През 2060 г. българите ще са малко над 5,5 млн.
"Исторически анализ на демографската картина показва, че през годините населението се е покачвало и намалявало. Така че твърденията, че нацията се топи или че ще изчезне, са неоснователни”, заяви
доц. Венцислав Мучинов от Института за изследване на населението и човека при БАН. За пример той даде, че през 1887 г. в България са живели над 2,3 млн. души, 73,7% от които са били от български
произход. Според прогнозите на учените от БАН през 2060 г. българите ще бъдат малко над 5,5 млн. души.
"Структурният състав на населението се запазва и няма опасност ромският или турският етнос "да погълнат” българския. Нека не забравяме, че те също емигрират”, заяви директорът на Института за
изследване на населението и човека при БАН Антоанета Христова. По данни, изнесени от проф. Пенка Найденова, за периода 1991-2010 г. от страната са емигрирали 543 000 българи.
"През 1991 г. са емигрирали 211 000 души, а през 2010 г. 84 000. Броят им намалява, но това може да се дължи и на намаляващото население”, уточни проф. Найденова. В заключението си работната
група, изследвала миграцията, заявява: "Необходимо е да се преустанови разпространението на лъжата, че всичко добро е извън страната.
Животът у нас се представя като като най-лошия шанс да родиш, учиш и работиш. Песимистичното говорене предполага стратегия за избягване, а не мобилизация за справяне.
"В същото време само преди 2 седмици изследване на Икономическия институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи показа, че 20% от българите в трудоспособна възраст или над 480 000
души искат да емигрират. За 90% от хората основният мотив е по-високият стандарт на живот в чужбина. 3/4 от заминалите са намерили работа в чужбина, показват още резултати от проучването. В чужбина
българите се трудят най-често в сферата на земеделието 21% от емигрантите, и в строителството (19.6%). В хотели и ресторанти са работили 14%, а като лични помощници, готвачи, градинари 13%.
Българите медици в чужбина са 1.3% от всички емигранти. Според прогноза на работната група от БАН, изследвала пазара на труда, в следващите години ще има все по-малко работни места за хора с ниско
образование и квалификация.
"В бъдеще липсата на висококвалифицирани кадри ще се задълбочава, затова хората трябва да бъдат стимулирани да повишават знанията си през целия си живот”, заяви доц. Кремена Маринова от Института
за изследване на населението и човека.
Междувременно вчера председателят на Центъра за демографска политика Искрен Веселинов за пореден път алармира, че населението у нас намалява с 8 души на час.
"Това е само количествената характеристика, а другата невидимата, е също толкова сериозна и ужасяваща, тъй като повече от половината новородени са от малцинствата, голяма част от тях
неинтегрирани и несоциализирани”, заяви Веселинов.
Един работещ трябва да издържа двама
Демографските проблеми се породиха на базата на икономическия разпад. Бедността роди емиграцията, а емиграцията роди демографската катастрофа. Трябва да признаем, че 2013 г. е първата година, в
която в България започна все по-често да се говори за демографската криза и слава богу. Това заяви пред "Фокус” проф. Трендафил Митев, професор по политология в УНСС.
Българите са вече някъде под 7 млн. души. Какво означава за четвърт век една държава да загуби близо една четвърт от населението, от производителното население, от младото население на своята
държава. Съвършено ясно е какви сложни социални, пенсионни и прочие проблеми очакват българското общество, при положение че един работещ трябва да издържа едва ли не по двама неработещи.
България инвестира колосални средства, милиарди, за да подготвя млада, надеждна интелигенция, която ние подаряваме на развитите държави, за да се реализира там със своя потенциал. Рязко пада
интелектуалният потенциал, генофондът на нашата нация загива. Всичко това води до появата на една нравствена катастрофа. В българското общество започва да надделява нискокултурието. Започват да
надделяват страхът, колебливостта, защото когато доминират неособено образованите, не особено умните, когато преобладават възрастните, болните хора, в обществото не може да съществува една градивна
държавнотворна енергия, от която да се възползва цялата нация и България да бъде тласната напред.
По-големи надбавки, ако родителите са образовани
Родители със средно и висше образование да получават по-високи социални помощи за деца. Това предлагат учени от Българската академия на науките (БАН).
"Даването на помощи на калпак стимулира семейства, в които децата дори не получават образование", обясни Татяна Коцева от Института за изследване на населението и човека при БАН. Според учените
трябва да се преустанови изплащането на социални помощи само на база ниски доходи.
Сега еднократна помощ за раждане получават всички жени, независимо от доходите им. Месечните детски надбавки получават само семейства, в които на член от семейството се полагат под 350 лв. По данни
на социалното министерство този вид подкрепа получават около 80% от децата в България. Работна група към БАН, разглеждаща демографската криза, предлага при определяне на помощите за деца да се
въведе диференциран подход.
"Идеята е да се вземе предвид линията на бедност в страната, но и цялостната грижа, която родителите полагат за детето", допълни още Коцева. Експертите настояват и за повече контрол върху
получаването на детските
надбавки. "Статистиката отчита, че 0,5% от семействата са лишени от този вид помощ заради отказ от посещаване на училище, докато реалният процент на отпадналите от образователната система е далеч
по-голям”, заяви директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН Антоанета Христова.
Както "Монитор” писа, през миналата година без детски надбавки заради отсъствие са останали 4306 хлапета. В социалното министерство пък обсъждаха децата над 16-годишна възраст, които имат право на
детски надбавки, да получават ваучери за учебници и тетрадки вместо пари в брой. Идеята е родителите да не злоупотребяват с получените средства. В момента социалните служители прилагат тази мярка
за семейства, за които имат данни, че биха похарчилите парите за алкохол и цигари. Годишно от дирекциите "Социално подпомагане” прилагат тази мярка за около 1000 деца.
