Анализ на Бисер Петков, председател на ДАОН
Регулирането на инвестициите на пенсионните фондове има за водеща цел постигането на сигурни и доходоносни инвестиции на пенсионните фондове в интерес на техните членове. В практиката на
инвестиционното регулиране на пенсионните фондове намират приложение два алтернативни подхода. Целта и на двата подхода е диверсификация на инвестициите (портфейла), но тя се постига по различен
начин. Първият подход на регулиране следва правилото на благоразумния инвеститор (Prudent Person Rule-PPR), като създава стандарти на поведение, приложими в процеса на вземане на инвестиционни
решения. Процесът на извършване на дадена инвестиция представлява ключовия тест за благоразумие. Акцентът при този подход не се поставя толкова върху външното регулиране, отговорността пада
по-скоро върху вътрешния контрол и управленските структури на които регулаторните органи могат да имат доверие.
Вторият подход на регулиране се изразява в установяването на количествени ограничения пред инвестиционния избор. Тези инвестиционни лимити са преди всичко по отношение на притежаването на отделни
класове активи. Другият тип количествени ограничения се прилагат по отношение на инвестициите в инструменти, издадени от един емитент. С цел избягването на конфликт на интереси и защита срещу риска
от неплатежоспособност се забраняват или ограничават силно инвестициите на пенсионните фондове в активи на управляващото фонда дружество.
Разгледаните по-горе подходи за регулиране на инвестициите на пенсионните фондове не бива да се разглеждат като противоположни и взаимно изключващи се. В практиката много често се получава симбиоза
между елементите на двата подхода. В Европейския съюз се развива концепцията „благоразумно инвестиране плюс", която към фундаменталните правила за благоразумно инвестиране прибавя количествени
ограничения по отношение инвестициите на пенсионния фонд в ценни книжа, емитирани от управляващото го дружество и при използването на производни ценни книжа (деривати).
