Гастарбайтерите заменят Гърция и Испания с Доминикана
Все повече българи стягат куфарите за работа в Куба, Доминиканската република и Бразилия, след като икономическата криза удари пазара на труда в Гърция, Италия и Испания, а политическата – този в Либия, Сирия и Египет. Това показа проверка на „Монитор” сред фирмите, предлагащи работа в чужбина. Специалистите по човешки ресурси вече търсят контакти с техни колеги зад Океана, за да могат да предложат оферти на сънародниците ни, които не искат да се приберат в България.
В южноамериканските държави нашенците предимно берат портокали, режат захарна тръстика или мъкнат тухли по строежите на поликлиники, болници или училища. Последните години много българки успяват да се уредят с работа в големи хотелски комплекси като камериерки или сервитьорки. След като научат езика и ако покажат усърдие, те бързо могат да се изкачат и до по-отговорни постове. В тези държави се търсят и много лекари и медицински сестри поради лошото здравеопазване и честите епидемии.
През последните години Куба е не само туристическа дестинации за по-заможните хора, но и интересен пазар на труда за онези, които са изгубили работата си в Гърция или Испания, а не искат да се прибират у нас. Гастарбайтерите обикновено получават подслон в стаи от казармен тип, храна и транспорт до работното място.
Индексът за човешко развитие в Куба е по-голям от този на България, а страната е на 14-о място по най-ниска безработица в света – само двама на сто души безделничат. Работните заплати са в рамките на 20-50 долара, но цените там са почти символични. Най-добри са печалбите в туристическия бизнес. Преди около 4 години Раул Кастро разреши развитието на частни селски стопанства и сега фермерството набира скорост. Тепърва ще има добри възможности за чужденците, които искат да инвестират в малки ферми.
Атрактивни за българите са и дестинации като Доминиканската република, Колумбия и Перу. Според родни експерти по човешки ресурси държавите в Южна Америка ще стават все по-атрактивни за работа по няколко причини – търсят чужди инвестиции, стремят се към интегриране на пазарите с тези в ЕС и се нуждаят спешно от висококвалифицирани специалисти. Имало и друга причина българите да се чувстват добре в тези страни – съдебната система е слаба и нарушаването на законите не се наказва в повечето случаи.
В Колумбия например живеят около 90 българи, но напоследък натам се ориентират и други нашенци. Двустранните отношения между София и Богота са приятелски и имат сериозен потенциал за развитие, обясниха от външното министерство. Въпреки че страната ни е закрила посолството си там през 1998 г., дипломатите ни са убедени, че съществуват добри възможности за реализация на сънародниците ни. Според МВнР в Колумбия живеят предимно музиканти и спортни треньори.
Дипломатите ни не знаят броят на българите в Перу - той бил незначителен. Те предпочитали да се установят в столицата Лима, където имало възможност да си намерят работа.
Безработицата в Европа замръзна
Безработицата в Европейския съюз не расте, но и не намалява. Това показват данните на „Евростат” за първите три месеца на годината. През четвъртото тримесечие на 2011 г. заетостта в Европа е намаляла с 0,3% в по-добре икономически развитите европейски страни и средно с 0,1% общо за 27-те държави членки на ЕС. Най-добри възможности да си намерят работа са имали строителните работници – при тях безработицата в края на миналата година е спаднала средно с 0,8-1%, а заплатите им са скочили с няколко евро на час. По-трудно са си намирали работа специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии – там безработицата се е увеличила с 1-1,3% през последното тримесечие на миналата година.През първото тримесечие на 2012 г. картината остава почти същата, твърдят европейските експерти. Безработицата на Стария континент е намаляла с едва 0,1%. От „Евростат” изчисляват, че 222 900 000 мъже и жени са били заети от началото на януари до края на март. Все още обаче не се наблюдава раздвижване на пазара на труда и специалистите по човешки ресурси не препоръчват човек да напуска работа в търсене на по-добра позиция. Икономическата криза принуди много компании значително да редуцират броя на служителите си. Известно раздвижване се очаква през второто и третото тримесечие на годината, когато по традиция се увеличава търсенето на работна ръка в селското стопанство, туризма и ресторантьорството.
Инженери напират за Йемен
Български инженери и лекари търсят работа в Йемен. „Сънародниците ни от няколкостотин се стопиха до около сто души през последните години. Колонията ни не е голяма, но напоследък има голям интерес от страна на инженери да работят в тази страна, особено след т.нар. Арабска пролет, разказа посланикът ни в Сана Борис Борисов. По думите му след назначаването на новото правителство на националното съгласие в Йемен е спокойно и това отново превърна страната в желана за реализация от специалистите трудова дестинация.
Заплатата у нас расте най-бързо
България е в челната тройка на страните с най-голям растеж на заплатите през първото тримесечие на годината, като възнагражденията у нас са скочили средно с 6,8%, показват данните на Евростат.
Сред 27-те държави членки на ЕС най-високото увеличение за един работен час е отчетено в Естония, където трудовите възнаграждения са скочили със 7,2%. България е на второ място, а непосредствено след нас са Австрия с ръст от 5,3% и Румъния – 5,2%.
Европейската статистическа служба отчита най-нисък ръст на заплатите в Люксембург, където те са увеличени с едва 0,9%, и Кипър – с 1%. В Словения пък трудовите възнаграждения са намалели с 1,2%. Без промени е заплащането на един час труд в Обединеното кралство.
У нас най-голямо е увеличаването на един час труд в сектора на услугите – там месечното възнаграждение е скочило с 9,5%. В строителството и ремонтните дейности заплатите са запазили нивата си от миналата година, тъй като този сектор е в стагнация през последните месеци. Трудът на зидарите и бояджиите в Естония обаче е поскъпнал с 8,5% през първото тримесечие на 2012 г. Там в момента строителите получават около 10-11 евро на час за работата си, докато в България заплащането е наполовина. Добри възможности предлагат Белгия, Чехия и Полша. Там заплатите в промишленото производство и строителството са средно 1000-1200 евро. В завод за оборудване на жп вагони в Чехия например човек може спокойно да си докара 1000 евро, като след няколко месеца работа започва да получава и различни бонуси по преценка на прекия ръководител. Белгия пък търси наши техници. За там стягат куфарите и работници, които могат да реставрират фасадите на стари сгради – те получават средно по 20 евро за час.
Британските ферми без сезонни бачкатори
От офертите за работа в рамките на ЕС най-атрактивни са тези за страните от Централна и Северна Европа. Работодателите във Великобритания са притеснени, че това лято няма да им достигне работна ръка в селското стопанство, съобщи Би Би Cи. Над 21 000 българи и румънци всяка година отиват да работят по няколко месеца на острова. Източноевропейците предимно събират продукцията във фермите. Те имат разрешение да работят там за срок до шест месеца съгласно Сезонната схема за земеделски работници, която цели да ограничи имиграцията, без това да оголи пазара на труда в Обединеното кралство. От 2013 г. обаче ограниченията отпадат и собствениците на ферми се опасяват, че
БЪЛГАРИТЕ ЩЕ ТЪРСЯТ ПОСТОЯННА РАБОТА, а така те ще останат без хора за през лятото, които да събират реколтата им.
Напоследък се твърди, че Швейцария е „новата Гърция” за българите. Там обаче се търсят предимно детегледачки. Предпочитани са учителките, които говорят френски, немски или английски. Сравнително малък е броят на медицинските сестри и лекарите, които работят в страната на часовниците и шоколада. Повечето българи, трудещи се там, са мениджъри или сътрудници в големи международни компании, които през последните години изнесоха централите си в Швейцария.
Далеч по-любопитна като трудова дестинация е Австрия, която има силно развита пазарна икономика и достатъчно свободни работни места. В страната се предлагат много социални услуги, т.е. там имат нужда от хора с медицинско образование – лекари, сестри, рехабилитатори, социални работници и т.н. Повечето от тях вземат около 1200-1400 евро, като имат възможност и за втора работа. Така ако човек е достатъчно предприемчив и няма нищо против да работи извънредно, може да си
ДОКАРА ДОХОДИ ОТ ОКОЛО 2200 ЕВРО НА МЕСЕЦ
Индустриалният сектор в Австрия също е добре развит, а безработицата през последните години, включително и по време на рецесията, там е под 5%. Това превръща страната в една от най-желаните дестинации за гурбет в Европа не само от страна на българите, показва проучване на „Галъп”.
Все повече нашенци се ориентират към работа от по 3 до 5 месеца в чужбина, най-вече през лятото. Предпочитани дестинации са селскостопанските райони на Германия, Швейцария, Испания и Англия. Не малко наши сънародници се насочват и към съседна Турция, защото ако нещо се обърка, бързо и безпроблемно могат да се върнат у нас. Там наемат българи предимно в сферата на обслужването, селското стопанство, строителството на сгради и пътища. За разлика от България и страните в ЕС икономическата криза почти не е засегнала строителния отрасъл в Турция. Около големите градове и курортите продължават да се разгръщат огромни квартали, както и да се изграждат магистрали. В туризма на южната ни съседка, който също преживява бум, намирали работа все повече нашенци. Търсели се обаче основно камериерки, сервитьори, градинари, общи работници по поддържането на курортните комплекси. Единственото условие освен квалификацията било да знаят и поне елементарен турски език, а за някои професии било желателно да се говори и английски.
