Най-големият проблем е емиграцията на младо население
През 2030 година около 20 на сто от населените места в България ще бъдат без нито един жител. Прогнозата е заложена в демографското изследване на доцент Георги Бърдаров и доцент Надежда Георгиева
от БАН, предаде Дарик. Изследването проследява демографските процеси от началото на века и очертава прогнозните процеси до 2030 година. Доцент Бърдаров опроверга клишето, че у нас има ниска
раждаемост и обясни отрицателния естествен прираст у нас с най-високата смъртност в Европа. Според него най-големите проблеми за страната ни са два - бързото намаляване на българския етнос и
възрастовата структура, като при жените най-голяма е групата между 65 и 69 години.
След 12 години българското население ще бъде концентрирано в шест града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, показва изследването на доц. Бърдаров и доц. Илиева. Около 20 на сто от
селищата у нас ще бъдат обезлюдени - най-вече тези в пограничните и планинските райони. За 30-те години от 2001 до 2030 година населението на България ще е намаляло с 1.45 млн. души, но не това
според доц. Бърдаров е основният проблем. По-важните са промените на етническата структура - намаляването на българския етнос с 1 млн. души за десет години, съчетан с увеличаване на ромския етнос,
който до 2050 година ще достигне около 1.3 млн. души, както и възрастовата структура на населението - при жените най-голямата група е от 65 до 69 години.
Други проблеми са ниската средна продължителност на живота и емиграцията на млади и активни българи. Според изследването раждаемостта у нас не е ниска, а е нормална за европейска държава с това
ниво на развитие и не бива да се сравнява с тази от преди сто години, когато е имало висока детска смъртност.
Като възможни решения за задържане на младите хора у нас и увеличаване на раждаемостта изследователите предлагат вдигане на доходите, социална сигурност като места в детските градини и адекватна
медицинска помощ, както и връщане на доверието в институциите.
"Необходима е цялостна промяна. На първо място доходите - 500, 700, 1000 лева заплата, просто не могат да задържат младите образовани хора в страната. Психологическият минимум, според изследвания, е минимум 2000 лв. към настоящия момент" посочи изследователят, цитиран от БНР. Според него парите не са единствената пречка пред това младите да остават и да създават семейства тук: "Говорим за места в детски ясли, в детски градини, това е абсурдно и обидно да няма в големите градове достъп до тях. Говорим за агресията в обществото, говорим за вяра в институциите и доверие."