Три пъти откриват мегаизложбата на най-важните БГ археологически открития
Българското Тракийско съкровище огря с пълния си блясък най-известния музей в света. Мегаизложбата "Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” официално беше открита от премиера Бойко Борисов вчера. Експозицията е разположена в 4 зали в крилото "Ришельо” на Лувъра.
Най-важното културно събитие бе подготвяно от години и стана възможно благодарение усилията на Франция и България. Старт на мащабната експозиция, която представя най-големите археологическите открития, дадоха още министърът на културата на Република България Вежди Рашидов и г-жа Фльор Пелерен, министър на културата и комуникациите на Република Франция. Сред почетните гости, поканени на откриването, бяха генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова, зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева и певицата от български произход Силви Вартан.
Днес ще има и второ откриване на изложбата. На него са поканени Дружеството приятели на Лувъра, както и директорите на 17-те български музея, предоставили свои експонати. Ще присъстват и спонсорите, дали подкрепа за две изложби от Лувъра в Пловдив и София. За посетителите ще има трето откриване – то е утре, когато експозицията отваря врати. Тя ще продължи до 20 юли, цената на билета е 12 евро и важи за цялата експозиция на музея. Луксозният каталог с шедьоврите на античните ювелири, намерени по нашите земи, струва 39 евро.
Първоначалните прогнози са за 4 млн. посетители и най-вероятно тази цифра ще бъде надхвърлена, защото вече се проявява огромен интерес към изложбата, съобщиха първите свидетели на нашето участие в Париж. Има специални преференции за безработните, които влизат гратис или с отстъпки. Децата и учениците са с безплатен вход, което им създава навика те да посещават музеи и да продължат да го правят след като завършат.
В изложбата участват 1629 експоната от 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други културни института, сред които са и Британският музей и Музеят Прадо. Основен акцент в експозицията е уникалният шедьовър на античното изкуство – бронзовата глава на тракийския цар Севт III. Преди да пристъпи в залите, зрителят ще премине през зала І, в която са представени гръцки вази и живописни платна, разказващи митологичния епос на Древна Тракия –– чрез историята на Орфей и цар Резос, както и тази на нейните митични царе Терей, Ликург, Диомед. В зала ІІ са разположени свидетелствата за издигането на тракийската аристокрация разполагаща с невиждано до този момент богатство - това са гробните дарове от богатите погребения на тракийски аристократи, скрити под надгробни могили, понякога с внушителни размери. В Лувъра те са показани с инвентара на погребението на знатна тракийка от могилата Мушовица от некропола при Дуванлий, както и от известните войнски погребения от Калояново-Чернозем от същия некропол и от Златиница-Маломирово.
В зала ІІІ за първи път в чужбина ще бъде представен целият инвентар от царската гробница на Севт ІІІ, открит в могилата "Голяма Косматка” край Казанлък. В зала ІV присъстват различни тематични фокуси на изложбата. Тракийският град – като занаятчийски и търговски център (Пистирос), или като царски град (Севтополис), е представен чрез каменните надписи на гръцки език на неговата администрация.
Друг тематичен кръг на изложбата е посветен на културата на гети и трибали чрез находки от гетската столица Хелис и нейния царски некропол (златните дарове от Голямата могила при Свещари). Тук са експонирани известните съкровища от Борово и Летница, съдове от Рогозенското съкровище, както и златният лавров венец и прочутият наколенник от Могиланската могила във Враца, който в продължение на 7 месеца беше реставриран. В централната част на залата блести златното съкровище от Панагюрище представящо не само богатството на тракийските царе от второто Одриско царство, но и Тракия като част от голямото семейство на елинистическия свят.
Дейностите по цялостната организация на българското участие се осъществяваха под ръководството на проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Значителен принос за изложбата оказаха редица служители на Министерство на културата на Република България и Френския институт в България, като следва специално да бъдат отчетени усилията на г-н Давид Вейзман, културно аташе на Франция и Екатерина Джумалиева, координатор на изложбата от българска страна.
