Българският застрахователен пазар все още търси своя истински облик

Следващите 1-2 години се очертават като много важни и определящи за развитието на застрахователният бизнес у нас.

През този период се очаква да бъде приета и да влезе в сила изцяло нова нормативна уредба регулираща един толкова специфичен финансов бранш, какъвто е застраховането. Очаква се затягане контрола върху дейността на застрахователните компании, цялостна промяна във финансова отчетност на бизнеса, завишаване на финансовите показатели и критерии, на които отговарят застрахователните компании и не на последно място изостряне на конкуренцията между самите дружествата.
За да отговорят на повечето от предстоящите предизвикателствата на пазара се очаква по-малките компании да се обединят - сливания или сливания. Възможни са и поглъщания или закупуване на действащи у нас застрахователи от чуждестранни компании, появява на абсолютно нови играчи на пазара и т.н. Не са изключени и фалити на някой компании, които няма да имат, нито възможността да отговорят на по-високите изисквания на пазара, нито пък ще привлекат инвеститорски интерес към себе си.
Тринадесет години след либерализирането на застрахователния пазар у нас той все още търси истинския си облик. През 1996 г. беше приет Закон за застраховането, какъвто нямахме близо 50 години. Две години по-късно застрахователните компании минаха през сериозна селекция - бяха лизензирани. Така от над 120 компании на пазара през 1998 г. останаха едва около 20. Сега техният брой вече е 31 - 20 общозастрахователни и 11 животозастрахователни. 
Добра атестация за застрахователния ни пазар е фактът, че през последните няколко години много чуждестранни компании дойдоха да развиват бизнес у нас. Сред тях са водещи застрахователи като американската AIG, немските Allianz и HDI, австрийските Wiener Stadtische и Grawe, австралийската QBE, гръцката Interamerican и т.н. В момента около 70% от приходите в животозастрахователния бранш у нас се правят от компании с чуждестранно участие, а в общото застраховане този процент е 55.  
Големият проблем в застраховането у нас остава липсата на добър закон и адекватен надзор. За последните 8 години законът претърпя 17-18 поправки и допълнения, а на горещия стол на шеф на  застрахователния надзор се смениха 7 човека.
Слабостите в нормативната уредба и пропуските в надзора на застрахователния бранш вероятно са следствие от общите недъзи в развитието на българската икономика и законодателство. Оптимистичното в случая е, че още през тази година предстои хармонизиране на нашата нормативна уредба с европейското законодателство. На мястото на сегашния Закон за застраховането и текстовете в още няколко нормативни документа ще се разработи Кодекс за застраховането, който ще обхваща изцяло всички проблеми в бранша. С решаването на проблемът с нормативната уредба и надзорът върху застрахователният пазар, той ще се превърне в още по привлекателен за инвеститорите.
Българският застрахователен пазар е все още твърде слабо развит и има огромен потенциал. В подкрепа на това твърдение е факта, че през последните няколко години обемът на премийните приходи ежегодно се увеличава средно с под над 20%. Очакваните приходи през тази година са около 800 млн. лв., за 2005 г. те са над 1 млрд., а до приемането ни в ЕС през 2007 г. се очаква приходите от застрахователна дейност у нас да достигнат до над 1.5 млрд. лева.
За съжаление добрите финансови резултати на застрахователните компании не се дължи толкова на повишената застрахователна култура на населението и броя на продадените полици, колкото на повишените цени на някой застрахователни услуги.
Факт е обаче, че пазара се развива динамично и хората все по-често се обръщат за защита към застрахователните компании, коментират експертите. За съжаление обаче този процес е твърде бавен и това до голяма степен се дължи на факта, че застраховането е последващ бизнес, т.е. той в голяма степен се влияе от другите сектори на икономиката. С всички тези фактори се обяснява и ниското застрахователно проникване (т.е. каква част от БВП се пада на застраховането).    
През 2002 г. застрахователното проникване у нас е било 1.90%, а през 2003 г.-1.94%. Предварителните прогнози показват, че през 2004 г, проникването ще е около 2% и за в бъдеще постоянно ще се увеличава. Това може само да ни радва, но на фона на постиганото от другите държава става ясно, че има още много какво да искаме от застрахователния ни пазар и участниците в него. За сравнение в страните с развита икономика застрахователното проникване е около 10%, а в страните от т.н. "наша черга" - Централна и Източна Европа то е 3-4 процента. 
Смешно ниски са и разходите, които прави българинът за застраховки. През 2003 г. разходите на едно лице за застрахователна защита са били около 85.37 лв. като близо 50 лв. от тях са дадени за автозастраховки, а едва около 9.58 лв. са разходите за животозастраховки. Този факт показва, че българският пазар все още е твърде неразвит и основният му потенциал е именно животозастрахователния бизнес.
Все пак похвално е, че с всяка година българинът заделя все повече средства за застраховки. За сравнение през 2002 г. 78.79 лв., а през  2004 г. по предварителни оценки са тази сума е около 100 лева. Добър резултат, но твърде далеч от ежегодните разходи на един швейцарец например, който през 2002 г. е похарчил за застраховки 4992 щ. долара.  
Тези цифри още веднъж потвърждават, че българският застрахователен пазар има голям потенциал, които ще се развива постепенно през следващите няколко години. Възможността за бизнес беше усетен от много инвеститори още преди години и те вече регистрираха свои дружества у нас и успешно развиват. С наближаването на датата за приемането ни в ЕС и с постепенното хармонизиране на законодателството ни и общото повишаване на стандарта у нас и броят на потенциалните желаещи да стъпят на застрахователният ни пазар се увеличава. Според повечето специалисти през 2005 г. се очакват у нас да акостират още няколко сериозни инвеститора. В същото време почти всички големи все още български застрахователни компании се ухажват от чуждестранни инвеститори. Според повечето специалисти българският застрахователен пазар през следващите няколко години ще се промени чувствително. Ще има няколко предимно големи компании с чуждестранно участие и няколко по-малки български. Чуждите застрахователни компании най-вероятно ще се насочат към големите корпоративни клиенти, а за българските ще остане обслужването на индивидуални клиенти. И за в бъдеще определящо при развитието на застрахователният пазар ще бъде общото застраховане и в частност автомобилното застраховане, което в момента формира около 65% от всички приходи. С времето делът на автозастраховките ще намалява за сметка на имуществените застраховки и тези за професионални отговорности. От своя страна пък автомобилното застраховане ще продължава да увеличава обемите си, но с доста по-скромни темпове от животозастраховането където се очаква увеличение на пазара в пъти.