Работодателелят ми ме принуждаваше да напусна работа по мое съгласие. Аз му отказах,след което ми се наложи да ползвам болничен. След като приключиха здравословните ми проблеми разписах молба за напускане по мое съгласие и я подадох, но се оказа, че тя не е одобрена, но предвид случилото се нямаше как да полагам труда си и не съм ходила на работа след изтичане на болничните ми. Вероятно готвят дисциплинарно уволнение, но вече изтече месец, а аз не съм получила заповед за уволнение по какъвто и да член от КТ. Мога ли да започна нова работа, след като официално не съм освободена от старата, и има ли срокове за освобождаване, които работодателите трябва да спазват за връчване на Заповеди за освобождаване от работа независимо от причината за освобождаване.

В конкретния случай се смесват няколко казуса, които изискват последователен коментар. Прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 от КТ, както се вижда и от наименованието му, изисква постигането на взаимно писмено съгласие от двете страни по трудовия договор. Ако такова съгласие не бъде постигнато, това правно основание не може да бъде приложено. Работникът или служителят има право едностранно да прекрати трудовия договор, като подаде до работодателя писмено предизвестие по реда и в сроковете по чл. 326 от КТ. Работодателят няма право да не приема предизвестието, а е длъжен да го впише в съответния входящ дневник и да изпълнява предвидените в Кодекса на труда свои задължения. От момента на получаването на предизвестието от работодателя започва да тече предвидения в трудовия договор негов срок. До изтичането на този срок трудовото правоотношение съществува в уговорения вид, с произтичащите от това права и задължения на страните. Докато изтече срокът на предизвестието работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения, като има право при съответните условия да ползва предвидените в Кодекса на труда отпуски, какъвто е отпускът поради временна неработоспособност. Същевременно, ако няма право да ползва отпуск по болест или не му е разрешен друг вид отпуск, той е длъжен да се явява на работа, да изпълнява всички предвидени за длъжността му задължения и да спазва трудовата дисциплина. В противен случай подлежи на дисциплинарно наказание, включително на уволнение. Ще напомним, че дисциплинарното наказание може да се налага само по предвидената в Кодекса на труда процедура. В противен случай то ще бъде отменено от съда. Това се отнася и за дисциплинарното наказание „уволнение”, ако то не е било наложено съобразно изискванията на кодекса. Ще бъде отменена и заповедта за уволнение, ако преди връчването й работодателят не е получил предварително поименно съгласие от инспекцията по труда. Трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, което задължително се оформя с писмена заповед от работодотеля. При редовно отправено предизвестие всяка от страните може да прекрати договора и преди да изтече неговия срок, като заплати на другата страна обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на дължимото на лицето брутно трудово възнаграждение за периода на неотработеното предизвестие. В този случай договорът се прекратява с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Работодателят е длъжен да оформи прекратяването на трудовото правоотношение до изтичането на срока на подаденото от работника или служителя предизвестие. Ако не спази този срок, работникът има право на обезщетение по чл. 226 от КТ за причинените му вреди от несвоевременното оформяне на документите относно прекратяване на трудовото отношение, забавянето на трудовата книжка и пр.