Резюмче от изследване на Националния статистически институт
Секторът на малките и средните предприятия като най-многочислен по броя на предприятията си и притежаващ изключителен потенциал за гъвкава адаптация към икономическите условия в страната и
променящата се пазарна конюнктура, е от изключително важно значение за развитието на икономиката и националния просперитет.
Секторът на малкия и средния бизнес се изследва в три направления:
Предприемачеството в малките и средните предприятия;
Основни макроикономически показатели за дейността на малките и средните предприятия през периода 1999 - 2001 година;
Иновационното развитие в малките и средните предприятия през периода 2000 - 2002 година.
Първото и третото направление на анализа са разработени на основата на проведеното от Националния статистически институт през месец септември 2003 г. анкетно наблюдение върху 4100 предприятия на
територията на цялата страна, като са отговорили 97.8% от респодентите. Основна цел на анкетното проучване е да се получи информация за предприемачеството в социално-демографски и личностен аспект
и информация за развитието на иновационния процес в сектора на малките и средните предприятия. Обект на изследването са частните предприятия от нефинансовия сектор, които имат до 100 заети
лица.
Анкетната карта (в частта за иновациите) е разработена в съответствие с методологията на Евростат за изследване на иновационния процес в предприятията на страните от Европейския съюз, като са взети
предвид и специфичните икономически условия в нашата страна.
Второто направление на анализа е разработено на основата на данни от регулярните статистически изследвания за предприятията от нефинансовия сектор. Икономически дейности са по номенклатура
А17.
Анализът на предприемачеството в малките и средните предприятия е разработен в следните аспекти:
Социално-демографска характеристика на предприемачите от малките и средните предприятия: възрастово-полова структура, образование, квалификация, задоволеност от работата, личностна удовлетвореност,
удовлетвореност от живота, очаквани промени.
Основни характеристики и проблеми на женското предприемачество: социално-демографска характеристика на жените - предприемачи от малките и средните предприятия, жените предприемачи и
семейството.
Сред предприемачите от малките и средните предприятия силно преобладават мъжете, като техният относителен дял е над два пъти по-голям в сравнение с дела на жените. Образователното равнище на
предприемачите е значително по-високо, отколкото на заетите лица. Преобладаващата част (54.2%) са със средно, а 41.7% - с висше образование.
Лицата от ниските образователни степени най-често се заемат със собствен бизнес поради невъзможност да си намерят работа, т. е. за тях това е търсене на изход от положението, докато за лицата от
високите образователни степени предприемачеството най-често е мотивирано решение, то е решителна крачка напред, която да им осигури както личностна, така и материална удовлетвореност. Повече от
половината (51.0%) от предприемачите са на мнение, че да развиваш собствен бизнес е по-престижно, отколкото да правиш кариера в друга компания или институция.
За над 2/3 от жените предприемачи най-ценното нещо в живота им е свързано със семейството - разбирателството между членовете му и успехите на децата.
При воденето на домакинството и отглеждането на децата преобладаващата част от бизнесдамите се справят сами. Помагат два пъти по-често собствените им родители, отколкото родителите на съпруга им.
Домашна помощница имат едва 2.1%.
Бракът и семейството са наистина от голямо значение за жените предприемачи. Резултатите от изследването показват, че преценката за досегашния им живот силно зависи от задоволеността им от брака. С
далеч по-слабо влияние са както материалната осигуреност, така и задоволеността от работата. Освен това, жените много по-често отколкото мъжете започват собствен бизнес поради безработица.
Следователно бихме могли да кажем, че поне в емоционално-психологически план жените предприемачи от малките и средните предприятия си остават по-скоро жени, отколкото предприемачи.
Анализът на основните макроикономически показатели за дейността на малките и средните предприятия през периода 1999 - 2001 г. е разработен на нива големина на предприятията според броя на заетите в
тях, форми на собственост, области, райони за планиране и икономически дейности в следните аспекти: брой предприятия, заетост, оборот, добавена стойност, производителност на труда.
В анализа се изследват тенденциите на развитие, структурните изменения и връзките и зависимостите между икономическите явления на макроикономическо равнище.
Предприятията в България в голямата си част са много малки предприятия с работещи в тях не повече от 10 заети лица. Такива са 91.9% от предприятията в страната през 2001 година. Фирмите, които имат
над 10 до 50 заети лица, са 6.1% от предприятията.
Характерно е нарастването както на броя на малките и средните предприятия в икономиката на страната, така и на по-големите предприятия през 2001 г. в сравнение с 1999 г., като темпът на прираста на
малките и средните предприятия е почти двойно по-голям - 6.4% спрямо 3.6%.
Голямо увеличение на броя на малките и средните предприятия през периода 1999 - 2001 г. се регистрира в редица области на страната като Враца - с 23.4%, Пловдив - 22.7%, София - 22.0%, Перник -
21.7%, Велико Търново - 15.7%, Силистра - 13.4%, Габрово - 12%, Шумен - 11.8%.
През 2001 г. малките и средните предприятия осигуряват повече от половината работни места на нефинансовия сектор в страната. Положителната тенденция от 1999 и 2000 г. продължава и през 2001 г. като
относителният дял на малките и средните предприятия в заетостта през тези години нараства съответно от 46.6 и 50.5% на 52.5%.
Сред областите с най-бърз темп на растеж на заетостта в малките и средните предприятия са област Перник с темп на прираст на заетостта през 2001 г. спрямо 1999 г. от 39.9%, Пловдив - 28.6%, София -
26.8%, София (столица) - 25.8%, Габрово - 22.6%, Кюстендил - 21.2%, Русе - 20.4%, Варна - 19.5%.
Анализът на иновационното развитие в малките и средните предприятия през периода 2000 - 2002 г. е разработен на нива големина на предприятията според броя на заетите в тях и икономически дейности в
следните аспекти: обща характеристика на предприятията, въвели иновации, въвеждане на иновационни продукти, въвеждане на иновационни процеси, използвани източници на информация за иновации,
иновационни дейности и разходи, резултати от въведените иновации, съвместна иновационна дейност с други предприятия и институции, фактори, затрудняващи и възпрепятстващи иновационната дейност,
стратегически и организационни промени в предприятията.
На фона на формиращата се и все още твърде несъвършена иновационна инфраструктура в страната, иновационната активност на българските малки и средни предприятия през периода 2000 - 2002 г. би могла
да се оцени като относително висока. Всяко десето предприятие е организирало и осъществило иновационна дейност.
Най-благоприятна за реализация на иновационни приложения се оказва икономическата среда в средните предприятия. Тези фирми са с най-висока иновационна активност, тъй като делът на иноваторите сред
тях е най-висок - 40%. Добри иновационни възможности проявяват и малките предприятия с персонал от 11 до 50 заети. Приблизително всяко трето от тях (28%) е внедрило иновационни решения. Относително
най-слаба е иновационната активност на предприятията от дребния бизнес, т.е. с до 10 заети лица. Едва 8.3% от тях са въвели иновации в производствената си дейност.
Във всички икономически дейности въведените иновации са оказали положително влияние за подобряване на важни икономически параметри на производствения процес и на произвежданата продукция.
Проведената иновационна дейност има най-силно отражение върху икономическия растеж на малкия и среден бизнес от добивната, преработващата промишленост и производството и разпределението на
електроенергия, газ и вода. В тези сектори внедрените иновации са имали най-много и то важни икономически ефекти за развитието на производството в малките и средните предприятия, като едно от
важните постижения е нарастването на производствения капацитет в предприятията при едновременно снижаване на разходите за произвежданата продукция.
