Здравното осигуряване в България в момента съществува само номинално
Разговор с д-р Илко Семерджиев, учредител на БЛС през 1989 г. и три мандата член на УС, два от които е зам.-председател; създател е и първи директор на НЗОК; заместник-министър на
здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС. Към момента е почетен председател на Международен институт по здравеопазване и здравно
осигуряване
Д-р Семерджиев, как ще повлияе на здравноосигурителната философия
прелицензирането на здравноосигурителните дружества в застрахователни?
Здравноосигурителната философия ще се трансформира в застрахователна.
Как ще се промени картата на работещите в сектора компании - предвиждате ли сливания, вливания, прекратяване на дейността? Колко компании предвиждате да останат на пазара?
На пазара със сигурност ще останат онези здравноосигурителни дружества, които са в състава на холдингови групи, в които има застрахователни компании и банки. Останалите дружества имат само три
алтернативи – продажба, вдигане на капитала и сливания или вливания. Според мен е хипотетично възможна единствено продажбата. Всички други техники са възможни, но безсмислени, така че надали ще се
случат. Вероятно ще има и дружества, които няма да искат да се прелицензират и ще пристъпят към ликвидация, защото здравноосигурителната дейност на частни начала вече няма да бъде възможна.
Предполагам, ще остане шанс единствено за корпоративно здравно застраховане.
Кои са основните проблеми, пред които ще бъдат изправени дружествата след своето прелицензиране?
За голямо съжаление на този въпрос все още не може да бъде даден конкретен отговор, защото КФН не си е изпълнила задължението да издаде инструкция, която да се следва от тези, които ще се
прелицензират.
Как ще повлияе на потребителите? Ще се подобри ли услугата за тях или обратното – ще се влоши?
Потребителите най-вероятно ще се отдръпнат от този пазар, защото и досега имаше възможност за здравно застраховане, но годишният оборот на всички застрахователни компании не можа да надмине
границата от 150 000 лв. годишно срещу над 40 млн. лв. в здравноосигурителния пазар. В крайна сметка трябва ясно да кажем, че ГЕРБ унищожи една работеща система, прикривайки се зад ЕС, без да има
нито изискване, нито смисъл да го прави, но явно някакви други мотиви са надделели. Те обаче не носят полза на обществото, въпреки, че на някои лица може и да са донесли известни ползи.
Как ще се развие, според Вас, пазарът на здравното осигуряване след като стане застрахователен – предвиждате ли намаляване или увеличаване на неговия обем?
Ще се редуцира, освен ако не бъдат приложени доброволно-доброзорните хватки, които през годините неведнъж са вкарвани в обращение както от застрахователи, така и от банки.
Как бихте коментирал състоянието на здравноосигурителната ни система към момента?
Такава вече почти няма. Здравноосигурителната система е комплекс от системни характеристики, от които в България са останали валидни не повече от 10 – 15%. Дори наскоро видяхме в пресата новина, че
НЗОК ще плаща спешна помощ за неосигурени граждани, които със сигурност са над 1.5 млн. души. За какво здравно осигуряване можем да говорим, след като вече и държавните задължения се прехвърлят на
НЗОК, а доброволните осигуровки се „подаряват“ по административен път на застрахователите. И как ние, коректните платци на здравни осигуровки да продължаваме да плащаме, при положение, че парите ни
вместо за нашето лечение, отиват за лечението на тези, които не искат да плащат или пък директно се национализират, както видяхме, че това се случи с над 1.5 млрд. лв. през 2010 г., а през 2011 г.
с още 340 млн. лв. и през 2012г. с още 100 млн. Едва през 2012 г. Конституционния съд обяви, че трансферите от НЗОК към МЗ са незаконни, но държавата не върна тези пари на НЗОК. Определено мога да
кажа, че здравното осигуряване в България в момента съществува само номинално, което е пагубно за всички.
