Приватизацията пълни хазната и партийните каси, но не гарантира обществения интерес
Русчо Янков*
Напоследък все по-често различни политически сили определят частната собственост като безалтернативна форма на собственост. Разбираема e позицията на управляващите, за които обществената (публична, според чл.17, (2) на Конституцията) собственост е в тежест, но едва ли приватизацията е единствено възможното и правилно решение. По-вярно е, че чрез нея се пълнят пряко държавната хазна и индиректно партийните каси, но не се гарантира общественият интерес. Нито едно от правителствата на прехода не е направило досега опит да внесе нов закон, регламентиращ управлението на търговските дружества с държавен капитал, в съответствие с чл.62, (1) на Търговския закон, а именно: "Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон."
Съпътстващи факти:
-
Съществуващият Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е обезличен и фактически не се изпълнява, особено след приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
-
Не е осъвременен в съответствие с Конституцията Законът за собствеността и в него понятието публична собственост не е дефинирано. В същото време чл.2(4) на Закона за държавната собственост е категоричен: "Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество".
Дали това състояние на законовата уредба е в полза на обществото, чийто многолетен труд и парични средства (във вид на облигационни заеми) е вложен в изграждането на стотици обекти с общонационално значение? Отговорът, разбира се, е "не!". Политическата зависимост на търговските дружества с обществен капитал, предопределен от съществуващата законова и нормативна уредба ги прави неравнопоставени с тези от частния сектор, което е в противоречие с основния закон. Това е основната причина за закъснелите реформи в тях, които би трябвало да доведат до по-висока ефективност и ефикасност на управлението им. Не са редки случаите, в които държавата (в лицето на Министерски съвет като едноличен собственик) изсмуква печалбата на дружествата за решаване на социални проблеми, при което се нарушава за години напред приетата от поредните управленски екипи стратегия за безопасност и ефективност. Типичен пример за това е АЕЦ "Козлодуй", който е все още 100% държавна собственост. По груби сметки, базиращи се на средните цени за мегават построена мощност през последните двадесет години, атомната централа струва на българския данъкоплатец 4 млрд. долара, т.е. по 500 долара на всеки от 8-милионното ни население. Такъв обществен продукт не дава право на никого да се разпорежда еднолично с него.Съществуващият начин на управление (министър - общо събрание или наречен още "принципал") е неприемлив за ефективното управление на една атомна централа, показва слаба управленска култура и е обект на критика от всички досегашни международни проверки. За да се управлява стратегически едно такова дружество, е необходимо то да бъде сигурно, че статуквото няма да се променя поне през следващите пет-десет години. Явно е назрял моментът, в който трябва да се приложи политическа воля, за да се регламентира управлението на съществуващите държавни предприятия със значим обществен интерес на принцип, гарантиращ обществен контрол и независимост от периодичните политически промени. Ако това е необходимо, може да се внесе текст в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, забраняващ изцяло приватизацията им или определящ необходимата блокираща квота държавно участие.
Предложението, което си позволявам да направя, не е нещо ново. То е практика в европейските страни, като, разбира се, има нюанси в неговото прилагане, свързани с различните устройства на държавите и различното ниво на израстване на обществото, но всички те осигуряват на дружествата относително независимо от политическата власт управление.
То може да бъде реализирано чрез изменение на Закона за собствеността, като в него се дефинира понятието публична собственост и се регламентира редът за управлението й, като се осигури прозрачността му. Например, за акционерните дружества:
-
Да се регламентира задължителна двустепенна система за управление в съответствие с Търговския закон - общо събрание, надзорен и управителен съвет;
-
Да се осигури избираемост на надзорните съвети на квотен принцип (Министерски съвет, Президент, Парламент) със значително присъствие на уважавани от обществото личности, доказали качества в съответната сфера на дейност (подобно на Съвета за електронни медии);
-
Да се регламентира избор на лицата в управителните съвети единствено по професионален признак в съответствие с приети принципи за издигане в йерархията, основани на доказалите ефективността си съвременни системи за управление на човешките ресурси. Подобен начин на управление позволи на френската енергийна компания EDF, с 94% държавно участие, да реализира едно голямо по мащабите си преструктуриране чрез построяване на 58 ядрени блока за около 20 години и да заеме първо място сред енергийните компании на Европа. Компанията и свързаните с нея производства осигуряват около 60% от вноските в държавния бюджет на Франция.
