съседните ни държави внасят стока, която е с неконтролируемо качество. Имало пратки с много голямо съдържание на диоксини. В Македония и Турция се пръскало с непозволени
препарати и качеството на плодовете не отговаряло на евронормите. Даже и не трябва да се допускат, твърдят родните производители.
Правели се и данъчни врътки. Например за македонската ябълка трябвало да се плаща ДДС, но често тя минавала през гръцки фирми и се внасяла като гръцка. Заради липсата на вътрешен контрол на общия
европейски пазар не се регистрирал вносът.
Масово на големите борси можело да се купят плодове без фактура.
Получавало се, като производителят, например в Полша, пуска пратка с фактура, тя пристига, разтоварва се, продава се без документи и ДДС, а фактурата се връща и се анулира.
Така и там не се дължи ДДС и всички по веригата спестявали 20-те процента. "Как да стават нещата, когато има един огромен сив сектор. Просто институциите трябва да си свършат работата", обясняват
зеленчукопроизводителите. Те се оплакват, че дори и някак да успеят да произведат нещо, попадат в пресата на търговски вериги. Те изисквали стоката да е лъскава и с перфектен външен вид, но това се
получавало само с ползването на много химикали.
От браншовите организации настояват веригите да бъдат задължени поне 20-30 на сто от продуктите да са родно производство. Нямало държава, която да не прилага протекционизъм за своя стока.
Браншовиците искат и в големите магазини да има специални щандове с български плодове и зеленчуци.
