В началото на 2008 г. равносметката показва, че на капиталовия пазар е нужна по-голяма устойчивост и стабилност
Докато в периода преди 2005 г. България се характеризираше с един относително по-слабо развит небанков финансов сектор, през последните три години качеството на финансовото посредничество в
страната се повиши значително. Това се посочва в изготвения от БФБ Анализ на капиталовия пазар и стратегия за развитието му до 2010 г. През последните 3 г. се задълбочиха процесите на
диверсификация и преструктуриране, засили се значението на небанковите форми на инвестиции и спестяване, силно нарасна значимостта на капиталовия пазар. Последното е предпоставка за увеличаването
на конкуренцията и повишаване качеството и разнообразието на предлаганите услуги. Основните фактори, които оказаха влияние върху тези процеси, бяха регламентирането на договорните фондове,
реформата в сферата на пенсионното осигуряване, данъчната политика на държавата, увеличаването на активността на пазарните участници, рестриктивната политика на БНБ по отношение на отпускането на
кредити от търговските банки и др.
Нарастващото значение на капиталовия пазар като алтернативен канал за финансовото посредничество може да се установи чрез общоприетия измерител за това - съотношението “пазарна капитализация” към
“брутен вътрешен продукт”. Последният отбеляза значително повишение през периода, като в края на 2007г. достигна близо 55%.
1 Стойността на БВП за 2007 г. е по прогнози на БНБ
2 Прогнозни стойности на КФН
3 Към месец Ноември 2007г.
Като един от основните фактори за популяризирането на капиталовия пазар сред непрофесионалните инвеститори може да се посочи регламентирането на договорните фондове. Сравнително улеснената процедура по организирането им, както и сходствата им с инвестиционните дружества от отворен тип, ги превърна в предпочитаната форма за концентриране на капитали за инвестиране от управляващите дружества. Последните към края на 2007 г. вече наброяват 30 и предоставят професионално управление на активи на стойност близо 900 млн. лв. (по данни на БНБ) посредством 60 договорни фонда.
В последните години, в резултат на проведената пенсионна реформа, БФБ-София стана основно място за инвестиране и на пенсионните фондове. Промените в Кодекса за социално осигуряване от началото на 2006 г. увеличиха границите за инвестиции в дялови ценни книжа и доведоха до сериозни промени в инвестиционните портфейли на фондовете. Обемът на активите на пенсионноосигурителните дружества (по данни на КФН), инвестирани в акции, в края на 2007 г. достигна 664 млн. лв. (Виж Таблица 2), което представлява близо 30% от активите им. За сравнение, в края на 2006г. инвестициите в акции бяха приблизително 300 млн. или под 20% от управляваните активи.
Друг основен фактор за популяризирането на капиталовия пазар през периода 2005-2007г. бяха инвестиционните посредници.
В последните две години нарасна и ролята на банковата система в областта на инвестиционното банкиране – практика, характерна за инвестиционните банки в развитите пазари. Българските банки са
особено активни по отношение предоставянето на услуги като поематели на емисии, емитенти на дългови ценни книжа; довереници на облигационери; депозитарни и попечителки услуги.
Определящ за развитието на капиталовия пазар през последните три години бе процесът на хармонизация на законодателството с това на ЕС. Друг важен фактор за популяризирането и развитието на пазара
като цяло през изминалия период бе държавната политика по отношение стимулирането на бизнеса чрез данъчни облекчения.
През 2007 г. се засили интересът към българския капиталов пазар и в международен аспект.
В края на 2007 г. особено силно се усети корелацията между българския и международните капиталови пазари. Навлизането на повече чуждестранни инвеститори на българския пазар (41,67% от пазарната капитализация към началото на 2007г., по данни на КФН, е собственост на чуждестранни инвеститори),
Започналата в началото на ноември 2007 г. и продължаваща и през първите месеци на 2008 г. корекция на пазара бе допълнително подсилена от негативните сигнали за развитието на световната икономика.
Спадът на цените на финансовите инструменти бе особено негативно приет от страна на индивидуалните инвеститори, които за първи път през 2007 г. се включиха в борсовата търговия. Неоправданото
поемане на рискове, спекулативното поведение и желанието на много от тях за реализиране на бързи печалби допълнително оказа негативно влияние върху общото състояние на пазара.
В началото на 2008 г. равносметката показва, че на капиталовия пазар е нужна по-голяма устойчивост и стабилност.
Търговия
През 2007 г. на Борсата бяха постигнати най-добрите резултати, откакто съществува капиталовият пазар у нас. Регистрираният оборот от 9,946 млрд. лв. бе трикратно по-голям от този през 2006 г.
Развитието на капиталовия пазар в страната доведе до значително увеличение и на клиентите на Системата за електронно подаване на поръчки чрез интернет - COBOS – броят им нарасна около 10 пъти за
последните 3 години, като към края на 2007 г. достигна 5 142.
Активната търговия и нарастващите ценови равнища през годината доведоха до рекордни стойности на индексите на БФБ-София, като през октомври SOFIX достигна най-високата си стойност, откакто
съществува – 1952,40 (близо 87% нарастване на годишна база). Рекордни бяха стойностите и на широкия индекс BG 40, който също така през октомври достигна 619,19 пункта (близо 243% нарастване на
годишна база). Неоправдано високите очаквания на инвеститорите и масовото спекулативно поведение на пазарните участници, довели до тези ценови равнища, бяха причина за започването на широки
обсъждания с представители на инвестиционната общност и КФН, които имаха за цел да ограничат възможностите за застрашаващо стабилността на капиталовия пазар поведение. От началото на ноември
стойностите на индексите започнаха да отбелязват спадове, като до края на годината загубиха съответно по 9% (SOFIX) и 16% (BG 40) от стойността си.
Особено силно върху пазара повлия решението на някои институционални инвеститори да изтеглят инвестициите си от българския капиталов пазар, което допълнително оказа натиск върху пазара и задълбочи
негативния тренд, който се пренесе и в първите месеци на 2008 г.
Пазарна капитализация
Пазарната капитализация на Борсата нарасна със значителни темпове през разглеждания период. Най-голямо увеличение бе отчетено на Неофициален пазар, Сегмент „А”, където и регистрираните емисии са
най-много на брой.
Докато през 2005 г. удвояването на капитализацията на Неофициален пазар (в сравнение с 2004 г.) се дължеше предимно на листването на БТК, то през 2006 и 2007 г., наред с новорегистрираните за
търговия емисии, сериозно влияние оказа и активизирането на търговията и увеличението на цените на акциите на повечето дружества.
Само през последната година капитализацията на сегмента нарасна с над 112%.
Още по-голямо бе увеличението на пазарната капитализация на дружествата от сегментите на Официален пазар (над 290 % в сравнение с 2005 г.), въпреки направените преструктурирания и отпадането на 13
дружества от него в началото на 2006 г.
През 2006 г. общата капитализация на Официален пазар нарасна с над 162 %, а през 2007 г. увеличението бе с над 50 %. Постигнатите добри финансови резултати от повечето дружества на Официален пазар,
както и по-високото качество на корпоративното им управление, бяха сред основните фактори за активната търговия с тях.
Ликвидност
През периода бяха осъществени 85 увеличения на капитала, в това число 54 на АДСИЦ (вкл. задължително увеличение на капитала), 1 на инвестиционно дружество и 30 увеличения на други публични дружества. Общата номинална стойност на набраните от увеличенията средства бе близо 600 млн. лв., което беше повече от 55 % от общата номинална стойност на емисиите, регистрирани за търговия през периода.
Индекси
Стабилната макроикономическа среда в България и регистрираният икономически растеж в периода 2005-2007 г. логично доведе и до ръст на основните борсови индекси.
Индексът на сините чипове SOFIX нарасна повече от 2 пъти през тези три години (+41.57 %
средногодишно), а ръстът на широкия измерител BG40, въведен на 1 февруари 2005 г., беше повече от 5 пъти (+80.80% средногодишно).
С оглед желанието за предоставяне на по-пълна картина на капиталовия пазар в страната, БФБ-София стартира изчислението на два нови индекса през септември 2007г. Първият, BG TR30, е базиран на
промяната на цените на акциите, включени в него като всяка една от участващите емисии е с равно тегло, а вторият - BGREIT, е секторен индекс, отразяващ измененията в цените на дружествата,
инвестиращи в недвижими имоти.
Първични публични предлагания (без дружествата със специална инвестиционна цел)
През 2007 г. бяха осъществени рекордния брой 11 първични публични предлагания, което беше повече от общия брой на ППП-ния за предходните 9 години от съществуването на БФБ-София. В резултат от тях,
до края на 2007г. за търговия на БФБ-София се регистрираха
7 дружества. Останалите бяха регистриани или предстои да бъдат регистрирани в началото на 2008 г.
Силният интерес от страна на инвеститорите към ППП-ния през 2007 г. доведе до презаписвания на много от предложените нови емисии. Особен интерес породиха публичните предлагания на банковите
финансови институции, които, въпреки големия предложен обем, бяха презаписани над 10 пъти.
Новите дружества увеличиха представителността на различни сектори от икономиката, които до момента не бяха достатъчно застъпени - хранително-вкусова промишленост, търговия на дребно,
енергетика, добивна промишленост, финансовия сектор и др.
Вторични публични предлагания
Традиционно през периода 2005-2007 г. вторичните публични предлагания бяха повече от първичните. Регистрирани за търговия бяха 22 дружества с общ номинал от над 970 млн. лв. (не се включват дружествата със специална инвестиционна цел). Най-много дружества регистрираха акциите си за вторична търговия на БФБ-София през 2007 г. – 9 на брой.
Дружества със специална инвестиционна цел
През разглеждания период особено активен бе процесът на създаване и регистрация за търговия на дружества със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти. Последното бе логичен
процес в контекста на бурното развитие на пазара на недвижими имоти и на строителния бизнес.
През изследвания период за търговия на БФБ-София бяха регистрирани 46 дружества със специална инвестиционна цел с общ номинален капитал от близо 60 млн. лв. В последващи увеличения на капитала
допълнително набраните средства по номинална стойност възлязоха на над 353 млн. лв. Към края на 2007 г. общата стойност на активите на АДСИЦ бе близо 1.2 млрд. лв., а общата им пазарна
капитализация надхвърли 1,792 млрд. лв., което представлява 6,19 % от общата капитализацията на пазара към тази дата.
Облигации
Дълговият пазар в страната през периода продължи да нараства, като общият номинал на регистрираните емисии надхвърли 1,175 млрд. лв. За периода 2005 – 2007 г. бяха регистрирани 85 емисии за
търговия (в т.ч. - 2 на Официален пазар), като в същото време падежираха 27. Темпът на нарастване на оборота обаче бе значително по-нисък от общите темпове на развитие на търговията на пазара.
Въпреки нарастващия брой регистрирани за търговия облигационни емисии, през разглежания период намалява значително относителния им дял в общия оборот - 8,8% за 2006 г. и 3,76% за 2007г.
Анализът показва, че като цяло облигациите не са обект на активна търговия. Практиката на пазара е, емитентите да предпочитат да пласират дълговите си емисии частно и едва впоследствие да ги
регистрират за търговия на регулирания пазар.
Договорни фондове
Особено успешна за колективните инвестиционни схеми бе 2007 г., когато активите им надхвърлиха 1 млрд. лв. в началото на четвъртото тримесечие. Повечето от фондовете реализираха рекордна годишна доходност, като при някои от тях тя надхвърли 100%. Последното спомогна в голяма степен за привличане на интереса на индивидуалните инвеститори и популяризирането на капиталовия пазар като алтернатива за реализиране на необлагаеми доходи.
Привличането на нови емитенти ще остане приоритет на БФБ и през следващите години, тъй като предлагането на качествени емисии е ключово и за решаването на основния проблем на капиталовия пазар у нас - ниската ликвидност. Новите компании, които вече са на борсата, са все още недостатъчни, като дисбалансът между търсенето и предлагането на качествени ценни книжа на борсата е осезаем.
ММ
