2759 човека са декларирали, че не си дават органите
Българите да стават донори, без да бъдат питани роднините им, ако пациентът не е отказал приживе органите му да продължат нечий чужд живот след трансплантация. По този начин ще се увеличат
донорските ситуации и ще има повече спасени хора, заяви д-р Станимир Хасърджиев – председател на Националната пациентска организация. Според него новоизбраните народни представители трябва да
направят такава поправка в здравното законодателство, за да не се пропускат донорски ситуации. Докато обаче това бъде направено, е необходимо да бъдат обучени повече психолози, които да разговарят
с близките на изпадналите в мозъчна смърт. Сега, в повечето случаи, с нелеката задача да ги убедят да предоставят органите на своя покоен роднина се пада на координаторите по донорство в болниците,
които са лекари.
Към момента по отношение на донорството действа т. нар. система на информираното съгласие. Това означава, че всеки, който не е вписал отказ от донорство на предпоследна, 33-та страница, в
здравноосигурителната си книжка, се счита за потенциален дарител на органи и тъкани посмъртно, ако те са годни и за тях има подходящ реципиент.
Въпреки че в нормативните документи не е записано изискване на съгласието от близките, това се прави, от една страна, по етични съображения, а от друга - за да не се водят впоследствие дела срещу
болницата и лекарите, поясниха юристи.
Тази система обаче е крайно тромава и в голяма степен е причина да се изпускат много потенциални донори, категоричен бе адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на
пациентите. В най-неподходящия момент се привикват роднините и се питат нещо, за което трудно човек може да вземе адекватно решение при прясната загуба на близък, допълни той. От асоциацията също
настояват да не бъдат питани роднините, ако човек не е декларирал приживе, че не желае да става донор.
2759 човека са изразили такова несъгласие към 7 октомври, показва регистърът на Изпълнителната агенция по трансплантациите.
От Българската асоциация за закрила на пациентите настояват донорството да се стимулира, като на роднините на донори се осигури безплатно погребение, социални грижи за възрастни родители, загубили
детето си, или пък на сираците и овдовелите да се отпуска парична помощ.
Близките не бива да бъдат пренебрегвани. Те са последната бариера пред спекулациите и догадките за сделки с органи – нещо, което у нас не може да се случи предвид строгата система за контрол. Така
няма да има подозрения, че лекарите са убедили пациента в последния момент да стане дарител, категоричен бе проф. Никола Владов – началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и
трансплантационна хирургия и ръководител на програмата за чернодробни трансплантации във Военномедицинска академия. Донорите няма да се увеличат, ако близките бъдат прескочени, подчерта той.
200 умират, не дочакват операция
Не по-малко от 200 души умират годишно у нас в очакване на донор.
Нуждата от дарени органи нараства постоянно в световен план. Само в ЕС над 61 000 души са в листи на чакащите, а всеки ден 12 от тях си отиват от този свят. Тази мрачна статистика съобщи д-р
Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантациите, и допълни, че в последната година в България се наблюдава сериозна тенденция към увеличаване на донорството.
Същевременно всяка година нови 300 души влизат в листата на чакащите. 943 души чакат за трансплантация на орган, двойките с репродуктивни проблеми, които се нуждаят от дарителство, са 145 000, а от
трансплантация на стволови клетки имат нужда 100 души.
От началото на 2014 г. в страната 48 души са получили орган от трупен донор, 11 са трансплантациите от жив донор, извършени са общо 67 трансплантации на стволови клетки и са родени над 100 бебета с
донорски материал.
Нуждата от донорски органи нараства всяка година в световен план. Само в ЕС над 61 000 души чакат, а всеки ден 12 от тях умират.
Лекари плащат обучението си сами
Българските трансплантолози са подготвени отлично, но те са получили своите знания и умения в тази област в чужбина, като сами си плащат специализациите там или си търсят спонсори. Това съобщи
началникът на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА проф. Никола Владов. Държавата трябва да намери средства за обучението на тези хора независимо дали това ще
става зад граница или за тази цел се създаде център у нас, допълни той.
Специалистът смята, че за да се насърчи донорството, бъдещите управленци трябва да определят в кои болници може да има трансплантационни центрове. Според него не всяко лечебно заведение може да
извърши тази фина операция, нито пък има възможност да проследява постоперативния период на реципиента. За всеки вид трансплантации да има определен брой центрове, например за чернодробни да са
два, за да са сигурни хората, че лекарите в тях са добре обучени и с добра практика от много, а не само от епизодични случаи в годината, каза проф. Владов. Тази дейност трябва да се прави там,
където вече е извършвана не от вчера, има традиции и има апаратура за модерна хирургия.
Д-р Ивелин Такоров, хирург: Повишен контрол ще осигури повече дарители
- Д-р Такоров, независимо че в страната има отлични болници и идеална база за трансплантации, все още няма достатъчно донори. Имате ли обяснение, защо българинът все още няма нагласата да каже "да”
за органите на свой близък, който вече е в мозъчна смърт?
- Ние, в Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА – София, извършваме самите трансплантации, с експлантациите се занимават колегите – координатори в останалите болници.
Близките са тези, които, ако човек приживе не е направил отказ за дарителство, могат да препотвърдят съгласието за даряване. У нас няма процедура за автоматично даряване, както е в някои държави по
света. Най-важният процес е откриването на донори от реаниматорите. Усилията трябва да се насочат в тази посока.
- Какво още трябва да направи здравната ни система в тази посока?
- Здравната ни система, в лицето на Изпълнителната агенция по трансплантациите, трябва да осъществява по-засилен контрол по отношение на всички пациенти в мозъчна смърт, за да може всички
потенциални донори да бъдат подготвени и впоследствие представени за такива. Това е основният проблем в България, заради който се изпускат потенциални дарители.
- Вие, макар и млад, сте утвърдено име, имате специализации в чужбина и предложения за работа там. Защо избрахте да останете на работите в България?
- България, каквото и да е социално-икономическото й състояние, е моята страна. Българската образователна система ми е дала медицинско образование, здравната пък ми е дала път за развитие. От
началника на клиниката проф. Никола Владов съм научил и уча много неща. Той, както и ВМА като цяло, ми дават много добро поле за работа и изява. От професионална гледна точка съм доволен и затова
все още съм в България.
