03 Август 2021, 16:00 Днес (10) | Вчера (14)

Ефектите от отсрочването и очаква ли се ръст на лошите кредити

18 Юни 2021 09:20 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 18 юни 2021, 08:03

До какво ще доведе увеличаването на необслужваните и лошите кредити и каква е пазарната ситуация на банковия пазар у нас? Вижте в анализа на финансовия анализатор Десислава Николова от MoitePari.bg

Кога можем да видим ефекта от разсрочването
Нека разгледаме какъв е резултатът при отсрочените кредити в банковата система. Крайният срок, в който клиентите можеха да поискат отсрочване по банков кредит изтече в края на март 2021 г. и тепърва ще установяват ефектите от тези отсрочки и по-конкретно дали ще има ръст на лошите и преструктурирани кредити в банковата система. Тук е налице една особеност в отчитането и тя е, че общите данни, които централната банка предоставя не позволяват да се проследи с точност във времето кога падежират преобладаващата част от отсрочните кредити. Ако приемем, че клиент е поискал отсрочка в самото начало на програмата ( през април) и той е удължил впоследствие този срок до максималните 9 месеца, то това означава, че неговото задължение трябва да започне да се погасява редовно (с нов погасителен план и график на плащанията) през януари 2021 г. Последващото удължаване на срокът за отсрочка – до 23.03.2021 г. означава, че клиентите поискали такава от банката, ще трябва да възстановят редовните плащания на задълженията си в края на 2021 г. Припомням, че максималният срок за отсрочване на кредит е не по-дълъг от 9 месеца. Това означава, че през цялата 2021 г. ще се отчита и проследява дали тези задължения са започнали да се обслужват редовно (на всеки три месеца, защото статистиката на БНБ за обема на лоши и преструктурирани кредити е тримесечна)
Данните сочат, че процентът на одобрение на подадени заявки за отсрочване се запазва висок и дори нараства в края на март (до 90%), което означава, че банките са одобрили повече подадени искания. Напълно очаквано, отсрочване на задължения са домакинства и предприятия от преработвателната промишленост, търговия на едро и дребно, строителство, хотелиерство, ресторантьорство, транспорт и складиране, тоест най-засегнатите от кризата икономически сектори.

Наблюдава ли се ръст на лошите кредити

В края на март 2021 г. необслужваните кредити в банковата система (лоши и преструктурирани) е 7,1% от всички кредити в банковата система, като те възлизат на 5.698 млрд. лв. (при 5.711 млрд. лв. в края на декември 2020 г.). През декември този дял е възлизал на 7,45%, което означава, че на тримесечна база се забелязва спад. На този етап данните сочат, че няма рязко влошаване в качеството на кредитния портфейл на банките, като последствията тепърва ще се установяват през идните месеци. Най-вероятно централната банка ще отчете ръст, но той не се очаква да засегне дейността на банките, поради високата им ликвидност и изпълнените предписания от страна на БНБ, които имаха за цел да посрещнат евентуално негативните последствия от здравната криза. Съвсем логично е делът на необслужваните потребителски кредити да се увеличи, предвид характера на този вид заеми. Банките са кръвоносната система на всяка икономика, но дейността им зависи и се определя от общата икономическа и политическа конюнктура.

Ще се повишат ли лихвите по кредитите
Прогнозите са, че в края на 2021 г.  е възможно някои домакинства да останат неприятно изненадани от по-високите суми, които ще трябва да платят за кредитите си?

Евентуално повишаване в лихвените нива по банкови кредити в голяма степен се определя и зависи от това дали необслужваните ще нарастват. БНБ още миналата година отправи предупреждение, че това е възможно да се случи. Това, което бих искала да вмъкна, като уточнение е, че ако банките предприемат такива действия, то по-високите лихви ще се прилагат по отношение на новосключени договори за кредит. Припомням, че при клиентите, които вече са сключили договор за банков кредит, лихвата по него се определя на база рефентен лихвен процент + фиксирана надбавка, която в повечето случаи зависи от цената на привлеченият от банката ресурс (т.е. от разходите, които заплаща на вложителите). По мои наблюдения това е малко вероятно да се случи, поне до края на годината.

Към момента нямат ли хората яснота какви долу-горе са дължимите суми?
Моите наблюдения са, че механизмът, по който бяха извършени отсрочките, остана неразбран за голяма част от клиентите, поискали такава. С отсрочването на кредита банката освобождава клиента от плащане на месечни вноски за определен период от време (не по-дълъг от 9 месеца), след което поради промененият график на плащанията се изготвя нов погасителен план. На практика този гратисен период или това, което клиента не заплаща, докато трае той, впоследствие се разпределя пропорционално върху оставащият брой месечни погасителни вноски. Сравнявайки месечната погасителна вноска, преди отсрочката и след нея, впечатлението е, че има оскъпяване, като това оскъпяване се дължи на това, че клиента не е заплащал в определен период месечните си вноски. Според правилата и механизмът на Европейския банков орган, банките нямат право да начисляват лихви и такси, свързани с отсрочването на задължения на засегнати лица и фирми от COVID-19.

Защо нарастват бързите кредити?
Всеки четвърти българин е задлъжнял към банки, но българите задлъжняват все повече и към фирмите за бързи кредити. Какво е обяснението?
По последни данни в края на март 2021 г. кредитите за Дoмaĸинcтвa и HTOOД ca 26.085 млpд. лв. (20.7% oт БBΠ). Погледнато на годишна база увеличение има, както при потребителските (ръст от 5.5%), така и при жилищните заеми (11,9%). Данни сочат, че здравната криза като че ли засили апетита към задлъжняване. Ниските лихви по банкови кредити и това, че голяма част населението промени жилищните си нужди (започнаха да се търсят по-големи апартаменти, къщи с двор и апартаменти в затворени комплекси) също може да се счита за причина в ръста на кредитирането.
От друга страна ръст в отпуснатите небанкови заеми означава нужда от парични средства на лица, които по една или друга причина не отговарят на условията за получаване на банков кредитен ресурс – лоша кредитна история, невъзможност да бъдат доказани доходи, висока задлъжнялост и др. Опитът показва, че в криза най-уязвими са онези групи, които са с ниски доходи и нямат възможност да заделят буфери, с които да посрещнат обичайните си месечни разходи в извънредни ситуации, като загуба на доход например. Тези групи често прибягват до небанково финансиране.

До какво ще доведе масовото (или сериозен процент) неплащане на задължения?
Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на март 2021 г. е 5.698 млрд. лв. (при 5.711 млрд. лв. в края на декември 2020 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7.10% (при 7.45% в края на декември 2020 г.). Като обща експозиция делът на лошите кредити в банковата система намалява в началото на годината, сравнено с данните от предходното тримесечие. Прогнозите са те да не прехвърлят 10 -15%, което не би представлявало риск за банковата система.
Както вече по-горе споменах, при по-висок от очаквания ръст в обема на лошите вземания първото, което банките ще предприемат е да увеличат лихвените равнища, изразено в нарастналия кредитен риск за тях.

Защо някои банки спряха да предлат срочни депозити?
По мои наблюдения към момента две банки преустановиха предлагането на срочни депозити, като очаквам и други с голям пазарен дял и размер на активи, да последват този пример. За голяма част от читателите Ви най-вероятно това звучи шокиращо, но ако погледнем назад във времето, ще установим, че банките нямат нужда от ресурс от дълъг период от време. Високата ликвидност в банковата система доведе до нов феномен в нея – преустановяване на откриването на срочни депозити. Очевидно нулевите лихви по депозити и отрицателни за фирми, както и таксите за откриване и съхранение на средства (при някои банки), не бяха достатъчни да направят тази форма на спестяване по-малко атрактивна за българите. Тук дори не засягаме темата за инфлацията, която обезценява още повече спестяванията. Средната лихва по депозит повече от 5 години е под 1% и въпреки всичко спестяванията в банки нарастват, а здравната криза (противно на повечето очаквания) се оказа катализатор на този процес" - отговори Николова"На пръв поглед ситуацията за някои може би е шокираща, но ако я проследим в детайли през последните няколко години, ще установим, че това е логичен ход. На банките просто не са им необходими още депозити. Причина може да се търси и в отрицателната лихва, с която БНБ таксува банките върху техните свръхрезерви в размер на 0,7 на сто годишно.
Двете банки, които уведомяват клиентите си за тези свои намерения ги насочват към други спестовни продукти – спестовни сметки или други спестовни планове (взаимни фондове), които отговорят на техният консервативен профил.

Богатите стават още по-богати
По мои наблюдения към момента две банки преустановиха предлагането на срочни депозити, като очаквам и други с голям пазарен дял и размер на активи, да последват този пример. За голяма част от читателите Ви най-вероятно това звучи шокиращо, но ако погледнем назад във времето, ще установим, че банките нямат нужда от ресурс от дълъг период от време. Високата ликвидност в банковата система доведе до нов феномен в нея – преустановяване на откриването на срочни депозити. Очевидно нулевите лихви по депозити и отрицателни за фирми, както и таксите за откриване и съхранение на средства (при някои банки), не бяха достатъчни да направят тази форма на спестяване по-малко атрактивна за българите. Тук дори не засягаме темата за инфлацията, която обезценява още повече спестяванията. Средната лихва по депозит повече от 5 години е под 1% и въпреки всичко спестяванията в банки нарастват, а здравната криза (противно на повечето очаквания) се оказа катализатор на този процес" - отговори Николова"На пръв поглед ситуацията за някои може би е шокираща, но ако я проследим в детайли през последните няколко години, ще установим, че това е логичен ход. На банките просто не са им необходими още депозити. Причина може да се търси и в отрицателната лихва, с която БНБ таксува банките върху техните свръхрезерви в размер на 0,7 на сто годишно.
Двете банки, които уведомяват клиентите си за тези свои намерения ги насочват към други спестовни продукти – спестовни сметки или други спестовни планове (взаимни фондове), които отговорят на техният консервативен профил.

Ръст в цените на имотите по време на криза
Какво е обяснението за високите цени на имотите (в София) по време на Covid-19 кризата?
Противно на повечето очаквания жилищният пазар и цените на недвижимите имоти не претърпяха корекции в пандемичната година. Въпреки, че жилищния пазар спря за кратко през март изминалата година, няколко месеца след това бе наблюдаван бум в търсенето и бързо беше възстановен. След първото затваряне на икономиката миналата година голяма част от банките преустановиха временно кредитирането на работещи и заети в най-засегнатите сектори на икономиката – ресторантьорство, туристически услуги, строителество и др., като няколко месеца след това те възстановиха старите правила на кредитиране и секторът се нормализира.
Цените на жилищата вече бяха започнали да се покачват преди пристигането на пандемията, но тя създаде условия за забавяне на пазара на имоти. Очаква се цените на жилищата да останат повече или по-малко стабилни в средносрочен план, на фона на спадащото търсене, както и предлагането. Цените на новите жилища в България за изминалата година са се повишили с близо 2%, а на вече съществуващите с около 6%. Наблюдава се скок на новопостроените жилища и спад в издадените разрешителни за стартиране на строежи. Това може да бъде предпоставка за намаляване на предлагането в краткосрочен план и запазване на цените.
Няма как да не отбележим, че интересът към селските райони и предградията нараства, за сметка на градските. Пандемията  увеличи желанието за къщи с малко повече пространство и градина. Отбелязаните рекордно ниски лихвени проценти на ипотечните кредити стимулират кредитоискателите да вземат бързо решение за закупуване на имот.  През последните години незначителните лихвени проценти по банкови депозити, насърчават хората да инвестират в недвижими имоти. Това е и причината през последните шест години пазарът на жилища да се увеличава значително.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив