Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий
През 2024 г. БНБ очаква растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2.2% (спрямо 1.8% през 2023 г.). Той ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният
износ се очаква да има отрицателен принос. Това сочи прогнозата на Централната банка за основни макроикономически показатели, изготвена към 27 март 2024 г.
Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено от нарастване на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, растеж на инвестиционната активност, както и
от по-високо правителствено потребление. За ускоряването на растежа на реалния БВП основно влияние оказва допусканото преминаване на приноса на изменението на запасите от силно отрицателен през
2023 г. в неутрален през 2024 г., заложено в прогнозата. Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. Прогнозира се растежът
на реалния БВП да се ускори до 3.3% през 2025 г. и след това да се забави до 2.6% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 2.3% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 3.0%. Освен на
базовите ефекти от силното нарастване на цените през предходната година, забавянето на инфлацията през 2024 г. ще се дължи и на допусканите спадове на международните цени на енергийни суровини,
както и на поевтиняването на някои групи стоки и услуги с административно определяни цени. Очакванията са групите на услугите и храните да имат основен положителен принос за общата инфлация в края
на 2024 г. В съответствие с техническите допускания за динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари, както и с прогнозираните темпове на растеж на частното потребление и на
разходите за труд се очаква годишният темп на нарастване на потребителските цени да възлезе на 2.7% в края на 2025 г. и да остане на това ниво в края на 2026 г. В средносрочен план се очаква
положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в
базисния сценарий предвид продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на
инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.
Пред реализирането на прогнозата за инфлацията в краткосрочен хоризонт съществуват рискове за по-бавно нарастване на потребителските цени спрямо базисния сценарий, докато в средносрочен план
преобладават главно рискове за по-висока от прогнозираната инфлация. В краткосрочен план рисковете в посока по-бавно нарастване на потребителските цени произтичат главно от възможността за
по-голямо от очакваното понижение на административно определяните цени, както и от потенциално по-силно и бързо пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се цени на суровините на
международните пазари върху крайните потребителски цени в страната. В средносрочен план евентуалното реализиране на по-бързо и често индексиране на заплатите в условия на недостиг на работна сила,
по-силно от очакваното нарастване на потребителското търсене, както и по-голямо от прогнозираното поскъпване на стоките и услугите с административно определяни цени представляват рискове в посока
по-висока инфлация спрямо базисния сценарий.
