Испанският фалит е на 424 години, но е история, която все още се разказва и може да се каже, че и до ден днешен влияе върху доверието към кредитоспособността на страната
Републиканците в Конгреса, мнозина от които са против вдигането на тавана до който федералното правителство може да тегли кредити, може да се поучат от първата суверенна дългова криза – фалита на
Испания през 1575. Това, което събитията отпреди 400 години казват е, че е лесно да запалиш опасна верижна реакция на финансовите и кредитните пазари и да причиниш трайна вреда на икономиката,
посочва в свой анализ Кристоф Чамли - професор по икономика в Университета в Бостън.
Републиканците днес играят ролята на градовете от Кастиля, чийто делегати в Кортес (тогавашният парламент) се противопоставят на повишаването на данъците, с който ход да се финансират дългосрочните
заеми на крал Фелипе II.
Испания, по онова време е единствената суперсила в света. Съвременниците й я описват като „империята над която слънцето никога не залязва“. Кралят, обаче, се нуждаел от съгласието на градовете, за
да вземе значителен заем. А той се нуждаел от съгласието им по една проста причина – градовете събирали данъците.
Всеки от 18-те основни града на Кастиля налагал специален данък насочен към обслужването на дългосрочния дълг. Нивото на този данък се определяло веднъж на всеки 6 години чрез преговори с краля.
Данъчните приходи се използвали първо за разплащане с държателите на дългосрочния дълг, а останалата част се изпращала на централното правителство. Държателите на дългосрочния дълг, в
огромната си част, било по-заможните и по-възрастни жители на кастилските градове. Така че местните жители разбирали, че ако не платят – засегнатите ще са техните родители. Този предшественик на
социалното осигуряване бил и реален метод за въздействие.
Но кралят можел да използва пресичането на интересите само дотук. Парламентът поставял данъчната ставка за гарантираните дългове с мнозинство, като по този начин ограничавал краля във възможността
му да издава, както бихме казали днес ААА книжата си. Кралят, обаче, можел да емитира други книжа, гарантирани с други приходи. Те били от по-нисък клас и се продавали на по-ниска цена.
Благодарение на скъпите военни авантюри на Фелипе в Нидерландия и средиземноморието до 1573 година дългът на Испания достигнал половината от БВП на страната. В този момент градовете отказали да
плащат по-високи данъци. През идните две години те отказали да помръднат от позицията си в спора с краля.
Най-накрая, през септември 1575, Фелипе тръгнал по заобиколен път, в опит да надхитри парламента. Той прекратил плащанията не само по дългосрочните облигации, но и по краткосрочния дълг, който се
държал основно от генуезките банки. Хората празнували. Надигналото се негодувание срещу банкерите тогава било вероятно не по-малко от това сега. Още повече, че те били чужденци. Последицата, обаче,
била фалит и кредитна криза в пълен размер.
Защо парламентът и кралят са играли тази игра?
Градовете са искали Фелипе да спре разходите. Те са знаели, че облигации, които не са подкрепени от конкретни приходи, ще бъдат много много трудно пласирани, а един фалит ще означава, че Фелипе
практически няма да може да взима заеми без тяхна помощ. Както и че липсата на директна данъчна власт у краля ще го вкара в задънена улица. Но след като спират плащанията по краткосрочния дълг,
нещата се понасят в неочаквана посока, много подобно на ситуацията с Lehman Brothers Holdings. Много банкери, които са били финансирали краля, сами имат висок дълг. Спирането на плащанията
замразява депозитите на местните търговци при банкерите.
Във времена, когато комуникациите са били скъпи, периодичните панаири са основните събития за провеждане на икономическата дейност в Европа. Кредитите се раздават от панаир на панаир от банкерите,
а споразуменията за кредитиране се предоговарят. При положение, че испанският кредитен пазар е замръзнал, панаирите не могат да се провеждат. Нещо повече, основният панаир, който се провежда два
пъти годишно в Медина дел Кампо, е отменен. По своеобразен начин, фалитът на Испания създава кредитен колапс, който води до жестока рецесия.
След две години, през ноември 1577, градовете поддават, като се съгласяват на огромно увеличение на данъците. Кралят възобновява плащанията към банкерите. Както обяснява кралят в споразуменията,
наречени Medio General, към претенциите на банкерите се присъединява „петиция от делегатите на градовете, с особена спешност по същата работа“. С други думи, градовете молят краля да възстанови
търговията. Панаирите в Медина дел Кампо се възобновяват на идната година, но губят влиянието си завинаги.
Какво е посланието за републиканците днес? Първо, не надценявайте силата си. Второ, историята остава с нас. Испанският фалит е на 424 години, но е история, която все още се разказва и може да се
каже, че и до ден днешен влияе върху доверието към кредитоспособността на страната.
