Най-важните проблеми у нас остават личното потребление, покачването на заплатите и намаляването на безработицата
През второто тримесечие на текущата година българската икономика постигна нарастване на брутния обществен продукт от 4,4% - срещу 5,6% за същия период на миналата година. Главен двигател на растежа бяха индустрията и най-вече секторът на услугите - над 60%, докато земеделието, което продължава да се бори със структурни проблеми и последствията от сушата, даде едва 8,4% от стопанското богатство. Това сочи анализ на Банк Аустрия Кредитанщалт, публикуван вчера в електронното издание econ.bg.
Според него индустриалната динамика се генерира най-вече от преработващата промишленост и в по-скромна степен от строителството. Енергетиката е позагубила малко от темпото си поради отпадането на износа на електроенергия за Турция. Делът на частния сектор в БОП възлиза на 72,7%.
Откъм страната на търсенето движещите сили на растежа са личното потребление и брутният инвестиционен капитал. Силното вътрешно търсене намира отражение и в експанзивното отпускане на кредити от банките. Както можеше да се очаква, в навечерието на общинските избори бе регистрирано рязко повишение на обществените разходи, анализират експертите на банката. Според тях оживената инвестиционна дейност, силното представяне на индустрията и инициираната от правителството програма за трудова заетост е свалила безработицата през септември на най-ниското й равнище от пет години насам - 12,8%.
Износът на България през второто тримесечие отбеляза нарастване от над 11%, но порасналото вътрешно търсене доведе до увеличаване на вноса, сочат специалистите на Банк Аустрия Кредитанщалт. Те прогнозират запазване и през тази година на високото темпо на стопански растеж от миналата година, който ще възлезе на 4,3%.
В анализа се сочи, че най-важните елементи на растежа си остават личното потребление, стимулирано от покачването на заплатите и намаляването на безработицата, и брутният инвестиционен капитал. Очаква се възстановяването догодина на най-важните пазари за българския износ да даде допълнителен тласък на стопанския растеж. В обобщение на проучването за България, в бюлетина на Банк Аустрия Кредитанщалт се прави извода, че “политическата сцена е белязана от бързи промени, поради което през последните месеци не бе отбелязан никакъв напредък що се отнася до редица важни структурни реформи. Икономиката като цяло се представя в добра форма, което от друга страна обаче притъпява стимула за провеждане на важните структурни реформи”.
На базата на крепката вътрешна конюнктура и силното чуждестранно търсене, високата динамика на българската икономика ще се запази и през тази година, а през следващата ще получи допълнителен тласък по линия на цялостното оживяване на международната конюнктура. Силното представяне на промишления сектор ще допринесе за намаляване на безработицата. Инфлацията ще продължи да намалява, като средното й равнище за тази година ще бъде значително под правителствения рубеж от 3,5%, сочи анализът на банката. Според експертите проблематично остава обаче подклажданото от потреблението разрастване на дупката в платежния баланс.
