26 Юли 2021, 21:23 Днес (14) | Вчера (0)

КНСБ поиска 15% данък върху доходите и 15% ДДС, както и МРЗ да не се облага

10 Юни 2021 14:59 ИНСМАРКЕТ по статията работи: Insmarket
A+ A-
Последна редакция: 10 юни 2021, 14:07
Под лиценза на creativecommons

По-голямата част на парите в държавата са от домакинствата, а не от бизнеса, посочи Пламен Димитров

Данъчната система у нас е дълбоко несправедлива и подобна данъчна структура няма в нито една европейска държава. В момента съотношението на приходите от преки и косвени данъци в общите данъчни приходи е 29 към 71%. Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция днес, на която бяха представени предложенията на конфедерацията за справедливи доходи и данъци. Всички формулирани очаквания на хората за промени дълбоко в себе си се коренят в дълбоко усещане за несправедливост за доходите и за начина, по който функционират промените, допълни Димитров. Към края на април месец общите данъчни приходи са около 9 млрд. лв. Около 5 млрд. лв. от тях са данъци, събрани от физически лица, около 3 млрд. лв. е ДДС и само 500 млн. лв. са приходите от корпоративен данък, отчете Пламен Димитров. Така на практика по-голямата част на парите в държавата са от домакинствата, а не от бизнеса. "Мантрата, че ниският корпоративен данък ще привлече потоци от инвестиции, въобще не се потвърждава", каза Димитров и напомни, че вече има постигнато съгласие от страните в Г-7 за въвеждане на ставка на корпоративния данък от минимум 15%. Тя неминуемо ще достигне и до страната ни.

КНСБ предложи ръст на корпоративният данък в България още през 2020 г., отчитайки именно световните и европейски дебати в данъчното облагане. Средната ставка на корпоративно облагане в ЕС е 21%, а средната ставка на корпоративно облагане в целия свят е 23%. В България тя е 10%, като единствената страна от ЕС в която е по-ниска, е Унгария (9%).

Конфедерацията настоява реформите в данъчната система да бъдат насочени към постигане на по-справедливо преразпределение на публичните средства, намаляване на социално-икономическите неравенства и стимулиране на вътрешното потребление, което години наред е основният двигател на икономическия растеж.

Синдикатът предлага въвеждане на: необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната; 15% данък върху доходите на физическите лица и на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15%.

Икономистът от КНСБ Любослав Костов обясни, че разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 40 лв. за 2022 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек, ако получава средна работна заплата. Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2025 г. стига до 79 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2025 г., работещите на СРЗ биха спестили на годишна база общо 948 лв.
Тенденцията при минималната работна заплата е сходна на тази при средната, с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на МРЗ. Така през 2022 г. на месец ще се спестяват 67 лв., а в края на периода през 2025 г. – по 108 лв. на месец, или общо 1296 лв. на година, посочват от синдиката. По линия на намаленото ДДС също ще се генерират допълнителни разполагаеми средства у домакинствата в зависимост от това в коя децилна група в потреблението се намират. По този начин ще се стимулира съвкупното търсене и растежа.
Димитров посочи, че КНСБ остава твърдо и зад други свои предложения, които са правени и защитавани през годините, макар те да имат по-скоро допълващ характер, например: интегриране на елементи на семейно подоходно облагане; поетапно увеличение на максималния осигурителен доход; въвеждане на данък върху финансовите трансакции; повишаване на данък "дивидент" от 5% на 10%; въвеждане на т.нар. "дигитален данък", както и въвеждането на допълнителни данъчни стимули за повишаване на квалификацията във фирмите.
Димитров акцентира и върху настояването на КНСБ за ускорен ръст на заплатите – средногодишно с 12,5%, като с предимство нараства минималната работна заплата като на преден план изведоха нарастването на минималната работна заплата с 17,5% за година.
Ако предложенията на конфедерецията за ръст се осъществят, към 2025 г. ще бъде постигнато съотношение от 50% на минималната към средната работна заплата, поне половината от наетите работници и служители ще получават "заплата за издръжка” към 2022 г., а минималната работна заплата ще достигне "заплатата за издръжка” към 2025 г.
КНСБ настоява за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 10%), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях. По отношение на допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда КНСБ ще продължи да настоява за мерки в две посоки, първо – еднократно адекватно повишаване на минималните размери на тези доплащания (подобно на примера за добавката за нощен труд) и второ – ежегодната им актуализация съобразно ръста на СРЗ за страната.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив