10 Август 2020, 11:02 Днес (5) | Вчера (0)

Всяко пето домакинство у нас - под прага на бедност

22 Октомври 2012 13:24 ИНСМАРКЕТ по статията работи:
A+ A-
Последна редакция: 22 октомври 2012, 14:04
Под лиценза на creativecommons

Близо половината от домакинствата изкарват месеца с до 290 лв. общ доход на лице

Издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. септември достигна 562,61 лв., или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2 250 лв., за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти.  Това обяви КНСБ.
Темпът на нарастване на издръжката на живот през месец септември е с 5.9% спрямо същия период на миналата година. Нарастването от началото на година е с 4.8% (септември 2012 спрямо декември 2011г.), в стойностно изражение увеличението е с 26 лв., а средно за 4-ри членно домакинство е с около 104 лв. Характерният за летните месеци нисък темп на нарастване, който в някои години достига и до дефлация, бе заместен от сериозен ръст от 2.8% (септември 2012 спрямо юни 2012 г.).
Тези данни, обаче, не са изненада, защото още през месец юни КНСБ нееднократно предупреждаваше за предстоящия ценови шок, и то не само заради естествения процес в резултат на увеличение на цените на електроенергия, вода, газ и в определени случаи на топлоенергията. Става въпрос за натрупването на твърде много обективни и субективни фактори, чието влияние доведе до това шоково нарастване на цените на основни хранителни и нехранителни стоки и тук трябва да посочим:
- високият ценови скок на електроенергия, природен газ, питейна вода от 1 юли 2012г;
- трайното поскъпване на горивата на международните пазари, което има пряк и косвен ефект върху инфлацията като цяло;
- очаквания за (или реализирани вече) слаби реколти по редица основни селскостопански култури поради неблагоприятни природно климатични условия;
- покачване на цената на основните селскостопански продукти на международните пазари;
намаляваща и нерентабилна българска селскостопанска продукция, която не задоволява търсенето на пазара, и все повече се измества от внос;
- неподдържането на адекватен държавен резерв, който да гарантира ефективна намеса в кризисни ситуации.
Очакванията ни до края на годината са за запазване тенденцията на покачване на цените, макар и по-плавно и основните фактори ще са отново не „високите заплати”, а продължаващият вторичен ефект от поскъпването на горивата, електроенергията, природната газ, високите нива на цените на зърнените култури на международните пазари и станалите традиционни Коледни увеличения.
През третото тримесечие на 2012 г. ценовата динамика при отделните стокови групи е в различен диапазон. Неефективен се оказа опитът на правителството за „замразяване” на цените на 10 основни хранителни стоки. Предприетата мярка имаше, по-скоро, популистки характер за проява на социална отговорност към бедните домакинства. В крайна сметка, въпреки въвеждането на тази мярка, данните от изследването показват значително висок темп на нарастване при хранителните стоки. На годишна база средното поскъпване в групата на хранителните стоки отчита ръст от 6.4 %, а само за тримесечието - от 3.4%. Обичайната за този период дефлация, обусловена от сезонния спад на плодовете и зеленчуците, бе заместена със стабилен ценови ръст. При някои основни хранителни стоки скокът е значителен:
- Групата „Хляб и зърнени храни” отбеляза средно поскъпване с 2.5%, като при пшеничено брашно се наблюдава скок от 8.8%, хляб с 2.6% , при хлебните и тестени изделия повишението е с 2.4%.
- Рекордно висок е скокът при „Месото и месните продукти”, средно с 4.6%, а на годишна база - със 7.7%.
- Ценови бум се наблюдава в групата на месото, средно с 6.3%, като при свинското месо диапазонът е  между 11.7 и 6.9%, според стоковите разновидности, при телешко месо в диапазон от 8 до 9.1%, пиле и пилешко месо между 3.9 и 5.4%.
- Сериозно е поскъпването в групата „Мляко и млечни продукти” – с 2.4%, като средно групата на  млеката (прясно и кисело мляко) са поскъпнали с 2.6%, а сирене и млечни продукти -  средно с 2.2%.
- Рекордно висок е скокът при яйцата. В най-благоприятния за тяхното предлагане сезон цената нарасна с 4.8%, а на годишна база с 13.2%.
 -В групата „Животински и растителни масла” средното покачване на цените е с 3.9%, като рекордът се държи от олиото - скок с 4.6% за тримесечие. На годишна база олиото поскъпва с 9.4%.
- Нетрадиционно за сезона е повишението на цените на плодовете и зеленчуците. Като цяло те са се увеличили  съответно с 6.6% и 9.9%. В групата на зеленчуците са налице разнопосочни тенденции. Сезонно обусловено намаление на червения и зеления пипер средно с около 20-28%, но, от друга страна, е регистрирано сериозно повишение на цените при:  доматите  с 15.3%, картофите с 31.6%, зеле с 20%.
Вследствие от тази ценова динамика като цяло са поскъпнали Храната и напитките в ЗОХ – средно с 3.9% за тримесечие и със 7.7% спрямо аналогичния месец на предходната година. Това е естествена реакция на поскъпналите суровини и стоки, постъпващи за преработка и продажба, но и като следствие на повишените разходи за издръжка и транспорт , горива и енергоносители.
При нехранителните стоки и услуги средно цените са нараснали  с 2.3% през третото тримесечие на годината, на годишна база с 5.5%. По-характерни ценови покачвания през тримесечието са регистрирани в следните групи и позиции:
- В групата „Жилищните наеми и разходите за поддържане на жилището” за тримесечен период е регистрирано нарастване с 4.1% , а за годишен с 9.4%. В групата „Осветление, отопление и енергия” услугите са поскъпнали средно с 5.3% през тримесечието, а в годишен план с 12.9%.
- Повишение на цените се отчита при групата „Образование, свободно време и развлечения” – с 1.1%. В по-голяма степен то се влияе от повишените услуги, свързани с образованието, ръст от 4.5%. При групите, свързани със свободното време и развлечения, се регистрира задържане на цените, а при спортните принадлежности и аудио-визуалната техника се отчита спад съответно с 2.1% и 1.2%.
- В групата „Транспорт и съобщения” се отчита ръст от 3.6%, а на годишна база с 6.3%. Този ръст основно се формира от ръста на транспорта с 4.1%, а на годишна база със 7.1%. По-характерни ценови покачвания в групата през тримесечието са регистрирани при автомобилни бензини, моторни масла средно с 6.2%, пътнически такси с 6.5%, поддръжка и ремонт на транспортни средства с 3.8%.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 213,61 лв. на 1 лице, което показва ръст с 4.2% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база ръст от 7.1%. Темпът на нарастване  на хранителните стоки при издръжката на бедните изпреварва ръста на същата група от общата издръжка на живот. Групата на хранителните стоки от типа на  потребителска кошница на ограниченото потребление (в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене) бележи ръст от 4.2% спрямо предходното тримесечие, ръстът за едногодишен период е от 7.7%. Тези данни са доказателство за нарастване на цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които са характерни за потреблението на бедните домакинства, въпреки проведените мерки за «замразяване» на цените на основни хранителни стоки. Този ръст на цените принуди  бедните домакинства да затегнат още повече „колана”, като  ограничат разходите си за храна, здравеопазване, образование.

Инфлацията оказва съществено влияние върху спестяванията на хората, независимо дали те са под формата на депозит или под друга форма. Лихвите по депозити не успяват да покрият инфлацията, която реално „изяжда” покупателна стойност на спестяванията. На този фон крайно неуместни са намеренията на Правителството за данък върху лихвите по депозита.

По данни на БНБ, в края на юни 2012 г спрямо предходното тримесечие броят на депозити на домакинства и самостоятелни предприемачи спада с 0.4%. Общият брой на депозити е 12 262 млн. лв., като 75.5% от тях са до 1000 лв. Темпът на намаление на броя на депозити в тази група е по-силно изразен. Спрямо предходното тримесечие намалението е с 0.5%, а на годишна база с 1.3%. Важно е да се отбележи, че тук попадат дебитни карти за превод на заплати, пенсии, обезщетения за майки за гледане на дете и др.. Относителният дял на депозити в размер над 1000 до 5000 лв. е 14.1%. С други думи, спестяванията с размер от 1 000 до 5 000 лв., представляват 89.6% от общата съвкупност на депозити.

Данните на НСИ от Наблюдението на домакинските бюджети, показват че обикновените българи не само че реално не успяват да спестяват, а напротив теглят пари във все по-големи размери, за да могат да посрещат ежедневните си нужди. От началото на 2011г. до второто тримесечие на 2012 г. изтегляните всяко тримесечие от банки суми сериозно превишават влаганите, при това като цяло ниският им размер на 1 л. показва, че само една малка част от домакинствата имат такава възможност.

Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за второто тримесечие 2012 г. показват следните тенденции:
- под границата на бедност остават около 23% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 л. до 214 лв.);
с общ доход на 1 л. от домакинството до 290 лв. са около 50% от домакинствата в страната;
домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот са около 16.1%, като спрямо м. декември 2011 г. нарастването с 3.3 процентни пункта.

Динамика на доходите

Ниското равнище на заплащане, което в определена степен се поддържа изкуствено и умишлено, генерира допълнително нарастване равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване, с всички  произтичащи от това негативни преки и косвени социално-икономически последици.

Работната заплата, като основен източник на доход през второто тримесечие на 2012 г., отбелязва реален ръст от 6.6% спрямо аналогичния период на 2011 г.  Нетният й размер е 622 лв. или около 60 лв. над издръжката на живота. Като се има предвид високото равнище на безработица  (12.3% , а с обезкуражените безработни около 18-20%)  и очерталата се демографска тенденция към застаряване на населението, то  на 1 работещ средно се падат 2 неработещи за издръжка. Това означава, че работещите на средна и под нея работна заплата, в по-малка или по-голяма степен, могат да попаднат в рисковата зона и да се считат за бедни.

27% от наетите у нас са ниско платени работници, които Евростат определя като „наетите на пълно работно време с брутна работна заплата под 67% от медианната”. Това е свидетелство за висока степен на диференциация в заплатите, при това при абсолютно най-ниски равнища на доходите от труд.

Темпът на нарастване на промишленото производство през второто тримесечие на 2012 г. показва, че в редица икономически сектори е налице възможност както за повишаване на заетостта, така и за увеличаване на работната заплата. Общо в промишлеността производството е нараснало с 0.4 % в сравнение със същия период на 2011г., при намаляващ брой на наетите с 9.1%. Продължава тенденцията темпът на нарастване на промишленото производство да изпреварва нарастването на работната заплата и броя на наетите. Особено отчетлива е ножицата между тези показатели при следните икономически сектори в преработващата промишленост:
- Добив на неметални материали и суровини: ръст на промишлено производство +10% , спад на наетите с -9.5%, спад на реална РЗ с -1.1%;
- Производство на напитки: ръст на промишлено производство +6.2% , спад на наетите с – 7.1%, спад на реална РЗ с -0.7%;
- Производство на тютюневи изделия: ръст на промишлено производство +26.6% , спад на наетите с – 10.2%, реална РЗ с +4.9%;
- Производство на електрически съоръжения: ръст на промишлено производство +24.9%, наетите с +4.3%, реална РЗ с +5.4%;
- Ремонт и инсталиране на машини и оборудване: ръст на промишлено производство +4.7%, спад на наетите с -17,5%, реална спад на РЗ с -1.9%.
На минимална работна заплата при пълно работно време към края на юни 2012 г. са наети 136 483души, и или 6.3% от всички наети. Въпреки повишеният размер на минималната работна заплата, равнището на нетния й размер остава под официалната линия на бедност. През 2012 г. нетният размер на МРЗ е 222,08 лв., а официалната линия на бедност  236 лв. Това означава, че минималната работна заплата не може да изпълнява своята защитна функция и не може да покрива минимално необходимите средства за издръжка на ниско квалифицирана и ниско платена работна сила .

Затова КНСБ настоява, за повишаване на МРЗ в размер на 330 лв. от 1.01.2013 г., с оглед нейния нетен размер от 259 лв. да е над линията на бедност и малко по–близо до размера на средната работна заплата за страната. Наред с всички предложения за повишаване на доходите и социалните плащания, включени в Становище по проекта на Закона на държавния бюджет за 2013 г, КНСБ настоява за въвеждане на необлагаем минимум при подоходното облагане, равен на минималната работна заплата за страната, който ще доведе до увеличение на разполагаемия размер на МРЗ.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив