23 Декември 2024, 03:14 Днес (0) | Вчера (0)

Около 35 000 коли в Румъния са с българска регистрация

25 Март 2013 15:02 ИНСМАРКЕТ по статията работи:
A+ A-
Последна редакция: 25 март 2013, 15:19
Йонел Дима, вицепрезидент на Avus Group

Северната ни съседка намали таксата за регистрация на коли втора ръка

Румъния намали таксата за регистрация на автомобили втора ръка. Това обяви днес Йонел Дима, вицепрезидент на австрийската компания Avus Group. Дима е в София за участие в практически семинар за новостите в румънското законодателство, касаещи задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“.
Правителствената наредба за това е приета на 19 февруари и влиза в сила от 15 март. Парадоксалното в разпоредбата е, че таксата за регистрация на стари возила е много по-евтина от тази за нови коли. Така делът на старите коли в страната ще расте, прогнозират експерти.


Припомняме, Румъния събираше високата екотакса като предпазна мярка, за да се стопира възможността северните ни съседи да вкарват трошки втора употреба и така да замърсяват околната среда. Освен това цената за унищожаването на  внесените от чужбина автомобили втора ръка, негодни за експлоатация, беше много висока.


Сега, с отпадането на това ограничение, всъщност отпада и един от мотивите на румънците да регистрират у нас колите, които си купуват.
Като втора причина за регистрацията на коли у нас бе посочвана цената на застраховката, а като трета – данъкът на превозното средство. Проучванията на различни официални органи обаче сочат, че цената на застраховката „Гражданска отговорност“ е измежду най-ниските в целия ЕС и в двете страни – между 70 и 100 евро е средната цена на полицата, посочи Дима.


Той прогнозира, че през следващите няколко години ще намалее и в бъдеще съвсем ще изчезне интересът от регистрация на румънски превозни средства в България.
Към момента около 35 000 коли в Румъния са с българска регистрация и със собственици румънски граждани, посочи Дима.

Преди година румънски законодателен проект имаше за цел да задължи всички румънци, които карат вкарани от други държави МПС-та, да ги регистрират до 90 дни.
През тази пролет в парламента е регистриран нов законодателен проект, в който се превдижда собствениците да бъдат задължени да регистрират своите коли в срок от 30 дни.


Специално зца ИНСМАРКЕТ Йонел Дима обясни, че проектът е внесен за обсъждане в Камарата на депутатите.
„Аз обаче съм човек реалист и не зная как точно ще се осъществява контрола върху този 30-дневен предвиден срок. За румънската държава от гледна точка на данъчното облагане, както и от гледна точка на застрахователния пазар такъв проектозакон може да доведе единствено до това да имаме само 35 000 нови подлежащи на облагане лица.

Скептично настроен съм към възможността да се прилага този нов закон“, посочи Дима, мотивирайки отношението си с липсата на контрол. Ако, например, австрийски гражданин с временно местожителство в София си купи кола, той ще я регистрира и застрахова в България, и ще се движи законно в цяла Европа. После, като гражданин на ЕС, може да се премести да живее в Букурещ, като продължи да управлява своя автомобил, застрахован в България. Ако все пак системите за наблюдение между страните в един момент успеят да осъществят стриктен контрол и на такива возила, хората ще намерят по-бързи решения, отколкото законите предвиждат, посочи Дима.  Той добави, че едва ли законът ще бъде приет в този му вид от румънския парламент и прогнозира, че може би текстовете ще бъдат върнати за промяна и след това отново внесени, но като нов вариант на проектозакон.

Според него обаче, проблемът, свързан с регистрираните в България коли, които се движат в Румъния, Гърция или други страни, не е проблем на застрахователния пазар. „Това е проблрем на финансовите министерства и то заради данъка. Пазарът на застрахователните услуги трябва да намира в това явлени есамо и единствено възможност за бизнес“, каза още Дима.

Експертът алармира, че най-големият проблем, с който се сблъскват и Румъния, и България сега, е  че и двете национални бюра се намират в голяма опасност – на предстоящото общо събрание на Съвета на бюрата в Лондон в края на май има опасност да ни поставят в режим на мониторинг и причината е, че не си плащаме задълженията по „Зелена карта“.
ИНСМАРКЕТ писа за този проблем в края на миналата година, през ноември, когато бе избран новият шеф на НББАЗ Орлин Пенев. В медиите дори бяха посочени три от българските застрахователни компании, които бавят плащането на обезщетения при настъпили ПТП-та в чужбина с участието на наши коли: "Бул Инс", "Евроинс" и ОЗК. Също тяка бе обявено и че проблемите идват най-вече от Италия, Испания и Румъния.

Когато българска кола причини ПТП, наш застраховател покрива щетите. Това се случва в срок до 3 месеца по закон. Ако компанията не иска да изплати обезщетение на пострадалия чужденец, той завежда иск и средствата му се дават от местното бюро по „Зелена карта“. То, след като плати, си иска парите от българското бюро – НББАЗ. От своя страна НББАЗ си възстановява парите от банковата гаранция на застрахователя, която в момента е 600 хил. евро.  В случай на пълно или частично плащане по издадена банкова гаранция, съответният застраховател се задължава в едномесечен срок от плащането да поднови банковата гаранция, по която е извършено плащане, до пълния размер. Всички щети, които са покрити от гаранцията, се считат за забавени или отказани. Досега НББАЗ не е успял да се справи с проблема, въпреки проведенените срещи по казуса.

Днес Йонел Дима отново изрази загриженост по този въпрос.

Ако Съветът на бюрата наложи процедура по мониторинг, това ще е прецедент, ето защо не може да се каже какво ще последва.  Наблюдатели коментират различни варианти:  принудително наблюдение, глоби, увеличаване на гаранцията за компаниите, връщане на граничния контрол. Ще се стигне ли до крайни мерки, предстои да видим в края на месец май.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 20 Декември 2024
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.8815
GBP 2.4796 2.4887 2.3722
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив