Повече от слаб интерес - това е резултатът от едногодишния срок, в който гражданите можеха да узаконят вдигнати преди 2003 г. незаконни строежи
Проверка на кореспондентите на "Труд” показа, че "рекордът сред големите общини е на Плевен, където е получена само една заявка за узаконяване. Но и в други големи областни градове като Благоевград и Пловдив са получени само по 200-300 молби - ясен сигнал, че хората изобщо не са се засилили да придадат законност на пристройките, надстройките, остъклените балкони, оградите и десетките други видове незаконно строителство.
Една от причините за слабия интерес е, че за узаконяването все пак се плаща. Първо се налага глоба, а след това трябва да се представи проект, за който също се дават пари. "Затова хората предпочитат да вървят по друг път - искат удостоверения за търпимост”, обясниха строителни експерти.
Процедурата за търпимост е доста по-лесна и бърза и макар че не узаконява обектите, поне временно осигурява спокойствие на собствениците. А временните неща у нас са най-дълги. Строеж с удостоверение за търпимост може да просъществува години, стига някой да не подаде жалба по случая. Община Монтана например от началото на годината е издала 138 удостоверения за търпимост, а само 17 души са поискали узаконяване, при това близо половината от тях са си ги изтеглили обратно.
Другата причина за този масов отказ от права е, че на много места общините са въвели тройно по-високи от редовните такси за узаконяване. Главният архитект на Велико Търново Николай Малаков обясни, че това е разрешено от Закона за устройство на територията. Тарифите са най-различни и се определят от разгънатата площ на имота. Най-често таксата е 300 до 500 лева за пристройка в двора и това е само за узаконяването. Отделно се плаща за проект, виза за строителство, разрешително и т.н.
На много места хората се отказват от узаконяването и защото общината може да поиска от тях неуточнен в закона брой документи.
Във Видин например, където са подадени едва 34 заявления, на хората е съобщено, че тепърва главният архитект на града ще се произнесе писмено какви са необходимите документи, за да започне процедурата по узаконяване.
"При узаконяването зависи за каква точно постройка става въпрос, от каква категория. Всеки случай е много различен и затова в закона няма подробно описание какви документи се искат. Това е оставено на усмотрението на главния архитект. Но имайте предвид, че той не може да иска повече от максимума документи, който е описан в закона”, коментира пред "Труд” шефът на ДНСК Николай Христов.
Шефът на дирекцията обаче няма обяснение за ниския интерес към узаконяването на строежи. "Вероятно причината е, че повечето такива строежи са в малки населени места. Там хората вероятно и не подозират, че трябва да узаконят дори оградата, която са си направили на къщата, ако първоначално я е нямало в плановете”, каза той.
Най-големите ентусиасти са ромите
В началото на кампанията миналата година жителите на пловдивските ромски гета "Столипиново”, "Шекер махала” и "Арман махала” се бяха втурнали масово да узаконяват къщите си, градени от кирпич, ламарини, дървета и най-различни подръчни материали. Ентусиазмът им обаче бил охладен от юристите на районите "Източен” и "Северен” . Това няма как да стане, тъй като освен че са незаконни, наколните жилища са построени и върху чужда собственост.
"Въпреки разяснителната кампания все пак получихме една молба за узаконяване на къща на улица "Батак” в "Столипиново”, която обаче няма как да бъде удовлетворена”, каза зам.-кметът на район "Източен” Николай Чунчуков.
"Над 90 % от постройките в "Столипиново” са незаконни и са градени без одобрен проект, отредено право на строеж или на собственост. Някои постройки са завзели тротоари, други се намират върху силови кабели, трети - в чужди частни имоти”, твърди кметът на район "Източен” Петър Петров.
Абсурден е казусът с ул. "Шумен” в гетото, където истинските собственици плащат данъци за земята, но повече от 30 години не могат да влязат във владение на имотите си.
Старозагорските роми също са ентусиазирани - от 100 подадени молби в града 60 са за къщи в ромския квартал "Лозенец” , построени на общинска земя, съобщиха от общината. Те вече са определени за събаряне, но собствениците използвали за последно и този шанс.
Съвсем различно е положението в кюстендилския ромски квартал "Изток” , където не е подадено нито едно заявление. В махалата се надяват на обещанието на червения депутат Димчо Михалевски проблемът с узаконяване на къщурките им да стане със специален закон, а не с поединично подаване на молби и заявления. При това жителите на гетото даже и не подозират, че узаконяването не става безплатно.
