Мантрата, че финансовата дисциплина е причината за застоя на доходите и ръста на безработицата, е оправдание за провала на икономическата и социалната политика
Бившите (от днес) управляващи от ГЕРБ си харесаха един рефрен в последните дни: “Престарахме се с финансовата дисциплина.”
Пръв фразата произнесе бившият премиер Бойко Борисов, обяснявайки защо е отстранил финансовия си министър. Това стана ден преди да подаде оставката на цялото правителство. След това фразата се
превърна в универсално обяснение защо хората излязоха на улицата, притиснати от ниски доходи и безработица. Употребиха я всички висши функционери на управляващите до вчера - Цецка Цачева, Цветан
Цветанов, Лиляна Павлова...
Голяма дума
Това оправдание обаче лежи върху две неистини. Първо, ГЕРБ не са се престарали с финансовата дисциплина. И второ - финансовата дисциплина не е противоположност на високите доходи и заетостта, а
необходимо, но недостатъчно условие, за да се случат те.
Факт е, че кабинетът “Борисов” се справи сравнително добре с фискалната дисциплина. Макар да заложи дефицити в четирите си бюджета, все пак те бяха сред най-ниските в Евросъюза, а през последните
две години са под допустимите от Маастрихт 3% (2,1% през 2011 г. и 0,45% през 2012 г.).
Публичният дълг на страната беше повишен, но не сериозно спрямо брутния вътрешен продукт - от 14% от БВП в края на 2009 г. на 14,75% към средата на януари 2013 г. В резултат България остава на
устойчивата втора позиция по най-нисък държавен дълг в ЕС.
Тези данни обаче по никакъв начин не показват, че правителството се е престарало. За четирите години управление на ГЕРБ фискалната позиция на страната беше влошена с около 6-7 млрд. лв., защото
дългът нарасна с над 2,6 млрд. лв., а фискалният резерв бе стопен наполовина (от 7,7 млрд. лв. в края на юли 2009 г. на около 3-4 млрд. лв. по последни данни).
Освен това по всичко личи, че в момента държавата е оставена без кеш - с фискален резерв около и дори под минимума. Само този факт е достатъчен изказванията за престараване с финансовата дисциплина
да изглеждат, меко казано, самонадеяни.
Още по-некоректно е да се внушава, че финансовата дисциплина е в противовес на вдигането на доходите и увеличаването на заетостта. Зависимост изобщо няма.
Какво всъщност твърдят от ГЕРБ? Че с по-висок дефицит в бюджета страната щеше да постигне по-висок растеж, по-висока покупателна способност или повече работни места? На теория може и да е възможно,
но на практика е много съмнително. Особено като се знае неефективността, с която се пръскат държавните милиарди у нас. Със сигурност обаче от по-висок бюджетен дефицит щяха да последват нови заеми,
нов товар върху следващите бюджети и лека-полека - влизане в спиралата на задлъжнялостта.
Нов публичен дълг има смисъл да се поема само с ясна инвестиционна цел или за да се реализира конкретна структурна реформа, например в здравеопазването. Тогава вложените пари щяха да се върнат под
формата на по-добър стандарт на живот, по-добра публична услуга, по-малко разходи в бюджета и т.н. Но да се увеличават дефицитите и да се трупат нови дългове, за да се решават текущи проблеми на
бюджета, е политика без перспективи.
Разбира се, държавата не може да абдикира от задължението си да се грижи за всички доходи, които зависят от нея - пенсии, помощи за най-бедните, заплати в бюджетната сфера. И да не допуска
инфлацията да ги изяжда. Но това трябва да се прави в рамките на приходите в бюджета и чрез рязане на неефективни разходи. А не със заеми.
Оправдания
Мантрата, че финансовата дисциплина е причината за застоя на доходите и ръста на безработицата, всъщност е нелепо оправдание за провала на икономическата и социалната политика на управлението на
ГЕРБ. От опита и на малки, и на големи държави да се преборят с кризата в цял свят е видно, че бързи и лесни рецепти (например изсипване на 1 млрд. лв. от бюджета) за икономически растеж и
по-високи доходи няма. Всичко в крайна сметка води до едни и същи, познати до болка решения - да накараме съдебната система да работи, за да не пъдим инвеститори; да си произвеждаме квалифицирана
работна ръка; да направим пазара на труда гъвкав; ефективно да противодействаме на данъчните злоупотреби, които бъркат в джоба и на данъкоплатците, и на коректния бизнес; най-накрая да започнем да
отпускаме пари от бюджета срещу резултати и т.н., и т.н.
Именно неуспехът на ГЕРБ да постигне нещо съществено в която и да е от тези сфери е причината за ниските доходи и безработицата. И който и да е следващият на власт, там трябва да търси и промяната.
