Най-големи са поскъпванията при храните и сметките за ток, а те са голямата тежест в бюджетите на хората с по-ниски доходи
Институтът за фискални изследвания във Великобритания (IFS) публикува наскоро свое изследване, в което показа, че представителите на бедните слоеве на населението са по-засегнати от инфлацията,
спрямо по-богатите, въпреки че индексът на общото поскъпване на цените е еднакъв за всички. Причината, накратко, се корени във факта, че най-големи са поскъпванията при храните и сметките за ток,
които заемат по-голяма тежест в бюджетите на хората с по-ниски доходи.
Институтът проследява процесите, като се връща 10 години назад и установява, че разликата особено се изостря през 2008 и 2009 година. Приемайки официалните данни за равнището на инфлацията във
Великобритания, IFS обобщава, че за по-бедните хора тя е била средно 4,3% в периода 2008-2010 година, докато за богатите инфлацията в същото това време е била 2,7%.
През последното десетилетие цените на горивата и електроенергията са се увеличили двойно, като по този начин бездната между двете групи - на бедните и богатите - се е увеличила. За храна хората с
ниски доходи харчат около 19,6% от заплатите си при 9,4% при богатите. За отопление и ток харчовете са съответно 9,4% при бедните и 4,4% при богатите, което показва, че първите харчат близо два
пъти повече за най-поскъпналите стоки и услуги.
Най-тежък ударът на високите цени е бил върху пенсионерите и хората, които живеят на социални помощи, като особено трудни за тях са били последните 3 години. Средногодишната инфлация за пенсионер,
разчитащ на социална пенсия, е била 4,6%, докато инфлацията за пенсионер, разчитащ на собствените си спестявания, е била 4,3%.
В същото време от института посочват, че решението на централната банка на Великобритания да свали основния лихвен процент от 5,5% на 0,5% през 2008-2009 година, се е отразил най-добре отново на
богатите.
Онова, за което богатите се оказва, че харчат повече от бедните, са плащанията по ипотеки, където съотношението е 8,7% към 1,7%. В същото време обаче хората с високи доходи харчат повече за отдих и
развлечения, което може би обяснява защо от 2000 до 2010 година евтината потребителска електроника като компютри и мобилни телефони отчита драстичен спад като дял в разходите с 23,8%.
В заключение анализаторите от института за финансови изследвания посочват, че резултатите, които разкриват, че инфлацията удря по-тежко бедните и старите хора, трябва да се възприемат като
предизвикателство за държавните икономисти. Изследователите намекват за възможностите, които предоставят възобновяемите енергийни източници, с помощта на които зависимостта от изкопаемите горива би
следвало да се промени и тежестта на по-високите цени да се демократизира така, че да го няма това голямо разделение между най-бедните 20% от обществото и най-богатите 20%.
Конкретният пример, който анализаторите дават, е с цената на петрола от 2008 година. Когато барел петрол струваше 147 долара, това вдигна инфлацията на 4%, а цените на горивата скочиха с 18,9%. За
бедните това е добавило 1,8% върху инфлационното бреме, а за богатите това се е отразило с 0,8%.
