Предизвикателствата пред застрахователните брокери растат
Посредническият бизнес в застраховането у нас се появява почти 50 години след откриването на първото българско застрахователно дружество. Според библиотечните архиви, първият застрахователен
посредник започва работа от началото на 1931 г. Това е „Застрахователна посредническа кантора“. Вестниците и ведомствените издания от онова време изобилстват с препоръки към посредниците как да
консултират клиента, какво поведение и дори външен вид да имат, как да защитават интересите на застрахования и как да извлекат ползи от това. В своята 81-годишна история българските застрахователни
посредници преживяват заедно със застрахователите икономическите събития и сътресенията, които има този бизнес през годините, унищожаването на частната инициатива по време на социализма и
предизвикателствата пред бранша след демократичните промени.
Реално посредническият бизнес в застраховането се разви и то доста бурно след 1989 г. На пазара се появиха няколко типа посредници – каптивни, чуждестранни и самостоятелни. Липсата на строги
критерии за финансова стабилност и платежоспособност доведе до бум на брокерския бизнес. Бяха допуснати много случайни участници, без необходимите качества и със съмнителна репутация. По данни на
КФН, през 2003 г. у нас са лицензирани 129 брокера, през 2004-та лиценз имат 157, а през 2005-та вече са 181. През годините до днес техният брой продължава да расте. Всеки, който е работил две
години като застрахователен агент, издържал е изпита и е платил лицензионна такса, може да регистрира застрахователен брокер и да получи лиценз, обясни Николай Здравков, председател на УС на
една от трите браншови организации – Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ).
По данни на КФН, към края на септември т.г. на българския пазар са лицензирани 384 застрахователни брокера (към 2011 г: 373; към 2010 г.: 363). Друг е въпросът, че финансовите резултати на голяма
част от тях варират в обсега на статистическата грешка.
Още по-сериозно е положението със застрахователните агенти. В България те упражняват дейност на декларативен принцип и нямат нито лицензионен, нито разрешителен режим. За сравнение, агентите в цяла
Западна Европа са на лицензионен режим, обяви Здравков. Пак по данни на КФН, общият брой на регистрираните агенти в електронния регистър към 30.09.2012г., е 24752.
След приемането на България в ЕС през 2007 г. пазарът ни се отвори и за посреднически дружества от страни-членки на ЕС. Според европейското законодателство застрахователен посредник от
държава-членка има право да извършва дейност у нас при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги. Така за кратко време КФН получи хиляди нотификации от
брокери, които предлагат застраховки от общото застраховане или животозастраховането. Въпреки своя брой обаче, тези посредници не влияят съществено на пазарната ситуация, понеже обслужват клиенти
на компаниите-майки, пребиваващи в България за определен период. Аналогично, и български брокери се възползваха от правото си да упражняват дейност на европейските пазари. Към края на септември
т.г. уведомления в КФН са подали над 1574 застрахователни посредника от страни-членки на ЕС. Българските посредници, работещи на пазарите в Европа, са 24.
Брокерският бизнес е един от генераторите на премии на всеки един пазар по света. У нас, по данни на КФН, около 50% от бизнеса минава през посредници. Към края на 2011 г. премийният приход,
реализиран чрез застрахователните брокери, възлиза на 794 млн.лв., от които близо 713 млн. лв. в полза на застрахователи със седалище в България, 72 млн. лв. - в полза на застрахователи от
други държави и почти 9 млн. лв. в полза на дружества по доброволно здравно осигуряване.
Общото застраховане е основният двигател на премиите, отчетени през брокерите. Около 80% от автомобилните застраховки се обслужват от посредници – за м.г. в структурата на реализирания чрез
застрахователни брокери премиен приход автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“ заема 42,7%, а застраховката „Каско“ - 38,9%.
При животозастраховането премийният приход, отчетен чрез брокери, е основно по застраховка „Живот“ и рента (88,7%).
Пазарът е изключително конкурентен, а компаниите постоянно пресмятат тарифни ставки и обмислят комисиони политики. Към края на 2011 г. първите 25 компании регистрират близо 52% пазарен дял.
Според Здравков, това говори за оформяне на сериозно брокерското съсловие, което е време да заработи по завишени критерии за капиталова, професионална адекватност и прецизни правила.
През последните години застрахователните посредници станаха обект на дискусия заради комисионите, които получават. Стана ясно, че по задължителната „Гражданска отговорност“ брокерите вземат до 35%
от премията. Застрахователите поискаха въвеждане на фиксиран размер или таван на комисионите. Предложено бе дори сключване на застраховката без посредници. Брокерското съсловие опонира, че част от
получената комисиона стимулира каналите за продажба, а реалният процент, който остава при посредника, е не повече от 10 на сто. Действително, по-големите брокери договорят по-добри отстъпки от
застрахователните компании, а после предлагат по-атрактивни условия за сключване на застраховки. Част от застрахователите все пак „отрязаха“ от комисионите за брокерите.
Друг проблем, с който се сблъска застраховането в условията на икономическата криза, бе задържането от страна на брокерите на премиите по автомобилната „Гражданска отговорност“. Отчитането на
полиците със закъснение създаде опасност за клиентите и компаниите, които търпяха санкции от Надзора, но по-големият проблем бе носенето на риска в периода, докато полицата не е отчетена.
Преживяхме и застрахователната измама, наречена „антидатиране“, при която посредници сключваха със задна дата полици за автомобили, установени при проверки на Пътна полиция или при возила,
участвали в ПТП. Стартиралата на 1 юни 2011г. у нас единна информационна система за оценка, управление и контрол на риска, свързана с издаване на електронни полици по автомобилната
„Гражданска отговорност“, сложи край на тези проблеми.
Застраховането е бизнес на доверието. Ниската застрахователна култура и недостатъчната квалификация на част от служителите в застрахователните брокери създадоха впечатление у клиентите, че
интересите им не са защитени. Част от посредниците предлагат продукти на този застраховател, който им дава по-висока комисиона и така се водят повече от собствения си интерес, отколкото от този на
потребителя. Очевидно това са проблеми, с които гилдията ще трябва да се пребори. Новата европейска Директива за застрахователното посредничество предстои да разреши и тези въпроси.
При всички случаи компаниите ще трябва да отговорят на тези изисквания, ако искат да останат играчи на застрахователния пазар. Колко от стотиците посредници ще оцелеят, предстои да разберем.
