След боричканията за Булгартабак през пролетта на 2003 г. през месец май неуспешната приватизация на националната телекомуникационна компания БТК отново постави под въпрос доверието в правителството при извършването на структурните реформи.
Това пише в доклада за Централна и Източна Европа "Банк Аустрия кредитанщалт" под надслов "В България турболенциите във вътрешната политика помрачават солидните икономически постижения", предаде радио Дойче веле.
Още същия месец премиерът Сакскобургготски трябваше да се подложи на вече четвъртия вот на недоверие от встъпването си длъжност през лятото на 2001 г., се казва в доклада. Както обаче се и очакваше, българският парламент отхвърли със 104 гласа "за" и 129 гласа "против" вота на опозиционния СДС и се обяви за продължаването на поетия от правителството курс. По-нататък анализаторите на "Банк Аустрия кредитанщалт" посочват:
"И след оцеляването при вота българската политическа сцена не се успокои. Най-вече дискусиите по възможния ремонт на правителството през лятото, както и слуховете във връзка с твърденията за двойно гражданство на премиера, са определящи за злободневната политика. Но също така и дебатите по избора на управител на емисионната банка предизвикват немалко вълнения и послужиха като повод на още един депутат да напусне управляващата партия.
Правителствената коалиция, състояща се от НДСВ и турската малцинствена партия ДПС, по този начин вече разполага със 128 места в парламента или със 7 мандата по-малко от необходимите за абсолютното мнозинство. След 4 процента през 2001 г., българската икономика отбеляза през 2002 г. реален прираст от 4,8 процента. За първото тримесечие на 2003 г. реалният икономически прираст беше 3,8 спрямо 3,4 процента за първото тримесечие на 2002 г. Както и в предишните години, двигатели на растежа са личното потребление с плюс от 7,1 процента и брутните инвестиции с плюс от 15,8 процента.
Напредващата консолидация на държавния бюджет доведе до намаляване на общественото потребление с 4 на сто. Външнотърговският дисбаланс леко се увеличи през първите 3 месеца на тази година. Наистина нарастването на износа с 13,6 процента е внушително, като се има предвид международната конюнктурна слабост. Но и вносът също така нарасна с 13,9 процента.
До края на 2003 г. се очаква личното потребление да нараства в следствие на намаляващия брой на безработните в страната, на покачващите се възнаграждения и на данъчните облекчения. Продължаващата приватизация и реструктурирането на държавните предприятия продължава да е базата за динамична инвеститорска дейност. С оглед на нарастващото вътрешно търсене и до края на годината се очаква ръст на вноса с разрастване на негативния външнотърговски баланс.
Общо взето и тази година икономическият ръст ще продължи на високо равнище, но в сравнение с международните мащаби, достигайки около 4 на сто. Българският платежен дефицит през първото тримесечие на 2003 г. съставляваше 378 милиона евро и беше по този начин със 106 милиона над дефицита за същия период от миналата година. Решаващи за това развитие са, от една страна, разрастването на дефицита в търговския баланс от 284 милиона на 296 милиона евро, а, от друга страна, високите дефицити при услугите и доходите, които на свой ред могат да се обяснят с изоставащите спрямо миналата година приходи от туризма с минус от 7 процента и с по-високите лихвени плащания при портфолийните инвестиции - с плюс от 21,7 процента.
По-нататък в доклада на "Банк Аустрия кредитанщалт" се отбелязва, че инфлацията и безработицата в България продължават да намаляват, а бюджетът е в плюс. Обръща се внимание върху фискалните промени и още веднъж върху успехите и неуспехите на българската приватизация.
Изводите от доклада гласят: В светлината на вътрешнополитическите турболенции и провалите на приватизационния фронт настоящата политическа слабост на българското правителство е пречка за налагането на решаващите структурни реформи. Следователно малко изненадващо беше вдигането на рейтинга от страна на "Стандарт енд Пуърс" и "Мууди'с" през май и юни, но по тази начин пък се отдава дължимото на солидните икономически достижения на страната.
Динамичността през последните години ще продължи и тази година, а допълнителен импулс за икономически растеж ще придаде и възстановяването на търсенето зад граница през следващата 2004 г. Намаляването на инфлацията се улеснява от изгодните ценови условия в международен мащаб. Критична точка остава развитието на платежния баланс.
Преговорите с Европейския съюз продължават с оглед на възможното членство на България през 2007 г. През първото полугодие на 2003 г. България закри още две глави от преговорите, транспорт и околна среда, с което броят на досега закритите преговорни глави с Европейския съюз достига 25 от общо 31".
