Основният проблем е как разнообразните и противоречиви идеи да се съчетаят в реален план за излизане от кризисната ситуация
Стотици хиляди българи в над 40 града в цялата страна излязоха вчера на протест срещу бедността, монополите и партиите. Те категорично отхвърлиха предложения от политиците изход от кризата -
служебен кабинет и предсрочни избори, и поискаха кардинална политическа и икономическа промяна. Според тях ситуацията няма да се подобри, ако не се измени конституцията и не се разширят
възможностите за граждански контрол върху властта. Протестиращите са категорични, че вече нямат доверие на нито една партия. Обединеният комитет на протестиращите връчи на президента Росен
Плевнелиев 23 искания, които бяха избистрени след много страсти в събота. Те варират от национализация на електроразпределителните дружества и промяна на микса, формиращ цената на тока, до
преминаване от пропорционална към мажоритарна избирателна система и възможност за отзоваване на депутати.
БСК, КНСБ и "Подкрепа" също излязоха с план за справяне с кризата. В голямата си част идеите им съвпадат с исканията на протестиращите, но без крайностите като призивите за национализация. Според трите организации трябва да се сключи ясен обществен договор за основните промени в конституцията и да се назначи служебен кабинет, който да осигури икономическа стабилност и приключване на преговорите за еврофондовете за следващия преговорен период. До края на годината новият парламент трябва да изработи конкретните текстове на новата конституция и да свика Велико народно събрание.
Президентът засега не дава знак, че е склонен да подкрепи исканията за свикване на Велико народно събрание и промени в конституцията. Плевнелиев обеща още тази седмица да бъде сформиран общественият съвет, в който трябва да влязат представители на протестиращите, синдикатите и работодателите и с който служебният кабинет ще трябва да се консултира. Днес той ще връчи мандата за съставяне на кабинет на ГЕРБ. Утре свиква и консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди рисковете и заплахите за сигурността и стабилността в страната, произтичащи от политическата и социалната криза. А исканията на протестиращите препрати към правителството и парламента в оставка.
