Гражданска отговорност за ловците – to be or not to be?2

Застраховането на гражданската отговорност на ловеца е задължително за повечето страни от Западна Европа

Мнозина фенове на активната почивка предпочитат лова като начин не само да оползотворят времето си, а и просто да отпуснат сред приятели. Но ловът сам по себе си е постоянен риск както за самия ловец, така и за спътниците му в ловната дружинка.

Един от начините този риск да се сведе до минимум е застрахователната полица. Тя би предпазила ловеца от възможни разходи, които могат да се появят вследствие на непредвидени обстоятелства.

Във форумите на няколко български сайта, специализирани в лова и риболова, темата за застраховането не е непозната. Но от коментарите човек остава с убеждението, че въпреки готовността на ловците да харчат хиляди за оборудване, темата със застраховките не се приема присърце.

В някои от постингите тази тема се възприема на практика като допълнителен данък, като втора държавна такса извън ежегодните пари за ловния билет.

Един форумец дори я нарича „такса горски въздух“...

Задължително или доброволно?

Застраховането на гражданската отговорност на ловеца е задължително за повечето страни от Западна Европа. Ловецът е длъжен да застрахова отговорността си като собственик на оръжие и като собственик на ловно куче. По време на лов могат да се нанесат щети на други хора или имущество най-малкото заради невнимание или чиста случайност. Такива вреди може да нанесе и кучето. Ако подобни действия са непреднамерени, застраховката гражданска отговорност ще покрие щетите до размера на уговорената в договора сума.

Застрахователят изплаща обезщетение за сумите, които застрахованият е отговорен да плати във връзка с предявен към него иск за причинени вреди на трети лица при или по повод осъществяваната от него на законно основание дейност.

Пионер в задължителното застраховане на гражданската отговорност на ловците в Европа е Германия.

Това става още по времето на фашисткия режим, когато стрелбата по движещи се мишени е масова практика. Задължителната полица (Jagdhaftpflichtversicherung) е въведена във всички германски провинции на 1 април 1934 година.

Полицата покрива нанесени щети в случай на невнимание или нещастен случай. Застрахователната година е идентична на ловния сезон. Премият се плаща за година, независимо, че се ползва само през времето, разрешено за лов.

Любопитен фат е, че ловната полица не е задължителна в „люлката“ на застраховането – Великобритания. Такова е положението и в Република Ирландия и Швеция.

В повечето европейски държави самата застрховка е задължителна по закон, като за ловците остава избор в коя компания да направят това. В Словакия полицата се осигурява от местния ловен съюз. Най-строги са правилата в Дания. Там застраховките за ловците се правят от местното Министерство на околната среда и то единствено в застрахователната компания Codan, където държавата е акционер.

Също в Дания е фиксиран и най-големият минимален лимит на отговорност – 10 млн. крони (около 1,3 млн. евро) за щети върху физическо лице и 2 млн. крони (близо 260 хил. евро) за имуществени щети.

За сравнение – у пионера в застраховането на отговорността на ловците – Германия – тези лимити са 500 хил. евро и 50 хил. евро съответно.

В Италия обезщетението при инцидент, от който произтича смърт е 516 456 евро, а при нараняване – 387 342 евро. За имуществени щети - 129 114 евро.

В Малга лимитите се покриват – 116 500 евро, а в Словакия разликат между тях е 50 пъти – 150 хил. евро срещу 3 хил. евро.

В Швейцария става дума за половин милион франка.

В нашите географски ширини, както и при автомобилни катастрофи, човешкият живот се оценява по-евтино. В съседна Гърция лимитите са съответно 17 600 евро и 8 хил. евро.

Във Франция такива прагове няма, но това е единствената страна в Европа, която признава полица гражданска отговорност на ловеца само ако е издадена от местен застраховател.

В останалите европейски държави подобни изрични идисквания няма, с изключение на Малта, където застрахователят дори да е чужд стопански субект, трябва да има договорни отношения с местен брокер.

Както при гражданската отговорност за автомобилистите, полицата се обявява за нищожна, ако притежателят й е под въздействието на алкохол, упойващи вещества или пък ако ловният му билет не е валиден.

По правило застрахователите изплащат обезщетенията на пострадалите, но после отправят регресен иск към виновника.

Непредвидените ситуации са съпътстващ фактор в лова. Това е ясно за всеки, който поне веднъж е излизал на пусия в очакване на дивеч. Да се избегнат, е възможно точно съблюдавайки правилата, но стопроцентова гаранция, че нищо няма да се случи не може да даде дори ловец с огромен стаж.

Средната за Западна Европа премия и застрахователна сума по Гражданска отговорност срещу телесна повреда, и / или повреда на имущество на ловците.

В резултат на инцидент може да пострада самият ловец, кучето му или екипировката. Доброволна застраховка дава възможност да се контролират подобни рискове. Обезщетението при подобни щети зависи от премията, а срокът на действие на самия договор може да бъде различен – от няколко дни до цяла година.

В Обединеното кралство, където гражданската отговорност не е задължителна, застрахователите предлагат всевъзможни доброволни екстри за ловците. Всъщност във Великобритания според сайта за сравняване на финансови продукти „Файнънс гид“, в момента се продават над 4 хил. застрахователни продукта, много от които, меко казано, странни.

Покриват рискове, като заболяване от бяс и енцефалит, вследствие ухапване от диво животно или насекомо, травми, получени в резултат на нападение на обекта на лова, щети, вследствие на мълния, пожар и др. Няма да е изненада, ако скоро време някоя компания започне да покрива рискове неточен мерник, засичане на пушката и т.н.

Коледните и новогодишните празници във Великобритания са традиционно време за лов на лисици. Но през 2005 г. на това бе сложен край.
Правителството на лейбъристите проведе в парламента закон, забраняващ лова на лисици с кучета. Но ловът на лисици във Великобритания продължава да съществува.
Англичаните откриха дупка в закона: според него не може да се ловува с кучета, но никой не забранява да се разхождаш на кон заедно с кучетата, а на кучетата не може да се забрани да тичат след „случайно” появила се лисица.
Според закона не се допуска кучетата да убиват дивите зверове и затова хванатата лисица се налага да бъде убита с пушка.