19 Януари 2022, 13:18 Днес (8) | Вчера (15)

Неравенството в доходите расте в 14 страни от ЕС, България е сред тях

06 Декември 2021 14:36 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 6 декември 2021, 11:25

Неравенството в заплащането на труда е намаляло най-много в Германия, Литва и Гърция, Латвия, Словения, Австрия, Португалия, Полша и Хърватия

Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните европейци е нараснала в повечето страни от ЕС през последното десетилетие, показва нов доклад, който подчертава необходимостта от действия за премахване на бедността, съобщиха от Европейската конфедерация на профсъюзите. Докладът "Неравностойна Европа” е изготвен от ЕКП и изследователския му институт ETUI. Според данните, цитирани от КНСБ, неравенството в заплащането се е увеличило в 14 държави-членки между 2010 и 2019 г., най-вече в Унгария, Испания и Белгия, следвани от България, Естония и Италия. Неравенството в заплащането на труда е намаляло най-много в Германия, Литва и Гърция, Латвия, Словения, Австрия, Португалия, Полша и Хърватия.
България остава в групата на страните със силно подчертани разлики в заплащането. В доклада страната ни остава негативен пример за най-бедната страна в ЕС с най-драстично ниски показатели спрямо останалите икономики.
През 2019 г. БВП на глава от населението на най-богатата държава членка – Люксембург, е почти пет пъти по-висок от на най-бедната – България, докато в ЕС-27 средният БВП на глава от населението беше почти два пъти по-висок от този на България, се посочва в доклада.
Като цяло негативните изводи за неравенствата в ЕС се обясняват от ЕКП като резултат от свиването на дела на работниците, обхванати от колективни трудови договори, и намаляването или замразяването на относителната стойност на минималните работни заплати.
От 2000 г. насам обхватът на колективното трудово договаряне е намалял в 22 от 27-те държави членки на ЕС в резултат на политиките, провеждани от ЕС и държавите-членки.
Неравенството в заплащането на труда се е увеличило в 8 от 14-те държави, в които относителната стойност на законоустановената минимална работна заплата като процент от медианната или средната работна заплата е намаляла или е била замразена от 2010 г. насам, посочва още докладът.
Констатациите му са в навечерието на заключителните преговори по проекта за директива на ЕС за справедливите и адекватни минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне. Европейският парламент вече подкрепи на 25 ноември решителните действия за справяне с нарастващото неравенство в заплащането. Увеличаването на минималната работна заплата би намалило значително и разликата в заплащането на жените и мъжете.

Eвропейските синдикати призовават за:

– праг на достойнство за законоустановените минимални заплати, определен на 60% от медианната заплата и 50% от средната заплата във всяка държава членка;

– забрана за отпускане на публични средства на предприятия, които отказват да участват в колективни преговори или нарушават споразумения, като част от мерките за увеличаване на обхвата на колективните трудови договори във всички държави членки;

– гаранции, че новата директива няма да засегне съществуващата добре функционираща система за колективно договаряне в Швеция и Дания.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив