04 Декември 2021, 21:12 Днес (0) | Вчера (14)

КНСБ: Цените растат, чака ни тежка зима

26 Октомври 2021 11:20 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 26 октомври 2021, 11:25

От синдиката искат план за недопускане на ценова ескалация през зимните месеци


Отчетеният през месец август  ускорен годишен темп на нарастване на цените на стоките в страната продължава и през месец октомври. В голяма степен това се обуславя от възходящия темп  на цената на електроенергията за бизнеса, както и ръста на цените на петрола и газа в международен план. Изменението на цените на енергоносителите неизменно се отразява на всеки един компонент във веригата на производство, включително и върху цените на транспортните услуги. Това са част от изводите от експресно проучване на КНСБ на динамиката на цените на основни хранителни и нехранителни стоки. Ценовите ръстове при петрола се стимулират от рязкото нарастване на търсенето от страна на отварящите се икономики (вкл. Китай, Индия, САЩ), които изпреварват способността на производителите да увеличават производството и ефективно да доставят суровини на пазара. Експерти вече прогнозират цените на основните горива в България да достигнат до 2,50 лв., поради рекордния ръст на цената на суровия петрол (в момента над 80 долара за барел). Ръст се очаква и в цената на пропан-бутана. Цената на природния газ в Европа достигна рекордни стойности, подкрепени от комбинация от фактори- ниски нива на запасите в газохранилищата, ограничени доставки и по-високото търсене в Азия. През 2021 г. се наблюдава значително увеличение и на цената на електроенергията в ЕС, породено най-вече от покачването на цената на газа и по-слабия внос на втечнен природен газ в Европа. В по-малка степен повишената цена на въглерода съгласно Схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS) също допринесе за неблагоприятната пазарна ситуация.
Очакванията на Министерството на финансите в последната им прогноза от октомври 2021 г. са инфлацията към края на годината да бъде около 3,9% (измерена чрез дефлатора), а през следващите години да намалее съответно 2022 г. до 2,7%, 2023 г. до 1,9%, а 2024 г. до 2%. Поскъпването на енергийните стоки оказва най-голямо влияние върху общия размер на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2021 г. На второ място е поскъпването на цените на храните и безалкохолните напитки, на трето – услугите. Очакванията са повишението на цените на храните да се ускори до 4,4% в края на годината не само поради нарастването на съответните международни цени, но също така и слабата реколта във връзка с лошите климатични условия през лятото на тази година. Услугите се очаква да имат положителен принос с поскъпване от 2,6% към декември. Това ще се дължи не само на повишеното вътрешно търсене, но също така и на косвени ефекти по линия на по-скъпите горива и храни. Чувствителният ръст на цената на електроенергията в България предизвика верижна реакция във всички сектори, като се заговори и за ръст на цената на водата от 2022 г. Най-висок дял на разходите за ток са на дружествата, които доставят вода с помпи.  Според данните на КЕВР делът на разходите за ток на ВиК дружествата варира между 1,62% до 44,64% от общите разходи без амортизации. Редица браншови организации публично вече заявяват за сериозни загуби вследствие ръста в цените и от своя страна дават заявки за вдигане на цените на продукцията (напр. при производство на текстил, млечни продукти, хляб, риба и рибни продукти).
Последните данни на Евростат за инфлацията отчитат ускоряване на инфлацията през септември в цяла Европа. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС) показва, че годишната инфлация в ЕС през септември достига 3,6% (при отчетени 3,2% през август 2021 г. спрямо август 2020 г.). Няколко държави отчитат вече годишна инфлация над 5 процента - това са Естония (6,4% годишна инфлация през септември 2021 г.), Литва (6,4%), Полша (5,6%), Унгария (5,5%), Румъния (5,2%). Годишната инфлация в България по ХИПЦ за септември 2021 г. е 4%. Стойността на показателя е с 1,5 процентни пункта по-висока спрямо отчетената през август.
Тревожен е фактът, че Общият индекс на цените на производител в промишлеността достига до 17,9% през месец август. Това са индикации за продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти. Ценовият натиск върху предприятията в ситуацията на епидемиологична обстановка поражда негативи и във вътрешно фирмената среда. Макар и все още малък на брой бизнеси да заявяват, че не могат да продължат дейността си и започват да освобождават персонал, то картината може да се измени до края на годината. По данни на НСИ през август 2021 г. 37,5% от нефинансовите предприятия в дейност "Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности" са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки и услуги (на месечна база), следвани от предприятията в дейност "Индустрия" с 30,4%, и "Търговия, транспорт и ресторантьорство" с 29,9%.
Второто поред експресно проучване на КНСБ на цените на 35 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост обхваща над 100 търговски обекта в 27 области на страната. Периодът на провеждане на изследването е 19-20 октомври 2021 г. Целта на експресното изследване е да представи ценовата динамика на жизнено важни стоки и услуги преди и по време на есенния сезон .
Основните резултати очертават ясни трендове на изменение на цените на стоковите представители. Въз основа на получената и обобщена информация могат да се направят няколко извода.
Няма съществено ускоряване на цените при хранителните продукти спрямо края на август. По-сериозната динамика в цените се обуславя от сезонния характер на част от наблюдаваните плодове и зеленчуци. Най-чувствителен ръст спрямо края на август се наблюдава при: дини (+26.6%); праскови (+6%); домати и зеле (ръст от близо 4%); брашно (+2%); захар (с близо 2%). Въпреки стабилизирането на цените през настоящия месец, то на годишна база се отчитат двуцифрен  ръст при редица от наблюдаваните хранителни стоки, при това стоки от първа необходимост: с близо 10% са поскъпнали брашното и картофите; морковите поскъпват с 16%; над 20% са се повишили цените на зеле, червен пипер, домати, краставици; с около 30% са поскъпнали прасковите и дините; с 43% е нараснала цената на олиото, а на яйцата с 8%.
В групата на месата и месните продукти е отчетен по-слаб ръст в цените (а при свинското месо дори има и слабо понижение от -2%), както и при млеката, сиренето и захарта.
Плавно започва да се покачва цената на хляба – на годишна база има вече увеличение от 5,5%. Браншовото съсловие на хлебарите и сладкарите алармира многократно за неизбежното поскъпване на хляба, продиктувано от ръста в цените на тока, транспорта и пшеницата. По данни на МЗХГ към края на септември се наблюдава съществен годишен ръст на средните изкупни цени на всички основни зърнени и маслодайни култури: хлебна пшеница (30,1%), ечемик (28,4%), царевица (41,1%), слънчоглед (35,8%), рапица (35,5%).
След изменението на цените на топлоенергията от първи юли, то ново поскъпване на парното и топлата вода може да има от началото на 2022 г., ако през следващите месеци цените на природния газ на европейските газови хъбове и въглеродните емисии на международните пазари не започнат да падат. След като на 1 юли влезнаха в сила новите цени за топлинната енергия, КЕВР няма законово и нормативно основание да ги променя до 1 януари 2022 г.

Същевременно в срок до 31.10.2021 г. топлофикационните дружества трябва да представят в КЕВР информация за планираните от тях конкретни действия в изпълнение на дадените от Комисията насоки за максимално активна комуникация с потребителите. Така в ситуация на динамично изменение на цените на горива и енергия, поставяща пред сериозни затруднения голяма част от домакинствата, допълнително ще се подобри работата с клиентите на дружествата.
Спрямо края на август бензина поскъпна с 3.0% и дизела с 3.5%, докато при  пропан- бутана се наблюдава почти двуцифрено изменение с 9.9% . Същевременно годишният ръст при горивата вече осезаемо се усеща от домакинствата в страната- бензинът и дизелът са с около 30% по-скъпи, а иначе икономичният пропан- бутан е с 51.7% по-скъп спрямо септември 2020 г. Според експертни анализи  цената на петрола ще надхвърли 100 долара за барел при по-студена от обичайната зима в Европа и ще се задържи на това ниво през първото полугодие на 2022 година. Оттук можем да очакваме нови рекордни цени и на българския пазар на горивата.
КНСБ посочва, че тревожният ръст на цените преди зимния период налага обсъждането на мерките за финансова компенсация на небитовите потребители (в т.ч. възстановяване на 75% от надвзетото, което за месец октомври може да достигне до 180 лева за мегаватчас), както и един цялостен план за недопускане на ценова ескалация през зимните месеци. От съществено значение е приемането на изменение на Методиката за определяне на цените на доставчика от последна инстанция (ДПИ) от КЕВР. По данни на Министерство на икономиката все още 41% от небитовите потребители не са избрали търговец и закупуват електроенергия от енергоразпределителните дружества по цени на ДПИ. Промените в Методиката позволяват промяна на цените за електроенергия от ДПИ, като очакваният ефект за небитовите потребители е намаляване на сметките с 15-30 лв/MWh.
Внимание следва да се обърне и на предложените на 13 октомври от Европейската комисия краткосрочни мерки срещу растящите цени на енергоносителите, засягащи домакинствата и предприятията. Пакетът от мерки обхваща мерки за намаляване на данъците, подпомагане на домакинствата с ваучери или поемане на част от сметките им за ток, разсрочване на плащанията и др.
Запазването на платежоспособността на домакинствата трябва да минава през стабилна политика по доходите. КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5%). Средногодишният ръст на минималната работна заплата (МРЗ) следва да е със 17.5%, което ще осигури постигането на съотношение минимална - средна работна заплата 50% към 2025 г. Искането на КНСБ е още от 1 ноември 2021 г. размерът на МРЗ да бъде увеличен на 700 лв., а от 1 януари 2022 г. на 764 лв. (съобразно Меморандума на КНСБ за социално и икономическо развитие на страната). КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Следващите седмици и месеци ще бъдат решаващи за обсъжданията на Директивата. Необходимо е да се гарантира, че окончателният й текст съдържа подобрения по отношение на колективното договаряне и (адекватността) на законоустановените минимални заплати.
Синдикатът иска от 1 декември  да се прилага официалната линия на бедност в размер от 460 лв. ( в съответствие с методологията на Евростат)  и през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи. "Нашите очаквания са за двуцифрено нарастване на цените на топлоенергията от 1 януари 2022 г. за битовите потребители. Затова настояваме за преразглеждане на механизмите на целевата помощ за отопление. Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства. Те трябва да бъдат целево подпомогнати. Сега подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко. Макар и с увеличения обхват, са около 345 хил., а общата сума е 525 лв. Този обхват трябва отново да се преразгледа и разшири, и да се вдигне  помощта за месеците: януари, февруари и март", настояват от КНСБ.
От синдиката прогнозират инфлацията в края на годината да надхвърли 6% , но при бедните домакинства тя ще се почувства с по-високи нива поради нарастването на цените на стоките от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет. Синдикалистите искат защита на доходите на уязвимите домакинства. През месец октомври новорегистриралите се безработни нарастват и са почти двойно повече от започналите работа. От края на декември 2020 г. до момента новорегистрираните безработни са малко над 222 хиляди души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са 190 хиляди души. Затова предложението е на всички безработни с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив