Някои от 19-те здравни компании вече няма да съществуват през 2013-та
Ако изписаното за здравното осигуряване през последните десетина години се превърне в пари, най-вероятно България по стандарт би станала като Швейцария на Балканите. След години на политическо
словоблудство и тихи маньоври, през юли т.г. Народното събрание сложи кръст на доброволното здравно осигуряване. Депутатите задължиха работещите на пазара дружества за допълнително доброволно
здравно осигуряване да се прелицензират и до юли 2013 година да станат застрахователи. Дотогава заварените здравни компании продължават работа според разпоредбите на Закона за здравното
осигуряване. До август догодина компаниите трябва да са преподписали действащите договори вече като застрахователи.
Какъв е изходът за здравните дружества, ако дотогава не са привели дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането (КЗ)?
Един месец след изтичане на дадения срок, компаниите имат три варианта: да подадат в Комисията за финансов надзор (КФН) заявление за преобразуване чрез сливане със (или вливане в) застраховател със
съответния лиценз за такъв тип застраховане и да прехвърлят изцяло или частично портфейла си от здравноосигурителни договори; да подадат заявление за прехвърляне изцяло на портфейла си на
застраховател със съответния лиценз, и за откриване на процедура по прекратяване на дейност; да подадат заявление за прекратяване на дейността, независимо дали завареното здравноосигурително
дружество е прехвърлило, или не портфейла от здравноосигурителни договори. Ако дружество не е привело дейността си в съответствие с КЗ, подлежи на принудително прекратяване.
Как се стигна дотук?
Доброволното здравно осигуряване се урежда от съответния Закон за здравното осигуряване.
До 2001 г. то е приоритет на държавата. През същата година първите две дружества получават лиценз за упражняване на частна дейност в доброволния сегмент. Две години по-късно още четири компании
вземат разрешителния документ. Така през 2003 г. на пазара оперират 6 акционерни компании. Бизнесът е в начален стадий на развитие, поради което премийните приходи достигат около 6,5 млн. лева.
Макар и скромно, това е почти двойно повече от предходната година. Показателят за проникване е 0,02% срещу 0,01 % за 2002 г., което също свидетелства за тенденция към развитие на този пазар. През
2004 г. лицензираните компании вече са 11, а премийните приходи – над 11,6 млн. лв. През 2007 г. компаниите вече са 15, а събраните премии възлизат на 25,3 млн. лв. Въпреки, че оборотите в бранша
са колкото на една болница, здравното осигуряване показва тенденция на устойчив растеж. За да развие потенциала си обаче са нужни законови промени – данъчни стимули, демонополизация на здравната
каса и възможност бизнесът да се развие като конкуриращ задължителното здравно осигуряване. За съжаление, това не се случва и основната причина е политическа. Въпреки всевъзможните конференции,
кръгли маси с и без участието на министри и депутати, партийните централи така и не се осмелиха да прекроят основно здравноосигурителния модел и да се обединят около единно мнение за бъдещето на
здравната ни система. Вместо това, политиците отваряха работа на медиите да пишат как ще бъдат освободени услуги от задължителния здравен пакет, които ще бъдат дадени на фондовете, как ще се
премине към двустълбов осигурителен модел с основен и надграждащ пакет, а впоследствие и с тристълбов модел с луксозен пакет, как ще се демонополизира националната каса. Обещанията за светло бъдеще
обаче не бяха обвързани с точни разчети и срокове. Въпреки това, интересът на бизнеса бе провокиран и така за кратко време здравните дружества се нароиха и стигнаха до 20 в предкризисната 2008 г.,
когато секторът отчете оборот от 30,3 млн. лв. Нестройното политическо говорене обаче не можа да убеди международни компании с големи капитали, достатъчен опит в здравното застраховане и интереси
към нашия пазар да инвестират в тази система. Липсата на ефективни данъчни стимули изигра ролята на допълнителна спирачка за развитието на сектора.
Сериозните проблеми в българското задължително здравеопазване рефлектираха и върху бизнеса на доброволните здравни осигурители. Увеличението на приходите изостана драстично спрямо
увеличението на разходите за осигурителни плащания. Според данните, публикувани в КФН, от 2002 г. досега приходите от вноски в частните фондове са скочили 7 пъти, а разходите за осигурителни
плащания – близо 60 пъти (2002 г. - 427 хил. лв. срещу 23,8 млн. лв. за 2011 г). По-големият процент от приходите от премии се изплаща за медицински услуги.
Кризата оказа по-малко негативно влияние върху частните здравноосигурителни дружества от политиците, които забъркаха огромна каша с осигурителната система и дейността на здравните компании.
Тройната коалиция повиши здравната вноска от 6% на 8% и преведе парите от увеличението във фискалния резерв, но по никакъв начин не включи здравните фондове в предлагането на услуги от
задължителния здравен пакет. Настоящото правителство пък национализира събраните здравни осигуровки в размер на 1,5 млрд. лв.
Междувременно, още през 2009 г. КФН внесе предложение здравните компании да преминат от сегашния си статут на осигурители към застрахователната гилдия. Причината – според директива на Европейската
Комисия здравните фондове по същество развиват застрахователна дейност и трябва да заработят като застрахователи. Компаниите опонираха, че поради спецификата на доброволното здравно осигуряване в
някои страни от Евросъюза се допускат изключения, например ако фондовете нямат годишен оборот от 5 млн. евро.
Въпреки множеството совалки на депутати, министерски чиновници и здравни експерти, решение така и не бе взето и заради парламентарните избори у нас през 2009-та.
Според европейските Първа и Трета директиви, които регулират дейността извън животозастраховането и действат и до момента, здравните фондове в страните-членки подлежат на задължително
прелицензиране в застрахователи. Директивите обаче бяха отменени още през 2009 г. с приемането на т. нар. директива „Платежоспособност II“. Имаше условие – срокът, в който националните
законодателства трябваше да се съобразят с нея, бе краят на октомври 2012 г. На практика страната ни е в междинен период до влизането в сила на „Платежоспособност II“, според която ние можем да
попаднем сред изключенията и компаниите да не се прелицензират. Последно, въвеждането на новите правила на „Платежоспособност II“ трябва да започне в началото на 2014 г. Широко разпространеното
сред експертите очакване обаче е директивата да бъде отложена допълнително, най-вероятно дори до 2016 г.
От Асоциацията на здравноосигурителните дружества обясниха, че в други страни, като например Германия, Испания, Дания и Ирландия компаниите са обявили, че предоставят на осигурените медицински
услуги от основния пакет, покриван с плащания от задължителната вноска (или заедно с обществените фондове покриват целия здравноосигурителен пакет) и така, получавайки средства от задължителните
здравни вноски, са избегнали изпълнението на евродирективите.
Никой обаче от българските управляващи не е счел за нужно да информира Европа, че имаме здравни фондове и не е стартирал процедура на уведомление за защита интересите на сектора поради факта, че
към момента Първа и Трета директива все още са действащи – дали липсата на действия се обяснява с престараване към Европа, или поради други причини, не е предмет на настоящата статия. През януари
т.г. се появиха сигнали за наказателна процедура срещу страната ни. Тогава председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова предупреди, че ако не въведем европейската
директива, ни заплашва глоба от над 770 000 евро. Така под заплаха от наказателна процедура от Съда на Европейския съюз законодателната инициатива веднага бе задвижена, поправките влязоха в дневния
ред на депутатите и добиха своя финален вид през лятото.
За здравните фондове решението зачерква последните 12 години работа.
Колко ще оцелеят?
Задължителното прелицензиране повдига няколко важни въпроса: колко дружества ще останат на пазара и каква услуга ще предлагат след прелицензирането; как прелицензирането ще се отрази на
потребителите, как ще се развие оттук насетне осигурителната философия?
Повече от ясно е, че към юли 2013 г. здравните компании, станали застрахователи, няма да бъдат 19, колкото са сега.
Пламен Минков, изпълнителен директор на ЗОК „България здраве“, прогнозира, че онези фондове, които влизат в състава на холдинги с участието на застрахователи, вероятно ще се влеят в тях. Други,
които не са свързани с финансови групи и работят само в здравното осигуряване, ще станат равноправни играчи на застрахователния пазар. Трудно е да се прогнозира отсега, но може би само една трета
от сега съществуващите дружества изглеждат заплашени да отпаднат от пазара, коментира Минков.
Според
д-р Илко Семерджиев, почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, на пазара със сигурност ще останат онези дружества, които са в състава на холдинги с
участието на застрахователи и банки.
Към момента в Комисията за финансов надзор вече са подадени документи както за прелицензиране, така и за вливане на фондове.
Какво следва?
Здравните фондове прогнозират повече проблеми, отколкото позитиви след прелицензирането. Според д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружествата за доброволно здравно
осигуряване и управител на ОЗОФ „Доверие“, един от неясните въпроси е какво ще стане с продукта, който до момента се предлагаше като част от доброволното здравно осигуряване. Здравната осигуровка е
доста труден продукт, ако се прави на принципа на осигурителната философия. Разликата между осигуряване и застраховане е фундаментална. Застраховането като философия обезщетява след настъпило
събитие, а осигуряването работи по посока на профилактиката, както и осъществява медицински контрол над качеството на лечението. Новите здравни застраховки не могат да влияят по никакъв начин
на качеството на услугата, понеже тяхната роля е да обезщетяват, не да контролират. Д-р Виткова прогнозира, че клиентите на дружествата, които ще пристъпят към ликвидация, ще търсят изцяло
финансиране на лечението си от монополиста – НЗОК, а проблемите в здравната система ще се задълбочат.
И Пламен Минков е на мнение, че преструктурирането категорично отдалечава новия бизнес от осигурителния модел.
Д-р Илко Семерджиев е категоричен, че здравното осигуряване в България съществува само номинално.
За дружествата това, че бизнесът им е присъединен към общото застраховане, носи само негативи. „С нашето прелицензиране всички здравни договори, които ще бъдат сключвани, ще се облагат с данък
премия в размер на 2%, което означава, че малкото клиенти, които сме имали досега, или ще трябва да платят още 2 на сто върху премията, или броят им ще намалее”, прогнозира д-р Мими Виткова. Голям
проблем пред компаниите е и липсата на преференции. „След като станем част от общото застраховане, няма да имаме никакви данъчни привилегии, каквито ползват, например, животозастрахователите и
пенсионните дружества”, обясни още тя.
Експертите са разделени в мнението си дали новите здравни компании ще задържат клиентите си. Според едни, продуктът няма да се промени като цена и качество, което ще задържи досегашните осигурени,
но други очакват чувствителен спад. Кои очаквания ще се изпълнят – песимистичните или оптимистичните, предстои да видим. В края на годината в медиите бе лансирана и идеята, че властта има и план
„В“ - щом директива „Платежоспособност II“ влезе в сила, здравните компании да станат част от нейните изключения и отново да заработят като осигурители. Това изглежда малко вероятно, но пък
решенията в последните години показаха, че всичко може да се очаква.
По данни на КФН за 2011-та, в края на годината у нас работят 19 здравни фонда. Осигурителното дружество на ЗОД „Всеотдайност“ АД с основен акционер „Волф“ АД внесе искане за доброволно
прекратяване на дейността. Начисленият премиен приход към края на годината е 40 млн. лева и намалява с 4,2% спрямо предходната година. Първите пет компании генерират близо 55 на сто от приходите.
Изплатените претенции възлизат на 24 млн. лв.
Най-много обезщетения са платени по два пакета - „Други здравноосигурителни пакети“ (30,6%) и „Извънболнична медицинска помощ“ (20,7%).
Балансовата стойност на активите на дружествата към края на годината е 82,5 млн. лв., или с 5,2% повече в сравнение с 2010 година. Финансовият резултат от дейността на здравноосигурителните
дружества през 2011 г. е загуба в размер на половин милион лева, при отчетена загуба от 1,3 млн. лв. през 2010 г. Здравноосигурените лица по договори по доброволно здравно осигуряване към края на
2011 г. са 188 363, при 207 307 към края на предходната година.
