Харчим средно 33,4 лв. за животозастраховки, а за имуществени и автомобилни застраховки - 186,3 лева
За разлика от общото застраховане в годините на социализма, животозастраховането в България се радваше на интерес и имаше традиции. До 1989 г., при население над 8 млн. души, в страната ни са
регистрирани над 2 млн. животозастраховки. За съжаление, през годините на демократичен преход това статукво се промени в отрицателна посока. Можем да откроим две основни причини, повлияли на този
тренд: хиперинфлацията през 1997/98 г., която обезцени спестяванията на гражданите, и постоянно намаляващата покупателна способност на населението.
В момента, подобно на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), животозастраховането у нас бележи много по-ниско ниво на проникване на пазара в сравнение с общозастрахователните продукти.
Според проучване на компанията за маркетингови анализи GfK, едва 11% от населението на възраст над 15 години в страната ни има някаква лична застраховка, като водещ продукт е класическата
застраховка „Живот“.
Въпреки малкото клиенти с животозастраховки, впечатляващо е, че приходите на компаниите от бранша за последните 8 години са нараснали с около 2,5 пъти. Това се дължи на ниската база, от която
тръгнаха компаниите преди 14 години. През този период те само два пъти са инкасирали спад на приходите – през 2011 г., когато премийният приход се оказа с 0,5% под резултатите за предходната
година, и през 2009 г., когато глобалната финансова криза обхвана и България.
Свиването през най-лошата за родните застрахователи 2009-та спрямо пиковата 2008 г. бе над 19 на сто. Оттогава обаче пазарът се възстановява, като към края на 2011 г. вече „навакса” около 7%. През
тази година се очаква да се възстанови още около 3-4 на сто и годината да приключи с около 9% по-малко от 2008-ма.
Анализирайки пазара, задължително трябва да отбележим, че отчетеният спад се базира само на животозастрахователните компании със седалище в България. Тук не включваме финансовите резултати на
„Кардиф” и „Ай Ен Джи”, които работят на нашия пазар съгласно правото на компаниите в Европейския съюз за свободно предоставяне на услуги. Експерти прогнозират оборотът им през 2012 г. да достигне
съвкупно 35-40 млн. лева. Ако тази прогноза се оправдае, заедно с очаквания ръст на родните животозастрахователи от около на 3-4%, в края на годината събраните в животозастраховането премии ще са
около 287-292 млн. лева. Този резултат се доближава до най-силната 2008 г. и вдъхва оптимизъм, че ако не тази, то със сигурност следващата година животозастрахователната индустрия ще се възстанови
напълно от кризата.
Очевидно мениджърите на компаниите са успели да се справят с управлението на бизнеса, но това не е достатъчен повод за радост, а причината е ниският брой застраховани лица у нас. Дружествата
имат поле за растеж с много по-впечатляващи темпове, но за да се случи това, трябва да се справят с три основни проблема, смята Светла Несторова, изпълнителен директор на „БУЛСТРАД ЖИВОТ“. Първият
безспорно е повишаване на застрахователната култура – по този въпрос всички застрахователи са длъжници на обществото. Другите два проблема обаче са много по-сериозни и не са от компетенциите на
животозастрахователните компании. Единият е демографската криза. За последните 14 години населението у нас е намаляло с около 1 млн. души и вече е малко над 7 милиона. Ако се сметне колко от хората
са в пенсионна възраст и колко – до 18 години, както и колко са трайно безработните, реално броят на онези, които могат да заделят средства за животозастраховане, е малко над 3 млн. души. Не е
много, но е достатъчен мотив за работа, като си припомним, че броят на клиентите с действащи полици е 963 хиляди, коментира Несторова. Третият проблем е покупателната възможност на населението.
Безработните в страната са към 400 хиляди. Според статистиката, почти две трети от тях са трайно безработни „обезкуражени лица“. Ако към тях се прибавят и няколко милиона души, живеещи на ръба на
оцеляването, последното нещо, за което ще помислят, е застраховка. За да могат повече хора да си позволят „лукса“, наречен животозастраховка, икономиката трябва да заработи и то сериозно.
Анализите на резултатите от 2010-та и 2011-та подкрепят това мнение. Въпреки номиналния спад на съвкупните премийни приходи, през м.г. броят на действащите договори отбелязва ръст до 963
хиляди (879 хиляди през 2010-та). Това се дължи не на осъзнатата необходимост от животозастраховане, а на данъчните преференции, които държавата дава на клиентите.
Договорите с изтекъл срок, както и предсрочно прекратените са значително по-малко от новосключените (347 хил. броя), като общият им брой достига 220 хил. и бележи спад спрямо броя на
предсрочно прекратените и изтеклите през 2010 година.
В структурата на портфейла на компаниите по видове застраховки към края на 2011 г. няма съществена промяна в сравнение с предходните години.
Изплатените от сектора през 2011 г. обезщетения достигат 100 млн. лв. по общо 66 хил. иска, при изплатени 101 млн. лв. през 2010 г. по общо 90 хил. иска. Най-голям имат
изплатените претенции по договори с изтекъл срок или настъпил падеж – 40,6%.
Общата сума на активите в животозастрахователния сектор намалява с 1,4% на годишна база и в края на 2011 г. се свива до 1,044 млрд. лева.
Брутните технически резерви, заделени от животозастрахователите към края на 2011 г., нарастват с 11% на годишна база и възлизат общо на 639 млн. лева.
През 2011 г. проникването в животозастрахователния бранш е 0,33%, докато в общото застраховане е 1,86 на сто. Разходите за животозастраховки възлизат средно на 33,4 лв., а за имуществени и
автомобилни застраховки са 186,3 лева.
