За четири години НОИ и здравната каса не успяха да си обменят информацията
Всеки врял и кипял в бюрокрацията човек няма начин още в началото на българското здравно европеизиране, каквото (поне като идея) би трябвало да бъде т. нар. здравна реформа, да не е предчувствал
гигантската национална бъркотия, която ще се получи в здравното осигуряване. Трябваше обаче да минат цели четири години, за да се размирише. И сега да се разбере, че почти 2,5 млн. души в държавата
не са редовно осигурени за здраве. Някои изцяло, други частично - за определени периоди от време, а трети, абсолютно невинни, на които са им удържани, но по различни причини не са внасяни в
здравно- осигурителния кюп, наречен НОИ Да минат 4 г., за да се окаже, че управленските по принцип неразбории на двете отговорни за процеса институции - Националния осигурителен институт (НОИ) и
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), отново и отново ще трябва да се поправят от потърпевшите. Персонално и поименно. От седмица при всички лични лекари в страната са разпратени списъци на
пациентите длъжници, които, ако до края на годината не внесат в НОИ неиздължените си осигуровки, от 1 януари 2004 г. ще трябва да се лекуват като на частно. Тоест - двойно, тройно, петорно, а за
някои процедури и десеторно по-скъпо. Според тарифите, които са си самоопределили съответните здравни заведения. Така им се пада, ще кажат с известно право изрядните здравноосигурени пациенти. Не
би трябвало, след като всички се пекат на един и същи здравен огън, едни да снасят в кюпа на държавата, без значение дали са боледували или не, а други - да не внасят или да внасят само от време на
време. При това част от тях боледували и по презумпция харчили на общо основание от общите пари Тук обаче моментално изплува въпрос - защо двете институции НОИ и НЗОК за три, дори за четири години
не успяха да уредят взаимоотношенията си, за да не се стига до тези прединфарктни ситуации за почти 2,5 млн. българи. Първо и най-напред да изградят иначе задължителната здравноосигурителна
информационна система, която на практика е и контролна. Преди време - с две-три години закъснение - здравната каса най-накрая задължи всички джипита, като им отпусна и пари от същия този кюп, да
обзаведат практиките си с компютри, които по електронен път трябваше да осигурят достъп до безброй регистри. Включително и до компютъра майка в НОИ, където се пазят и обработват най-важните база
данни за здравноосигурените лица. Джипитата обаче предпочетоха да си останат с химикалката в ръка, вместо да се прехвърлят на клавиатурата на компютъра. Както се казва, ръка да пипне. И по примера
на здравната каса да изхарчат парите не за електрониката, а за обзавеждане на кабинетите си. Примерно за щори на прозорците или за GSM-и. Харчове, които, разбира се, също не са излишни, но в
никакъв случай не трябваше да се правят от тези, както ги наричат чиновниците, целеви пари. Някои джипита с по-освободено мислене дори ги употребиха за откровено лични нужди които нямат нищо общо
със здравето на нацията. Така тези дни, а по всяка вероятност и до края на годината, пред гишетата на НОИ е тъпкано с хора. Сякаш тук плащат тринайсета пенсия и заплата. Повечето спорят и се
опитват да докажат, че са се издължили или че въобще не е трябвало да плащат. Малцина броят пари, повечето правят справка - за кой период, колко и защо. Само в София здравно нередовни били над 300
000. Почти всички ще трябва да дойдат и втори път - вече за да се издължат. При това с лихва, защото при чиновника е винаги така, няма прошка. И добре, че в този здравноосигурителен хаос малкото
успокоение е, че за четири години здравна реформа населението успя да си изработи навика да плаща. И главно да чака. За здраве.
