26 Май 2019, 10:39 Днес (0) | Вчера (0)

Политиците предвкусват голямото харчене

08 Октомври 2003 в-к "Дневник" по статията работи:
A+ A-

Валутният резерв на България за пръв път надхвърли 10 млрд. лева след като в края на миналата седмица бяха преведени парите по единствената сполучлива голяма приватизационна сделка - за Банка ДСК.

Този факт, пращящият фискален резерв и примамливият бюджетен излишък вече подгряват кампанията за откриване на "сезона на голямото харчене".

Освен т.нар. фискален резерв, който беше създаден като "бюджетна възглавница" (и средствата в него би следвало да се използват главно за погасяване на външен дълг) през следващата година кабинетът вероятно ще се радва на повече директни постъпления в бюджета. Все още няма яснота какъв финансов механизъм ще се приеме за средствата от банковата приватизация, но нищо чудно те да се окажат един от източниците на предстоящата инвестиционна офанзива на правителството. Сумата от 311 млн. евро, която унгарската ОТП плати за ДСК все още е по сметките на Банковата консолидационна компания (БКК), която беше собственик и продаваше държавните дялове в банките. До няколко месеца обаче предстои ликвидацията на изпълнилата мисията си БКК, в резултат на което държавата като неин основен акционер ще получи около 800 млн. лева. - приходи от тази и предходни банкови сделки. За разлика от останалите приватизационни приходи, които отиват във фискалния резерв, бюджетът ще е директен получател и на дивидентите от евентуалната продажба на дружествата в "Булгартабак холдинг".

Усещането, че правителството "плува в пари" вече е факт. Излишъкът в консолидирания бюджет за осемте месеца на 2003 г. също достигна рекордната сума от 729.160 млн. лева, което е над 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), показват данните на Министерството на финансите, изнесени миналата седмица.

Без да е официално обявено като стратегия, високопоставени политици от НДСВ дават сигнали, че управляващата коалиция се готви да предприеме интезнивна инвестиционна политика. За същото наскоро директно се обяви и лидерът на ДПС Ахмед Доган, обявявайки, че част от средствата на правителството трябва да бъде насочена към инфраструктурни проекти. До момента обаче сладострастната дискусия за "изразходване на излишъците" върви опасно хаотично.

Освен традиционните борби за 13 заплата и пенсия, които предшестват края на всяка финансова година на политическия форнт не липсват и по-екзотични идеи. Преди ден на организиран от КНСБ форум представители на БСП, СДС, партиите на Александър Томов и Стефан Софиянски и парламентарната група НИЕ поспориха как чрез свръхрезерва да се стимулира икономиката. "Ефикасното" изразходване на средствата от фискалния резерв се превърна и в един от проблемите, който БСП извади около дискусиите за избор на гуверньор.

От ДПС, които са основните радетели на идеята за правителствени инвестиции засега се изказват предпазливо за това какви са приоритетите им. "Първо трябва да се види какви са излишъците в бюджета и тогава да се прецени за какво да бъдат използвани, заяви депутатът от ДПС и заместник - председател на икономическата комисия в парламента Юнал Тасим. Според него средства от излишъците могат да бъдат заделени за общините, които са на червено, а също така за здравеопазване, образование и други социални дейности.

Зам.-председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от ДПС Арсо Манов също смята, че биха могли да бъдат покрити дефицитите на общините. Според него има нужда от допълнителни средства за здравеопазване и специално за болниците. Манов допълни, че пари могат да бъдат отделени и за инфраструктурата.

От министерството на финансите засега се отнасят предпазливо към идеите за скоростно изразходване на излишъците. Официалният отговор на министерство на финансите е че все още не текат разговори за това къде и какви средства ще бъдат инвестирани тъй като се чакат окончателните данни по изпълнението на бюджета за деветмесечието и евентуалните разходи, които министерствата ще реализират за този период. В края на август тази година, когато валутните резерви надхвърлиха за пръв път границата от 5 млрд. евро, зам.-министърът на финансите Красимир Катев заяви, че нарастването има временен характер заради преизпълнението и излишъците по бюджета и че до края на година ще бъдат направени плащания за 500 - 600 млн. лева.

Според анализатори също е вероятно високият бюджетен излишък за осемте месеца на 2003 г. бързо да се стопи заради политическия натиск за разходите на фона на приближаващите местни избори. Освен това тази година министерствата и ведомствата получават 88% от предвидената субсидия и трансферите, като останалите 12 на сто ще се отпуснат само в случай, че не се наруши дефицитът. Повечето от министерствата изразходват само около 80-90% от парите си до ноември, като големите им плащания са съсредоточени през декември.

Идеята за развръзване на държавната кесия в края на годината беше приета на нож от МВФ, според чиито представители комбинацията между изключително големия ръст на вноса и увеличението на кредитите за частния сектор е рискова за икономиката. "Настояхме правителството да спести част от преизпълнението на приходите в бюджета за първите шест месеца на 2003 г., за да приключи годината с по-малък бюджетен дефицит от заложения (0.7% от БВП), а защо не и с балансиран бюджет", заяви наскоро ръководителя на мисията на фонда Джералф Шиф.

“Когато се окаже, че се събират повече пари от необходимото, е по-логично правителството да намали данъците, а не да търси начини как да ги похарчи. Ако правителството почне да се намесва в една или друга дейност с парични средства, това ще означава, че се увеличава неговата роля и ще противоречи на декларираните намерения за по-малка намеса в стопанската дейност,” смята Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Ако фискалният резерв започне да се харчи за текущи нужди, ползвателите на тези пари ще се научат да живеят по-нашироко и да свикнат, че може да се финансират от друго място - в един момент парите ще свършат и няма да има резерв, допълни той.

"Фискалният резерв надхвървърли минималните нива и след като има такъв излишък, добре е той да се върне на тези от които е взет - данъкоплатците. Трябва да се реши обаче кой е подходящия начин. Той може и да бъде похарчен, но харченето може да доведе до инфлационен ефект. Когато се появи търсене на стоки, от другата страна ще се отговори с по-високи цени", коментира Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

 

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 23 Май 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7508
GBP 2.4796 2.4887 2.2154
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив