Банкерите и икономистите са скептични към идеите на ДПС, които могат да доведат до вдигане на лихвите или още по-трудно кредитиране
Управляващите готвят облекчения за закъсалите със заеми българи. Депутатът от ДПС Йордан Цонев, който е шеф на бюджетната комисия в парламента, обяви, че банките трябва да си поемат рисковете при
необслужвани кредити. Според него, ако се стигне до разпродажба на ипотекиран имот и цената не стига за покриване на задължението, банката трябва да покрие загубата за своя сметка и да не търси
повече пари от кредитополучателя. Цонев вече няколко пъти анонсира цял пакет от мерки за защита на потребителите на банкови услуги.
"На един човек, който е останал без работа, без жилище, остава да му виси половината кредит и му виси в досието. Рискът за ипотеката трябва да се покрива от банката - да си правят сметката колко
могат да вземат при евентуално неизпълнение от кредитополучателя", обясни депутатът от ДПС по Би Ти Ви.
След срива на имотния пазар се оказа, че жилищата, заложени срещу заем, са загубили много от цената си. Така например апартаменти, които по време на бума са стрували 100 000 евро, сега не могат да
се продадат и за 50 000. Когато получателят на кредита не може да си погасява вноските, банката възлага на частен съдебен изпълнител да продаде ипотекираното имущество, за да си събере вземането.
Но когато цената е ниска, може да се окаже, че длъжникът има още за плащане към банката.
Шефът на икономическата комисия в парламента Алиосман Имамов обясни пред в. "Сега", че не е запознат с идеята на съпартиеца си Цонев. "Не съм наясно за какво става дума, но действително трябва да
се вземат мерки, свързани с ипотечното кредитиране. Някои от хората срещат сериозни затруднения в изплащането на задълженията си, вижте например какво става в Испания", допълни той. В Испания се
надигна бунт, когато банки започнаха да изземат единствени жилища на свои неплатежоспособни клиенти.
Вчера стана ясно, че идеята не е обсъждана и с банките. В плановете и мерките на премиера Орешарски също няма такова предложение. Самият Цонев обясни пред "Сега", че "предвид деликатността на
материята, няма да дава коментари". Той посочи, че се работи бързо и в началото на следващата седмица ще има среща с банките, но призна, че е лансирал само идея, а детайлите тепърва ще се
изясняват. От примера, който сам дава, не се разбира дали предложението му се отнася само за ипотечни кредити на граждани, или обхваща и заеми на фирми.
В някои случаи договорите са такива, че с реализацията на ипотеката кредитът се смята за погасен, но в по-масовата практика на банките, ако продаденият имот не покрива задълженията, получателят на
кредита си остава длъжник за остатъчната сума. Според частния съдебен изпълнител Георги Дичев в такива случаи се търси реалистичен вариант за пълно погасяване на задължението - например с вноски от
по 100 лева на месец. "Все по-често трезорите правят частични опрощавания, особено ако са наясно, че клиентът им е много закъсал. Когато длъжникът няма доходи - останал е без работа например, се
търсят други варианти - продажба на негови имоти или вещи", обясни пред "Сега" Георги Дичев. Ако длъжникът няма нито собственост, нито доходи, могат да го чакат да си намери работа, да получи
наследство или дарение. Според Дичев много от тези задлъжнели клиенти работят, но в сивия сектор. Дичев обясни още, че няма как да бъде продаден имот, без клиентът да разбере, освен ако не живее на
никой от дадените адреси. Ако той не бъде открит, се залепва съобщение и се счита за уведомен. Дичев не коментира какво би се случило, ако идеята на Цонев се осъществи, но обясни, че хората взимат
заеми, които не връщат, после обвиняват банките, а всъщност банките трябва да се грижат и за интересите на своите вложители и на своите акционери.
Банкерите са скептични. Тъй като няма официално предложение, те не пожелаха да правят официални коментари, но обясниха, че ако бъдат принудени да отписват задължения, ще търсят начини да
компенсират загубите. Според финансиста Емил Хърсев идеята е поредното популистко начинание. "Ако това се случи, банките ще намерят начин да си вземат своето. Ами ако един заем има покритие с 3
жилища, взимат едното и приключват ли", коментира Хърсев пред "Сега". Финансистът обясни, че никъде в цивилизования свят не се процедира по този начин.
Според икономиста от Института за пазарна икономика Калоян Стайков банките ще включат този риск в лихвите или ще вдигнат още размера на обезпеченията - примерно за 100 000 лева заем ще искат да се
залагат активи за 180 000 лева, което допълнително ще затрудни кредитирането. Според Стайков клиентите не са виновни, че спукването на имотния балон е сринало цените, а банката би трябвало да е
включила риска от обезценяване на обезпеченията. Той е категоричен, че е нужна дискусия и оценка на въздействието, преди да се предприемат някакви стъпки, тъй като всички промени в отношенията
между банките и клиентите влияят на икономическата среда. "Трябва да се разбере какви са плюсовете и минусите на това предложение и дали има нещо по-добро като личен фалит или нещо трето", каза
Стайков.
Експерти смятат, че по-добрият вариант за изчистване на задължения е потребителската несъстоятелност. Финансистът Георги Атанасов обясни, че у нас трябва да се въведе закон за личния фалит, какъвто
действа в САЩ и в някои европейски страни.
Идеи
Спорове между банки и потребители ще се решават от нов отдел в Комисията за защита на потребителите, заяви за "Стандарт" Йордан Цонев. И за тази идея са нужни законови промени, които ще бъдат
внесени до седмица. За създаване на извънсъдебен орган за решаване на споровете между банките и техните клиенти съобщи и вицепремиерът Даниела Бобева.
Институция, която решава споровете между банки и клиенти, вече има в 21 страни от ЕС. През 2009 г. и Световната банка препоръча на България да създаде институция като финансов омбудсман за защита
на потребителите на финансовите услуги.
У нас за решаване на спорове между банки и граждани функционира помирителна комисия за платежни спорове. Работата й обаче не успява да обхваща всички аспекти на възникналите конфликти. Например за
2012 г. тя е разгледала 96 случая, но свързани с платежни операции с карти или грешки при обмяна на валута.
