Застрахователните компании не искат да издържат чрез такси цялата Комисия за финансов надзор
Застрахователите не желаят чрез такси да финансират дейността на цялата Комисия за финансов надзор (КФН). Представители на бранша сигнализираха, че законодателни промени дават още по-голяма свобода на надзорната институция при определянето на таксите, което може да доведе до
Скрито данъчно облагане
Дискусията започна да се разгаря във връзка с предложени наскоро от надзорниците промени в Закона за застраховането, отнасящи се основно до ангажименти, поети от страната ни за хармонизиране на
законодателството с европейското. Като цяло духът на промените е либерален, т.е. по-малко държавна намеса при определяне на условията и цените на застраховките. Разширяването на правомощията на
надзорниците обаче при определянето на видовете и размерите на таксите силно притесни застрахователите. КФН предлага в своя проект промяна в Закона за Комисията за финансов надзор, според която към
изрично изброените такси, които тя събира, се добавя нова точка - такси за „извършване на други действия“. Според застрахователите практиката показва, че липсата на законови ограничения при
събирането на таксите става повод за въвеждането на необосновани като вид и размер такси. Те искат ясно да се посочат принципите, на основата на които се определя размерът на таксите.
Застрахователите настояват таксите да покриват само разходите по действително предоставените услуги на контролираните лица, каквато е и практиката в държавите от Европейския съюз. „През последните
години приходът на застрахователния надзор от застрахователите постоянно надхвърля направените разходи по администриране на услугите, които той предоставя на застрахователите относно извършването
на надзора“, обясни председателят на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Венислав Йотов. Желанието на застрахователите е таксите, събирани от КФН, включително и за поддържането на
годишния лиценз, да не надхвърлят административните разходи на управление „Застрахователен надзор“ и полагащата се част от общите административни разходи на КФН.
Застрахователите дават за пример Германия и Франция, където при определянето на таксите се тръгва от бюджета на застрахователния надзор. На тази база и съобразно дела от пазара, който всеки
застраховател държи, индивидуално се определя и таксата. Таксите се диференцират по логиката, че по-големите компании изискват и по-високи разходи за надзор. Практически размерът на събираните
такси се съобразява със стойността на премийния приход на отделните застрахователи.
„Ние можем и искаме да издържаме застрахователния надзор, а не целия финансов надзор“, сподели Венислав Йотов и допълни: „Искаме нашите 35-40 надзорници да получават заплати, сравними с тези от
застрахователния бранш, за да бъдат стабилни и добре образовани, но не искаме да финансираме други надзорни функции.“ Това становище на АБЗ е било изразено в писмен вид пред надзора.
КФН беше създадена преди около половин година като институция, обединяваща надзора върху инвестиционната дейност, пенсионно- и здравноосигурителния надзор и застрахователния надзор. Сред
контролираните дружества най-печеливши са застрахователните, които обаче искат, когато плащат, да знаят къде колко пари отиват. „Ако държавата иска да подпомага капиталовия пазар, да бъде така
добра тя да субсидира неговия надзор“, коментира застраховател.
Въпреки че застрахователите имат множество възражения по предложените от КФН промени, принципно те ги подкрепят. „Повечето предложения са навременни и сполучливи и ние напълно ги подкрепяме“,
сподели Венислав Йотов. Асоциацията вече е изпратила своето становище по проекта до КФН.
Основните възражения
на застрахователите са по засилването на финансовия надзор. Проектът на КФН предвижда нов раздел, наречен „Допълнителен надзор върху застрахователи, които участват в застрахователна група“.
Гилдията иска пълно преразглеждане на целия раздел. Застрахователите са притеснени от препращането към подзаконов нормативен акт. Според тях това е недопустимо и въпросът трябва да се уреди в
закона, където да се уточни видът и характерът на информацията, която КФН ще изисква във връзка с допълнителния надзор. Застрахователите считат също за неприемливо изискването да изготвят и
представят месечни справки. Те твърдят, че никъде в европейските директиви няма изискване за подаване на справки в толкова кратък срок и в европейските държави няма такава практика.
Застрахователите смятат, че месечното отчитане ще оскъпи и усложни значително дейността им и ще доведе до повишаване на риска от грешки в отчетността. Ако все пак това изискване остане, от АБЗ
настояват да има преходен период до края на 2004 г., да се увеличи срокът за подаване на справките, а образецът на справката да се съгласува с асоциацията. Застрахователите се страхуват, че
исканите справки няма са съобразени със спецификата на дейността и технологичните им възможности, което би увеличило техните разходи.
Освен възраженията по предложените от надзора законодателни промени застрахователите имат и множество
Допълнителни искания
АБЗ иска да се отмени изискването да изготви обща методика за ликвидация на щети по автомобилно застраховане и за уреждане на висящи регресни претенции между застрахователите. Надзорниците
обясняват нуждата от тази методика с големите различия в обезщетенията на отделните компании, особено при застраховката „Гражданска отговорност“. Според застрахователите не съществуват значими
обществени проблеми в тази област, които да обуславят създаването на такава методика. Освен това според тях в българското законодателство има достатъчно норми, уреждащи ликвидацията на щети по
автомобилно застраховане и висящите регресни претенции между застрахователите. „Съществуването на подобна методика би застрашило стопанската свобода на застрахователите и правото на избор на
потребителите“, аргументира се автомобилен застраховател. „Истината е, че между нас има огромни различия по тази методика и може би най-добре ще е тя да бъде направена от надзора“, призна друг
застраховател, пожелал анонимност.
Застрахователите настояват и за промяна в Гражданския процесуален кодекс, касаеща обезпеченията по искове срещу тях. От гилдията обясниха, че в момента отделят огромни суми за обезпечения по
съдебни искове. Според представители на АБЗ това е безсмислено, защото застрахователите извършват своята дейност под стриктен държавен контрол и поддържат необходимия гаранционен капитал, за да
могат да се удовлетворят ищците при евентуално спечелване на съдебното дело. Застрахователи обясниха, че на практика това се използва за шантаж върху тях, особено в случаите на застрахователни
измами. Предложението на асоциацията е обезпечение да се предоставя само след предварително разрешение на КФН.
Друго искане на гилдията касае изменението на Закона за здравното осигуряване, прието в края на миналата и влязло в сила в началото на тази година. Практически с този закон на застрахователите им
беше забранено да покриват „Постоянна здравна застраховка“ и застраховка „Заболяване“ като основни рискове. „Чисто лобистки беше отцепен цял един пазар от застрахователите, за да се даде повече
бизнес на здравноосигурителните фондове“, твърдят от АБЗ. Според застрахователите това противоречи на световните тенденции и практиката в Европа и е необходимо здравните осигуровки да бъдат
по-точно разграничени от допълнителните здравни застраховки.
Основни предложения на застрахователния надзор за промени
Отпада предварителният контрол на комисията върху общите условия и тарифите по застраховките. Установява се процедура по уведомяване. Надзорът може да прави предписания за отстраняване на
противоречия със законодателството и при наличие на клаузи, накърняващи интересите на застрахованите. В момента България търпи критики заради административното определяне на цени и параметри по
застрахователните продукти.
Застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобилите ще се сключва за една година от дата до дата, а не за календарна година. Застрахователите ще могат свободно, без административна намеса да
определят размера на премиите и срока на застраховката. Премиите ще могат да се определят диференцирано според редица критерии като тип на населеното място, възраст и опит на водача, както и
склонността му да нарушава правилата за движение. Тези промени ще влязат в сила от началото на 2005 г.
Ясно се определя предметът на застраховката „Помощ при пътуване“. Самите застрахователи вече ще могат да предоставят на застрахованите непосредствена помощ в натура. Досега се налагаше, за да се
избягнат законовите ограничения, застрахователите да предлагат тази дейност чрез свързани дружества. Регламентирани са и съответните изисквания към застрахователите за обезпечаване на тази
услуга.
Застраховки на кредити и гаранции се поставят в категорията на по-рисковите застраховки с по-високи изисквания за размера на гаранционния капитал.
Регламентира се допълнителен надзор на застрахователи, включени в застрахователна група. В тази връзка се изисква периодична информация за определени сделки със свързани дружества. Част от
материята ще се регламентира в наредба.
Въвеждат се основните принципи, заложени в Международните счетоводни стандарти по отношение счетоводното отчитане на застрахователните премии и застрахователните резерви, респективно покритието на
застрахователните резерви с активи. Режимът става доста по-либерален. Това е свързано с по-точно представяне на финансово-счетоводните операции. От принципа на начислението се преминава към
принципа на реалните парични потоци. Например при разсрочено плащане резерви вече ще се заделят не за сумата на целия договор, както досега, а само върху платената част. Терминът инвестиции се
заменя с покритие. За покритие вече ще се считат и вземанията, както и заемите по застраховки „Живот“ до размера на откупната стойност по тези застраховки.
Засилва се текущият финансов надзор чрез въвеждане на по-голяма честота на отчетност - ежемесечно се подават справки.
Задължава се застраховател, който приключи годината със загуба, да я покрие в рамките на следващата година.
Дефинира се дейността по презастраховане в съответствие с европейската практика.
Увеличава се двойно размерът на гаранционния капитал на застрахователните дружества.
Отпада изискването за създаване на помирителна комисия към Асоциацията на българските застрахователи.
Апостол Апостолов - председател на КФН: Искането на АБЗ противоречи с логиката на независимия статут на комисията
КФН е независима от изпълнителната власт институция и се отчита за дейността си пред Народното събрание. Народното събрание приема бюджета на комисията като самостоятелна част от републиканския
бюджет. В законодателството, касаещо дейността на КФН, няма предвидена възможност поднадзорните лица да определят формирането и изразходването на бюджета на регулиращия го орган. Подобно
предложение е в противоречие с логиката на независимия статут на КФН.
Бюджетът на Комисията за финансов надзор е част от републиканския бюджет и се изпълнява и отчита по реда на Закона за устройството на държавния бюджет, а Тарифата за таксите е утвърдена като
неразделна част от Закона за Комисия за финансов надзор. Законът за устройството на държавния бюджет изрично указва, че конкретните бюджетни приходи, каквито са и таксите, плащани от
застрахователите, не са целеви и не могат да служат за покриването на предварително определени разходи. Конституционният съд потвърди Закона за Комисията за финансов надзор в частта относно
събирането на годишни такси за осъществяване на надзор.
В проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането, подготвен от Комисия за финансов надзор, не се предлага промяна на таксите. Промяна се извърши с приемането на Закона за
Комисията за финансов надзор, когато се намали основната такса за поддържане на годишен лиценз на всички застрахователни дружества с по 5000 лева. Предложените промени в Закона за изменение и
допълнение на Закона за застраховането целят уеднаквяване на принципите за осъществяване на регулация и контрол над поднадзорните лица по смисъла на ЗКФН и не касаят таксите, събирани от КФН.
