Съдилищата са задръстени от дела за отказано лечение в чужбина или за невъзстановени суми, които болните сами са си платили, а след това по силата на Директивата за лечение на граждани на Европейския съюз от 2013 г. те трябва да им бъдат възстановени
Съдилищата са задръстени от дела за отказано лечение в чужбина или за невъзстановени суми, които болните сами са си платили, а след това по силата на Директивата за лечение на граждани на Европейския съюз от 2013 г. те трябва да им бъдат възстановени. Това съобщи за "Монитор” д-р Стойчо Кацаров – председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Само за миналата година чрез адвокатската и експертна помощ на неправителствената организация дела са завели 10 човека, всички те са спечелени, макар че НЗОК и чиновници от Министерството на здравеопазването прилагат всякакви трикове да не изпълнят решенията на съда, допълни д-р Кацаров.
Обичайна практика е след като Върховният административен съд отмени отказа на НЗОК, да й изпрати решението си с указание да преразгледа издадения отказ. От касата обаче вместо това дават становище, че не са съгласни с указанието на съда и отново издават отказ.
Тази въртележка между отказа за издаване на формуляр Е-112, с който става лечението в чужбина по линия на касата, се превръща в параграф 22 с тази разлика, че за повечето пациенти забавянето означава регресиране на заболяването и неблагоприятен изход,
коментира д-р Стойчо Кацаров. Той уточни, че има случаи, в които подобна кореспонденция отнема по 4 г.
Той определи някои от мотивите за отказ на касата като смехотворни. Например ако онкоболен поиска да му се направи операция с гама нож в Германия, тъй като специалистите са определили тази терапия като най-подходяща за него, НЗОК отхвърля искането с мотива, че в България няма гама нож. Лечение с тази апаратура не е включено в нито една клинична пътека и затова тя не може да го финансира.
По смисъла на Закона за здравното осигуряване, независимо от евродирективата, касата покрива сумата на лечение до размера, който тя плаща по въпросната пътека за него у нас.
Ако обаче човек с тумор в мозъка кандидатства за конвенционална операция с отваряне на черепа, но в Германия, от здравната каса казват, че понеже това заболяване е включено в клиничните пътеки, лечението може да се извърши и в България и няма нужда той да ходи в друга страна. Излиза, че какъвто и да е случаят, чиновниците никога не биха разрешили издаването на формуляр Е-112 или защото лечението е включено, или защото не е включено, коментираха от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Касата укрива становища на експерти, за да не издаде животоспасяващия документ на болни. По този казус центърът също води дело в подкрепата на пациент.
Мъж в изключително тежка форма на онкозаболяване е получил отказ за лечение в чужбина, защото експерт-специалист по въпросното заболяване е преценил, че не е необходимо. В съда обаче се установява, че цитираното мнение на експерт-специалиста е на лице, което не е оторизирано от МЗ да издава такива становища. В съдебната зала от касата не показали такова становище.
Впоследствие се опитаха да излязат с оправданието, че уж не можели да намерят становището, поясни д-р Кацаров. Когато бяха притиснати до стената, чиновниците намериха истинското становище на един от тримата оторизирани специалисти, което е издадено първо, и в което се дава мнение за лечение в чужбина. За да не плати държавата обаче те го бяха покрили и извикали четвърти лекар да го напише, който не е упълномощен за това, разказа той. По случая също се води дело.
Хватката да питаш когото не трябва е също един от похватите НЗОК да не плати лечението.
Така от осигурителната институция са постъпили с 40-годишна лекарка с онкозаболяване, която е направила костно-мозъчна трансплантация в Гърция за своя сметка. За терапията тя е платила 80 000 евро.
По смисъла на Директивата за лечение на граждани на ЕС здравната каса трябва да й възстанови сумата. Вместо да вземат фактурите от гръцката болница и да направят протокола за връщане на парите, чиновниците питат в чуждестранната болница какви задължения има на името на пациентката. Оттам отговарят, че задължения няма, тъй като тя е платила операцията си.
Така от НЗОК нарушиха процедурата, за да избегнат плащането. По случая също водим дело, обясниха от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Крие се информация от пациентите
Крие се информация за възможността българи да се лекуват в други държави в ЕС, съобщиха от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Хората нямат информация, защото вече втора година не е създадена т. нар. точка за достъп, каквато трябва да има всяка страна от общността, подписала Директивата за лечение на граждани на ЕС. Въпросната точка представлява център с обучени служители по тази тема, както и юристи на разположение, които да дават подробна информация и да напътстват пациентите стъпка по стъпка какво да правят, когато им се налага да си подават документите за лечение зад граница.
Независимо че след приемането на директивата с наредба е вменено на НЗОК да изгради такава структура за улеснение на гражданите, тя все още не е направена.
За подобряване на информираността на гражданите от Центъра за защита на правата в здравеопазването са предложили на НЗОК съвместно да кандидатстват по програма "Административен капацитет”.
Идеята беше да направим анализ на издадените разрешения и въобще на това как работи системата в България. Искахме да я сравним с тези във Франция и Унгария, да видим къде са слабостите и къде са силните страни и какво е необходимо да се коригира. Причините за това са, че, първо, хората въобще не знаят за съществуването на възможността за лечение в чужбина, и второ - тези, които знаят, обикновено биват отхвърлени. Написахме проекта, който беше под егидата на омбудсмана, подготвихме всичко, постигнахме съгласие, но в последния момент се оказа, че от здравната каса не са внесли проекта. Обяснението беше, че ако се одобри идеята, ще изтече много информация от НЗОК, а това не трябвало да се случва, разказаха от центъра.
