Бюджетът'2004 влиза в парламента без одобрение на МВФ
Бизнесът ще спечели около 150 млн. лв. от решението догодина данък печалба да бъде намален с 4% до 19,5%, обяви вчера финансовият министър Милен Велчев. Новината за рязкото намаление на налога
дойде след извънредно заседание на кабинета, на което министрите одобриха данъчните закони и бюджета за следващата година. Очакваше се размерът на корпоративния данък да предизвика ожесточени
спорове, защото Велчев предлагаше той да бъде намален от сегашните 23,5 само на 22%, докато част от министрите настояваха да се спази първоначалният ангажимент налогът догодина да падне до
20%.
Неочакваното по-голямо намаление финансовият министър обясни с това, че през последните дни министерството му открило някои резерви за намаляване на държавните разходи догодина. Оказало се, че за
обслужване на външния дълг държавата ще похарчи по-малко заради падането на курса на долара и благоприятната лихвена обстановка.
"Надяваме се парите от това намаление да се използват за инвестиции и създаване на нови работни места", заяви Велчев. Той допълни, че остава намерението данък печалба да падне на 15% през 2005
г.
Правителството е решило за първи път от шест години насам данъчната тежест върху личните доходи да не бъде намалена. Таблицата за облагане с данък общ доход няма да се промени, въпреки че
първоначалното обещание бе необлагаемият минимум да скочи от 110 на 120 лв. месечно, а ставката за най-ниските доходи да падне от 15 на 12%. Велчев обясни отказа да се намали масовият данък с това,
че трябвало отнякъде да се осигури вдигането на тавана на пенсиите до 420 лв. При запазване на таблицата обаче държавата напрактика ще събере повече приходи от данъка върху личните доходи.
Държавният бюджет за 2004 г. е приет с дефицит от 0,7%, въпреки че още няма одобрение от Международния валутен фонд. Фондът ще обяви позицията си през ноември, но Велчев бил убеден, че ще го убеди
да приеме тази цифра. С фонда не е съгласувано и приетото намаление на данък печалба.
Здравеопазването и образованието са сред приоритетите на държавните разходи за догодина като парите за тях растат съответно с 15,1% и с 16,3%. Общинските болници ще се финансират само от здравната
каса, а централните - отчасти от бюджета, но с по-малко пари от тази година. За образованието се разработва тригодишна програма за преструктуриране на системата.
Най-сериозно увеличение на средствата е предвидено за съдебната власт - 44%. Общинските бюджети щели да нараснат с 20%. Инфраструктурата също е определена като приоритет като за нея са заделени
1,330 млрд. лв. или 3,5%. Още тази година от хазната щели да се дадат до 200 млн. лв. за държавното предприятие "Автомагистрали". От приватизацията се чакат 550 млн. лева.
